Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Сабине Майер: Битката на жените за водещи позиции в престижните оркестри продължава

3
Сабине Майер и Николо Форон със Софийската филхармония
Снимка: В. Балевска

Когато името на Сабине Майер влезе в музикалната история като нечуван пробив - да бъде назначена като кларинетистка в Берлинската филхармония, която до онзи момент беше просъществувала точно век без нито една жена в редиците си, тази новина отекваше още дълги години в гилдията, въпреки че самата Майер само след 9 месеца избра да започне самостоятелна солова кариера. Името й продължи да бъде единица мярка за солистите кларинетисти и изобщо тя се превърна в световна звезда с присъствие и постижения. (В интерес на коректността, не тя е първата назначена жена в Берлинската филхармония, а цигуларка на име Маделайн Каруцо, но между двете назначения има броени дни.) 

И ето че 40 години по-късно Сабине Майер най-после пристигна у нас, а заслугата беше на ръководството на Софийската филхармония, в лицето на директора Найден Тодоров. На него трябва да благодарим за много звездни срещи в зала "България" и конкретно за това, чакано от десетилетия.

Събитието на 28 април беше от онези, които се помнят за цял живот - Сабине Майер и Софийската филхармония под дир на 24-годишния Николо Форон свириха едно от най-великолепните и любими произведения на Волфганг Амадеус Моцарт - неговия Концерт за кларинет и оркестър в Ла мажор. А ако има еталон за изпълнение на Моцарт сред кларинетистите - това е Майер. Тя има в дискографията си десетки записи и на концерта, както и на камерните моцартови партитури с кларинет. През 2013 г. дори издаде албум „Моцартови арии“, в който са аранжименти на вокални пиеси. 

Сабине МайерВ София Сабине Майер беше прелестна - увличаше музикантите от оркестъра, защото ясно пролича колко вдадена е в цялото, а не в желанието да изпъква, което всъщност би било съвсем обяснимо. Но не - тя, като отдаден камерен изпълнител, цени високо екипната работа дори и когато е солистка. Трепти, вълнува се, с леко танцувален маниер влиза и излиза от всяка тема, а това омагьосва и зрителя. 

Вълшебница е Сабине Майер, в това се убедихме. И напълно лишена от звездомания: за бис беше избрала част от Кларинетния квинтет на Моцарт, която изпълни с водачите от оркестъра - Павел Златаров, Милен Максимов, Милена Златарова и Любомир Ников. После не само остана на сцената, за да раздаде в паузата  автографи и да се снима с най-верните си почитатели у нас, но и в края на концерта, след изпълнението на Симфония №101 "Часовникът" от Йозеф Хайдн, лично поднесе букета цветя на Николо Форон - това предизвика усмивки на симпатия и още по-бурни аплаузи в публиката.

След първата репетиция с филхармониците Сабине Майер даде интервю за предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт". 

Госпожо Майер, Вие сте част от голяма династия кларинетисти, с баща, брат и съпруг - уважавани изпълнители и преподаватели. Но именно Вие ставате световноизвестна като личността, която дава нов тласък на инструмента като солов. На какво го отдавате?

- Никога не съм си се представяла в някаква подобна роля. Това всъщност се случи чрез работата - аз просто разучавах нови и нови произведения, и се опитвах да бъда добра в това, което правя. Вмъквах нови идеи и по този начин камерната музика беше изтласкана на преден план - например в Трио ди Клароне с брат ми Волфганг и съпруга ми Райнер Вееле свирехме на три басета - никой не го беше правил преди. Беше новост и ни извади на авансцената, където беше резервирано място, така да се каже, за пианото, цигулката, виолончелото. И изведнъж ние, с нашите кларинети, успяхме да покажем на публиката нещо различно. Никога не съм търсила личната изява, аз да бъда на преден план, а винаги съм искала да има баланс между камерната музика и соловото изпълнение, което, според мен, е правилната посока, за да се развиваш като творец. Защото имам, например, студенти, които идват при мен и казват още от първия ден: "Аз искам да бъда солист!" Какво означава това? Ти трябва да се развиеш многостранно, за да стигнеш до тази цел в някакъв момент.

Репертоарът за кларинет не е чак толкова широкоспектърен, както е за пианото или за цигулката - имаме два концерта от Вебер, един от Моцарт - там са хубавите солови партии, и с това се изчерпва. Всичко останало е от камерния репертоар, затова е логична тази посока - от ансамбъла към солиста.

Като се вгледа човек в дискографията Ви, остава с впечатлението, че Моцарт е голямата Ви любов.

- Може и така да се каже, защото това е късно произведение на Моцарт, прекрасно и завършено, и можем да го сравним с големите му концерти за пиано. Аз цял живот се занимавам с тази музика, но въпреки това намирам всеки път нещо ново. Тази творба никога не остарява, не се изтърква, което е най-прекрасното и го прави шедьовър.

Свирите го на оригиналния инструмент, за който Моцарт го е писал - басет кларинет.

- Трябва обаче да направим разграничение - ние не разполагаме с оригинални инструменти от времето на Моцарт, но инструментът басет, на който аз свиря, е точно такъв, за какъвто е композиран концертът - кларинет с добавени 4 полутона, което прави звученето по-дълбоко. Този инструмент има изключително широк регистър, с повече ниски и тъмни тонове. За съжаление не много колеги прибягват до басета, повече го свирят на стандартния кларинет.

Моцарт се е вдъхновил за написването на Кларинетния концерт в последната година от живота си от своя приятел кларинетист Антон Щадлер, но през годините самата Вие също сте вдъхновение за написването на нови пиеси. Имате ли сред тях любими, които имат по-дълъг сценичен живот, защото Вие така сте избрала?

- Разбира се, ако едно произведение е добро, то има бъдеще. Много композитори са ми подарили пиеси, защото са се вдъхновили от моята работа. Като музиканти ние имаме особената отговорност да изберем кои пиеси да включим в репертоара си - аз имам чудесни композиции от Мартон Илеш, Тошио Хосокава, Едисон Денисов, но те не звучат често, за съжаление, което, според мен, е задача за организаторите на концерти - да ги включват в програмите. Защото аз виждам, че публиката ги приема добре, но тези, които съставят афишите,  винаги предпочитат Моцарт. 

Ние, музикантите, имаме малко по-трудна задача, защото, ако си художник и картината ти виси в галерията, зрителят ще я подмине, ако не я хареса, и ще продължи нататък, докато нашата публика трябва да избере да дойде на нашия концерт, да си купи билет, да седне в залата и да изслуша музиката. Затова програмирането на модерна музика е сложно.

През септември ще се навършат 40 години от историческия пробив Берлинската филхармония да има в редиците си жена - кларинетистка. Тогава, през 1982 г., Ви назначават по настояване на Херберт фон Караян, а Вашата работа в оркестъра продължава само 9 месеца. Сега, във връзка с великденските празници през 2022 г., радио Класик ФМ - Лондон обяви, че за първи път в 648-годишната история на параклиса „Свети Георги“ в Уиндзор, в хора, който е пял по време на службата, са били допуснати две момичета. Госпожо Майер, смятате ли, че светът се променя по отношение на жените в музиката? Ще доживеем ли свят, в който няма такива „новини“?

- За съжаление, това продължава да бъде борба, в която трудно ще ни бъде отсъдена победа. Но не става дума само за музиката - твърде малко са жените на ръководни позиции в икономиката, в политиката. Разбира се, когато става дума да си втори кларинет, тутист в оркестъра - няма проблем, но да си жена - водач в престижен оркестър, например, е борба, която ще продължи.

В този смисъл направиха ли Ви услуга в Берлин тогава?

Не, не, това си беше чисто политически диспут между Караян и оркестъра, а аз се оказах само средството за водене на тази битка.

***
(превод от немски език - Милкана Делер)

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Вълнуващата нова европейска музика на Тобиас Хофман

Германецът все още пази топли спомени от концертите си у нас, а гостуването му на Биг бенда на БНР е бил особено емоционално. "Всъщност, това беше първият път, когато моя вече записана музика беше изпълнена от друг бенд. Не знаех как ще се получи. Дори не знаех дали музикантите ще я харесат, но бързо стана ясно, че те се наслаждават на тази музика..

публикувано на 29.10.25 в 17:15
Христо Кърджилов

Христо Кърджилов открива изложба с графики "Отпечатани години"

След написани 5 книги и не малко изложби, предимно живопис,  Христо Кърджилов ще ни представи днес годините на графичния си път, своята голяма любов към графиката и своето боравене със сухата игла . Близо 30 години след последната си графична изложба той ще покаже свои графични листи пред българската публика. Пред БНР Христо Кърджилов, който..

публикувано на 29.10.25 в 12:49

Благотворителен концерт във Виена в подкрепа на училище в с. Русаля

В елегантната и модерна зала  MuTh във Виена се състоя забележителен благотворителен концерт-спектакъл. Всички средства от билетите за него, както и доброволни дарения, бяха предоставени  на Училището-пансион по изкуства и занаяти  за деца в неравностойно положение “Димитър Екимов“ в българското село Русаля . Това уникално по своята..

публикувано на 28.10.25 в 14:19

"Каста дива" с Весела Делчева

В третото издание от 33-я сезон на предаването на програма “Хоризонт“ за музикално-сценични изкуства “Каста дива“: 20-21 ч.: - Специален гост в рубриката “Звездни срещи“: примата на Софийската национална опера и балет в областта на мюзикъла Весела Делчева . Разговаряме в навечерието на трите спектакъла на мюзикъла “Звукът на..

обновено на 27.10.25 в 19:00

Екатерине Буачидзе и Михай Дамян спечелиха конкурса Operalia

Завърши 32-ото издание на Operalia. Тази година най-престижният световен конкурс за млади оперни певци, създаден от легендарния тенор Пласидо Доминго, гостува в България, по покана на Соня Йончева. Българската оперна дива спечели оперната олимпиада преди 15 г., когато Опералия се проведе в Миланската Скала. След предварителна селекция по..

публикувано на 26.10.25 в 23:38

Ретроспективна изложба за 100 годишнината на Борис Димовски

Ретроспективна изложба за 100 годишнината на Борис Димовски събра в Музея на хумора и сатирата в Габрово наследници на бележития карикатурист, негови приятели, ценители и колеги от вестник "Стършел".  Карикатуристът е сред първите творци, свързали името си с Габровския музей на смеха. Той създава рисунките към знаменитите Габровски шеги и..

публикувано на 26.10.25 в 11:01

Есенен театрален фестивал на училището по изкуствата "Панайот Пипков" в Плевен

В Плевен с празнично шествие на 26 октомври започва Есенният театрален фестивал на учениците от специалността "Актьорство за драматичен театър" при Националното училище по изкуствата  "Панайот Пипков". Представленията са за деца и възрастни, а какво са подготвили младите театрали разказа режисьора Детелина Станева. Детелина Станева е..

публикувано на 26.10.25 в 10:50