Ралф Болман: Меркел би загубила много, ако коментира войната в Украйна

Украинският президент Володимир Зеленски покани бившия канцлер на Германия Ангела Меркел да посети Буча - предградието на Киев, където след изтеглянето на руските войски бяха открити първите умишлено убити цивилни граждани. Германия търпи остра критика от партньорите си заради меката политика спрямо Русия през 16-те години на канцлерството на Меркел. А наследникът ѝ Олаф Шолц, представител на социалдемократическата партия, се опитва не много убедително да промени този курс. 

Неотдавна президентът Франк-Валтер Щайнмайер - също социалдемократ - се извини за грешките в политиката към Русия в годините, когато беше външен министър на Меркел. А Меркел продължава да мълчи. 

Журналистът Ралф Болман от "Франкфуртер алгемайне цайтунг" и биограф на Ангела Меркел коментира пред БНР хвърлена ръкавица от Володимир Зеленски към Ангела Меркел:

"Прекалено едностранчиво е да хвърляш вината само върху един човек, в случая, че само Меркел е виновна за това, което се случи. Русия можеше да се почувства заплашена още през 2008 година, ако тогава Украйна и Грузия бяха влезли в НАТО. Войната в Грузия започна малко след въпросната среща на върха. Може би Русия щеше да нападне Украйна още тогава. Но това са само спекулации.

В същото време може да спекулираме, дали щеше да се стигне до войната в Украйна, ако Меркел все още беше канцлер на Германия. Защото си мисля, че Путин изгради военните си планове върху предполагаемия политически вакуум в западния свят - ново правителство в Германия, нов президент в Америка, нов президент във Франция. Очевидно обаче Путин подцени единството на Запада".

Дори собствената ѝ партия - Християндемократическият съюз - призова бившия канцлер Ангела Меркел да коментира войната в Украйна. Вие я познавате добре, г-н Болман, защо мълчи Меркел?

"Би загубила много, ако коментира. Освен това тя така или иначе е решила напълно да се оттегли от всякаква публичност. Меркел има горчив опит с предшественика си Хелмут Кол, който не спираше да дава съвети на правителството".

Меркел излезе с писмено съобщение, че не се отказва от позицията си през 2008 година, когато на срещата на върха на НАТО се стигна до един типичен за този род срещи компромис: покана към Украйна и Грузия, но не сега.

"За мен това беше последователна позиция. Ако се върнем назад, през 2008 година наистина имаше основателни причини НАТО да се въздържи от приемането на Украйна и Грузия. А що се отнася до газовата зависимост, това беше грешка. Но в същото време трябва да призная, че Меркел беше подложена на неимоверен натиск от страна на бизнеса и на силните икономически лобита да им осигури евтин природен газ".

Ангела Меркел често казваше, че разбира работата си като служба в името на добруването на германците. Газовата зависимост ли е цената на това?

"Бих се върнал малко назад. Мисля, че дори и в Германия много хора така и не разбраха причините за по-особеното отношение на Меркел към Русия. Тя познава Русия добре и изпитва симпатия към руснаците. И точно поради тази причина Меркел от самото начало беше силно резервирана към Путин.

Много западноевропейци смятат, че Русия не заслужава друго управление, освен авторитарното. Или че Русия не може да бъде управлявана по друг начин, както сочи историята на царете, на Сталин и сега на Путин. Меркел никога не е била съгласна с това мнение. Тя винаги е била убедена, че руснаците могат и трябва да живеят в демокрация. Именно това обяснява конфронтацията ѝ с Путин, която - за онези условия - беше тежка.

Първите срещи между двамата бяха ледени. Помните случката с кучето, когато Путин умишлено пусна огромното си куче при Меркел, знаейки, че я е страх. След анексирането на Крим Меркел беше тази, която настоя за санкции срещу Москва. В същото време в ЕС, включително във Франция и Италия, цареше мнението, че санкциите са прекалено сурови. Тогава Франция искаше да продаде на Русия тежко въоръжение за милиони евро.

Допълнителен натиск упражняваше бизнесът в Германия заради обявените от Меркел намерения да затвори ядрените централи и въглищните ТЕЦ-ове. Тогава концерните размахаха пръст и казаха: „Щом токът ще поскъпва драстично, тогава ни осигурете поне евтин газ.“

Много се промениха нещата. Във времето, за което говорим, конфронтирането на Путин с въпроса за човешките права се смяташе за слабост. Бизнес средите в Германия, а и съпартийците на Меркел от консервативния Християндемократичен съюз смятаха, че човешките права не са тема, която тя трябва да обсъжда с Русия, за да не застраши сделките им с Путин.

Да не говорим, че повечето шефове на големи компании предпочитат да инвестират в страни с автократично управление, където сключваш сделките директно с губернатора. Е, вероятно се плаща под масата, но в името на големия бизнес това може да се преглътне. В демократичните държави разрешителните режими доста усложняват нещата".

В такъв случай, каква политика и как трябва да я водиш с автократична държава, която носи икономическа изгода, но политически негативи? В тази графа спада не само Русия, но и Китай.

"Западът стигна до убеждението, че трябва да преосмисли поведението си. Германия е упреквана за погрешната теза, че икономическото сътрудничество ще доведе до демократизация на обществото. Но това не беше само германска политика, това беше политика на Запада още от края на Втората световна война.

Смяташе се, че когато хората заживеят икономически добре, демокрацията ще се наложи. Същото се отнася и до Китай. Но опитът на Китай шокира Запада, защото се оказа, че икономическият модел стъпва на пазарната икономика, но политическият - на автокрацията. В Китай има огромна средна класа, която е доволна от начина си на живот - както в икономически, така и в политически смисъл. Преди 20-30 години никой не можеше да си представи, че такъв модел може да е устойчив".

Германия е световен шампион в износа, както сама се определя. Икономиката е изключително експортно ориентирана. Настъпва ли преосмисляне на постулатите в икономическата политика на Берлин?

"Ще става все по-трудно. Германският икономически модел, който се гради върху евтин газ от Русия и огромен износ за Китай, няма да може да просъществува. Конфронтацията между Съединените щати и Китай ще продължи да се изостря. Все повече компании ще трябва да избират в бизнеса си между Америка и Китай.

В същото време Китай се стреми към собствено производство в областта на високите технологии. Западните компании са принуждавани да отстъпват патентите си на китайските партньори. Китай започва постепенно да се отказва от западния внос и го замества със собствено производство. Всичко това се случва на фона на нарушените вериги на доставки вследствие на пандемията. Така че живеем в много динамични времена, когато всичко се променя".

В статия във "Франкфуртер алгемайне цайтунг" твърдите, че Германия ще се откаже значително по-трудно от китайския пазар, отколкото от русия газ. Защо?

"За германската икономика китайският пазар е значително по-важен от руския газ. От Русия можеш да доставяш единствено природни ресурси. Русия не е атрактивна като пазар за германския износ или за изграждането на производства.

Природен газ може да се доставя от другаде, макар и на по-висока цена. Докато китайският пазар е важен за водещите отрасли на германската индустрия - за автомобилостроенето, за машиностроенето, за химическата индустрия и т.н.".