Азерски газ, зелен преход, енергийна и климатична каша

Европейският съюз търси начини за диверсификация на газовите доставки и един от основните доставчици се явява Азербайджан с Южния газов коридор, който представлява система от три газопровода с дължина 3500 километра, свързващи Азербайджан, Грузия, Турция, Гърция, Албания и Адриатическо море, откъдето синьото гориво стига до Италия. Това е един от най-големите инфраструктурни проекти в света. Наскоро Европейският съюз отпусна финансова помощ от 2 милиарда евро на Азербайджан. Синьото гориво започва пътя си от находището „Шах Дениз 2“, но журналистическо разследване с международно участие разкри корупционни схеми за източване на един милиард и 700 милиона долара по време на изграждането на проекта. Екологията на Азербайджан и гражданите, живеещи в близост до съоръженията за добив на газ страдат, казва Кейт Уотърс – съосновател и изпълнителен директор на неправителствената организация CrudeAccountability, която работи с общности в Каспийския и Черноморския регион по въпроси, касаещи околната среда и човешките права:

„Въпреки че Азербайджан зависи икономически в голяма степен от развитието на петролната и газовата индустрия – 90 процента от износа е от този сектор и между 30 и 55 процента от БВП се дължат на цените на газа и нефта, обикновените хора не се облагодетелстват от тази индустрия. Живеещите близо до промишлени комплекси за добив на нефт и газ, включително терминалът „Сангачал“, който е началната точка на Южния газов коридор, страдат несъразмерно. „Бритиш Петролиум“ е най-големият чуждестранен инвеститор в Азербайджан, той експлоатира този терминала и играе съществена роля в разработването на големите находища на нефт и газ в страната. Въпреки че твърди в докладите си, че терминалът „Сангачал“ има лек отрицателен ефект в близките райони, нашето проучване разкри значими вреди за околната среда и общностите в близост до него. Най-притеснителните истории, за които научихме от хора, живеещи в близост до промишлени комплекси за добив на нефт и газ в Азербайджан и по-конкретно – терминалът „Сангачал“, са за хронични здравословни проблеми, както и за факелно изгаряне на остатъчни газове в моменти, когато „Бритиш Петролиум“ и правителството на Азербайджан говорят за нуждата и ангажимента си към намаляване на този процес.“

От миналогодишните разкрития, известни като „Документите Пандора“, стана ясно, че семейството на президента Илхам Алиев притежава имоти в Лондон на стойност близо 700 милиона долара. Въпреки подобни журналистически разкрития на схеми за пране на пари от елита в Азербайджан, както и поддържането на пагубните за околната среда операции по добиване на нефт и газ, т.нар. „зелени инвестиции“ в страната не стихват. Фондът „Зелен климат“ – най-големият фонд за набиране и управление на средства за подпомагане на развиващите се страни в борбата с климатичните промени, е одобрил три проекта в Азербайджан на стойност почти 4 милиона долара за климатична миграция и стратегии за приспособяване.

„Драматичната разлика в оценката на „Бритиш Петролиум“ за дейността си върху природата спрямо мнението на граждани, с които ние разговаряхме, е трудна за обяснение. Но гражданите, които споделиха мнението си с нас са категорични, че терминалът „Сангачал“ е оказал силно отрицателно влияние върху здравето и околната среда. Бихме посъветвали представители на „БиПи“ да прекарат известно време в населените места около терминала и сами да видят влиянието на дейността им. Защо текат пари към Азербайджан от чужди инвеститори дори под формата на финансиране в областта на климата, предвид мащаба на корупцията, документиран в страната? Мисля, че това е ясен пример как конкретно западните инвеститори, който твърдят, че са обвързани с прозрачност и отчетност и се ангажират със зеленото бъдеще и изпълнение на целите на Парижкото споразумение за климата, са склонни да оставят всичко това настрана, когато става въпрос за нефт и газ и има нужда от тях за производство на енергия в Европейския съюз. При подобни случаи опасенията за човешките права, отчетността, прозрачността и корупцията остават на заден план. Това буди притеснение и ни се искаше случаят да не беше такъв.“

В Европа обаче има и успешни примери за преход към зелена енергия. Първият е от съседна Гърция, където тази седмица беше открита фотоволтаична централа с мощност до 204 мегавата, което е достатъчно да захрани 75 000 домакинства. Инвестицията е на стойност 130 милиона евро, а разкритите работни места са 350. На откриването премиерът Кириакос Мицотакис заяви:

"Тези слънчеви панели отразяват националните ни цели за евтина и чиста енергия от слънцето, вятъра, водата и геотермалните ни източници. Това бъдеще ще създаде нови работни места и ще ни даде не само чиста, но и евтина енергия, с която да захранваме домовете и предприятията си."

Въпреки това според Мицотакис е логично да се увеличи добива на енергия от въглища с 50 на сто през следващите две години, за да се намали зависимостта от газ в краткосрочен план:

"Производството на въглища е необходим избор в този конкретен момент, тъй като може да замени нуждата от природен газ, който временно е по-скъп и по-ограничен заради изолирането на руския пазар и руския газ. Това е проблем за цяла Европа, не само за Гърция и поради това всички европейски държави трябваше да направят малки поправки в плановете си за зелен преход."

Зелената енергия в енергийния микс на южната ни съседка се е равнявала на 29 процента миналата година, а планът е да достигне 61 на сто до края на това десетилетие.

Остров Тилос, разположен само на 65 квадратни километра и с около 800 жители, е първият в Средиземноморието, който генерира почти всичката потребявана енергия от вятърни турбини и слънчеви панели, благодарение на европейската програма „Хоризонт 2020“, осигурила 11 милиона евро и още 4 милиона, осигурени от гръцки частни инвеститори. Важно е да се отбележи обаче, че преходът към възобновяеми източници е възможен тъй като на острова няма заводи, а само малки таверни и магазини и енергийната независимост не е през цялата година. По време на туристическия сезон през лятото енергията на вятъра и слънцето осигурява 70 на сто от нуждите. Собственик на заведение за бързо хранене на Тилос споделя:

„Това е бъдещето. Хубаво е, че зелената енергия започва от подобни малки острови. Така, ние имаме възможност да сме независими и да се освободим от изкопаемите горива и замърсителите на околната среда.”

Миналата година Тилос, заедно с още два острова – датският Аеро и испанският Ел Хиеро, бяха наградени от Брюксел за прехода си към чиста енергия. В момента и други гръцки острови вървят по стъпките на Тилос. А в Италия в последен етап на изграждане е първата разположена в морето инсталация за вятърна енергия, която има капацитет да осигури годишните енергийни нужди на 60 000 души.

Въглищна електроцентрала във френския град Сен Аволд след почти две столетия работа спря да изгаря изкопаеми горива през март и се обръща към зелената енергия, по-конкретно – биомаса и водород, като ще бъдат запазени около 100 работни места. Силвиън Кребс, който отговаря за доставката на въглища и Камил Джафрело – говорител на проекта, коментираха:

„Виждаме, че преходът е възможен. Искаме и се надяваме проектът да има успех, да има зелена перспектива. Спираме въглищата, слагаме край на два века история, но създаваме ново бъдеще.“

„В централата в бъдеще ще се произвежда електричество от биомаса и зелен водород от електролиза на вода. Когато бъдат разработени всички проекти, ще имаме възможност да открием повече работни места в зелените индустрии, отколкото ще бъдат закрити със затварянето на въглищните централи.“

Въпреки нежеланието на правителството в Австралия за прекратяване на въгледобива, работниците в най-голямото в света пристанище за износ на въглища в Нюкасъл, постепенно се примиряват с факта, че тази индустрия е към своя край. Те разчитат на новите сектори, които настъпват, като водорода, възобновяемата енергия, производството на акумулаторни батерии. Специалистът по подбор на персонал Уорик Джордан съветва:

„Работниците не излизат от мината един следобед и на следващия ден влизат във фабрика за водород. Необходимо е да привлечем нови индустрии, но трябва да се осигурят и възможности за обучения, съвети за професионално ориентиране, за да знаят работниците какво предстои и до какви възможности имат достъп.“

Индия, която е на път да задмине Китай и да стане страната с най-многобройно население е третият най-голям замърсител с въглерод. За десетилетие зелената енергия в Индия се е увеличила пет пъти до 100 GW. В родния щат на премиера Нерендра Моди се изгражда парк за добив на енергия от възобновяеми източници, който ще е разположен на територия, равняваща се на тази на Сингапур. А в т.нар. пустинен щат Раджастан, където е слънчево 325 дни в годината, е разположена инсталация със слънчеви панели, покриваща територия почти колкото Сан Марино. Арундабха Гош – изпълнителен директор на индийския съвет по енергия, околна среда и водите:

„През това десетилетие Индия иска да построи енергийна захранваща система от възобновяеми източници за 450 000 мегавата. Това означава повече енергия от възобновяеми източници, отколкото е цялата енергия по мрежата ни днес. Политиката е приета, целите са поставени, технологиите съществуват. Това, от което Индия има нужда, е много по-голямо финансиране, за да бъдат въведени системите бързо. Индия върви по пътя на въглеродната неутралност, защото е в неин интерес – страната ни е сред най-уязвимите на климатичните промени, трябва да се намали и замърсяването на въздуха, идващо от въглищните централи.“

Интересът към възобновяемите източници се засили допълнително заради войната в Украйна, но като цяло предимно малките държави в Европа разчитат повече на зелена енергия. Ако подобна крачка направят Германия, Франция и Великобритания, които потребяват най-много енергия, реално би се усетила промяна в положителна посока – както в опазването на природата, така и в постигането на енергийна независимост. Факт е, че е налице зависимост от изкопаеми горива, повечето от които идват от държави извън Европа, а това е сред причините за високите цени на енергията. Всички тези неща превръщат стремежа към по-зелено бъдеще в необходимост.