"Европейската интеграция се намира в повратен момент на своята история. Вече живеем в условията на нова Студена война. Москва заплашва страни-членки на ЕС, като Швеция и Финландия, но и балкански държави. Руският посланик в Сараево заплаши Босна, че ако се присъедини към НАТО ще я последва съдбата на Украйна.
ЕС трябва спешно да премине от красиви, но празни обещания за абстрактна европейска перспектива към действие. Все повече балкански правителства и граждани не вярват на думите.
Затова предлагаме, вместо да говорим за абстрактната перспектива за членство след 50 години, да обвържем съвсем конкретно всички страни от Западните Балкани, но и Украйна и Молдова с ЕС. Това може да стане чрез тясно икономическо свързване в общия пазар. Това не е нещо ново - така започва историята на ЕС през 1956 година."
С други думи - трябва ни нов Договор от Рим, нова Европейска икономическа общност, в която членуват всички демократични държави, и споразумение по тези въпроси още тази или най-късно следващата година, изтъква Кнаус. По думите му в това споразумение ще е записано, че това е само първата крачка към пълноправно членство в ЕС.
Как се възприема тази идея в Брюксел?
"Говорим за историческо решение, което е сравнимо с полагането на основите на европейската интеграция от бащите основатели на днешния Европейски съюз. Това изисква най-висш политически пилотаж и лидерство.
27-те страни членки са разделени на три групи. Има осем държави, които казват - трябва веднага да започнем преговори с Украйна за статут на кандидат. Друга група държави казва - това е добре, но да не забравяме Западните Балкани. Но има и трета група държави около Франция и Германия, които казват - не можем да си позволим разширяване преди да реформираме ЕС.
Компромис между тези три позиции може да се постигне само, ако има конкретно предложение за излизане от задънената улица. И аз мисля, че нашето предложение предлага точно това, защото то преодолява притесненията и на трите групи държави. Ние отправяме покана към всички държави, които изпълняват копенхагенските критерии за спазване принципите на правовата държава, да се присъединят към тази нова Европейска икономическа общност."
Това на практика означава Европа на много скорости, но не трябва ли преди това ЕС да се реформира, както настоява Франция?
"Напротив! ЕС разполага с инструментите, които са нужни за осъществяването на нашата идея. И точно това е решаващото в случая. Трябват ни реалистични идеи, които могат да се приложат без предварителни реформи.
Имаме пазарна интеграция - Норвегия и Исландия са част от общия пазар. От 2017 година имаме сключен договор за създаването на транспортна общност между ЕС и шестте държави от Западните Балкани. Това е прототипът. Точно такъв договор ни трябва и сега със страните, които биха искали да се присъединят към новата Европейската икономическа общност. Договор, който да се отнася до всички икономически отрасли", подчертава Гералд Кнаус.
Според него тази степен на интеграция не пречи преговорният процес за пълноправно членство да продължи.
"Въпросът е, че влизането в икономическата общност ще става в момента, в който държавите от Западните Балкани, но и Украйна и Молдова, изпълнят копенхагенските критерии за върховенство на закона и за тях ще важат четирите основни свободи на движение между страните членки - на хора, услуги, стоки и капитал."
Как гледат страните от Западните Балкани на Вашето предложение? Не се ли опасяват от членство "второ качество"?
"Така е, това съмнение го има и е разбираемо. Но каква е алтернативата? Алтернативата е това, което се случва през последните десет години. От десет години Черна гора води преговори за членство в ЕС. За това време тя не само не се е присъединила, но дори не е част от общия пазар. Сърбия преговаря от осем години, а останалите дори не са започнали преговори.
Ако сега предложим на тези шест държави само след няколко години да получат четирите основни свободи на движение в рамките на общия пазар - на хора, услуги, стоки и капитал - това ще доведе до бързи и видими промени в живота на хората. И това съвсем няма да означава, че тези държави няма да продължат да преговарят за пълноправно членство в ЕС."
Кнаус припомня, че този път са извървели Финландия, Швеция и Австрия.
"Естествено, никой не е длъжен да тръгне по този път. Но нека не забравяме, че следващото разширяване на ЕС очевидно няма да е скоро, а в това време разликата в икономическото развитие на Западните Балкани и ЕС само ще расте."
Вашата идея, г-н Кнаус, касае само икономическата интеграция. А политическата?
"Без икономическата интеграция, която винаги е била движещата сила за ЕС не можем да очакваме икономически възход и инвестиции, които да променят облика на страните кандидатки. Естествено, че Западът трябва да си сътрудничи с тях във всички области. Албания, Хърватия и Северна Македония вече са част от НАТО.
Липсва обаче чувството както сред хората, така и сред политиците на Западните Балкани, че са част от европейското семейство. Норвегия няма този проблем, защото икономически е част от европейското семейство. Затова мисля, че Украйна и Молдова, както и Западните Балкани трябва да получат този шанс. След това, с проевропейски правителства в тези държави, може много бързо да постигнем и политическата интеграция."
Икономическата интеграция ще попречи ли на Русия, Турция и Китай да запълват политическия вакуум на Западните Балкани?
"Икономическата интеграция ще е огромен тласък за политическото влияние на ЕС в този регион. Нека вземем за пример Сърбия, където наскоро водих много разговори. Ако Белград получи сериозно предложение от ЕС да се присъедини към общия пазар, така че сръбските фирми и сръбските граждани да почувстват ползите от това още в следващите 4-5 години, тогава Сърбия би имала много по-голям интерес да се придържа към европейската външна политика. Условието, разбира се, е спазване на принципите на правовата държава.
Но ако Европа не протегне ръка, не може да очаква политиците да взимат решения в интерес на ЕС. И обратното - ако си взаимодействаме в икономиката, местните политици ще могат да защитят проевропейския си курс."
В редица интервюта предупреждавате за драматични рискове, пред които са изправени страните от Западните Балкани. Кои са те?
"Най-голямата опасност е Русия да запълни политическия вакуум, който оставя ЕС на Балканите. В момента този вакуум изпълват националистически формирования, подкрепяни от Москва. Представете си, какво може да стане, ако има провокации в държава като Босна? Босненски политици вече открито призовават за разпадането на държавата. Разпадът на Босна би бил катастрофа, Босна ще се превърне в Ливан.
В тази ситуация провокация на Русия или друга държава може да отприщи вълна от несигурност, насилие и страх, както в Северна Ирландия след 1996 година. Това е последното нещо, което хората на Балканите биха искали. В интерес на ЕС е да предотврати такова развитие."
Поставянето на диагноза за рядко заболяване зависи от подготовката на лекарите – дали познават проявленията на тези болести и дали ги търсят при пациентите . Това казва проф. Даниела Авджиева, началник на Клиниката за лечение на деца с генетични заболявания в специализираната педиатрична болница "Проф. Иван Митев". Над 6000 са откритите..
Снимки на двете рижи момченца Ариел и Кфир Бибас станаха символи на протестите с искане за завръщане на заложниците, които бяха отвлечени в Газа през октомври 2023 година. Напразно в центъра на Тел Авив честваха първия рожден ден на Кфир. Момченцето е било жестоко убито още през миналия декември от терористи от непозната досега ислямистка..
Близо 600 бездомни хора, настанени в трите центъра за временно настаняване в София, получиха основни хранителни продукти благодарение на съвместната инициатива на Столична община и Българската хранителна банка (БХБ). Кампанията, инициирана от заместник-кмета Надежда Бачева, не просто осигури най-необходимото за хората в нужда, но и изпрати силно..
255% е реалното увеличение на заплатите у нас от далечната 1949 г. до 2023 г. Изследване на преподаватели в Софийския университет "Св. Климент Охридски" проследява данни за потреблението и цените на 7 вида стоки за 74-годишния период . Трите периода във фокуса на проучването са комунизъм – до 1989-а, преход към пазарна икономика – до..
Защо част от учениците, завършили основно образование, не успяват след осми клас ? Например, в област Враца през 2023 година има 918 дванайсетокласници, а когато този випуск е завършвал седми клас през 2018 година учениците са били 1943-ма . Този и други въпроси, свързани с явно и скрито отпадане от училище, поставя и търси отговори проучване на..
Зам.-председателят на Столичния общински съвет (СОС) д-р Ваня Тагарева и зам.-председателят на ПК по „Здравеопазване“ д-р Антон Койчев представиха първата общинска програма за скринингови изследвания на сърдечно-съдовата система в България. Инициативата има за цел ранна диагностика и превенция на сърдечно-съдовите заболявания сред жителите на..
България е на първо място в Европа по смъртност от рак на бял дроб, каза проф. Димитър Костадинов, началник на Бронхологично отделение в столичната болница „Св. Иван Рилски“. С над 50 хиляди смъртни случая е намаляла смъртността в САЩ след промяна на начина на живот на хората - намаляване на тютюнопушенето, промяна в начина на хранене,..
На 49-годишна възраст внезапно почина Янко Маринов - високо ценен пианист и органист, византолог, ерудит, научен изследовател и основател на консорта за..
Откакто сме в Шенген, няма кой да контролира разрешителните за превоз. Ние нямаме контролен орган какви разрешителни се използват, от кого, кои..
70 работници и служители на плевенската фирма "Паркстрой" ще си получат спрените заплати до дни. Общината намери решение, след като отправи..