Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Защо Варна трудно ще се превърне в център за реекспорт на украинско зърно

България няма изградена инфраструктура за реекспорт на зърно, твърдят експерти

Пристанище Варна
Снимка: БГНЕС

Няма изградена инфраструктура за реекспорт на зърно от Украйна през пристанището във Варна. Това заяви пред БНР председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Костадин Костадинов.

Той определи като "много трудна задача" износа на украинско зърно през Варна. По думите му жп линията през Молдова стига до Констанца и е в окаяно състояние, тоест от Констанца до Варна "всичко трябва да е на камиони".

"Няма изградена инфраструктура първо за превоза на зърното по суша от Украйна до Варна. Преди Варна е Констанца – десет пъти по-голямо пристанище с инфраструктура, която отговаря на изискванията. Ние нямаме изградена инфраструктура за реекспорт. Това зърно трябва да се съхрани за известно време тук, да се сложи в бази, след това да се товари.  Пристанище Констанца има такава инфраструктура за около 3 милиона тона. Пристанище Варна е за около 200 хиляди тона, което не достига и при износа на нашата произведена продукция", поясни Костадинов в предаването "Преди всички".

Опашките на пристанището през лятото са километрични, наредени с камиони, описа ситуацията той, като я нарече "трудна борба".

Снимка: БГНЕС

Ако пристанището се натовари допълнително с реекпорт, това ще е пагубно за нашия износ, подчерта Костадин Костадинов.

"Отделно може да срази и нашата цена, българската, която няма да отговаря на тези изисквания, понеже оттам ще дойде евентуално по-евтина пшеница."

Нашето пристанище е изградено за износ, а не за реекспорт, уточни той.

"Представете си 1000 камиона да пътуват от Украйна до Варна и да се наредят на опашка пред пристанището."

Няма технически препятствия зърното, което идва от Украйна, да се товари на Пристанище Варна. Въпросът е дали е рентабилно, коментира пред БНР инж. Дойчин Ников, Клъстер "Черноморска икономическа зона".

Като основен проблем той открои наземната логистика до БългарияЖелезопътният транспорт би преминавал през 13 гранични пункта, европейската инфраструктура не е подготвена за такива мащабни превози, допълни Ников.

За количество от 1 милион тона например ще бъдат необходими около 19-20 хиляди жп вагона. Откъде ще дойдат тези вагони, попита Ников и уточни, че европейските пристанища използват основно контейнери. 

По думите му преди войната Украйна е изнасяла 6 милиона тона зърно през пристанища, а сега всичко е блокирано.

"Опитите за интервенция, превоз към Варна, за мен са малко абстрактни", отбеляза Дойчив Ников.

В Констанца има изградени оперативни и високоефективни мощности, ние нямаме модерни такива, подчерта Дойчин Ников.

"За мен възможностите за реален експорт на жито са държави, които имат пряка граница с Украйна – Полша и Румъния, които имат високоефективни жп логистични коридори, имат изградени пристанищни мощности за бързо товарене и силози по пристанищата."

Повече по темата слушайте в звуковия файл. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Определени са финалистите в "Пролет`25". Слушателите на БНР избират любимеца на публиката

12 песни стигнаха до финалния етап в категория "Нова българска поп и рок музика" на конкурса на Българското национално радио за нова българска поп и рок музика "Пролет". Те бяха определени от селекционна комисия от музикални редактори, от представител от дирекция "Музикална продукция и състави" и от дирекция "Техника" в БНР. И тази година..

публикувано на 03.06.25 в 12:09

Пациентите с лимфедем няма на кого да разчитат. Защо?

Пациентите с лимфедем се "прикачат" към несъществуващи диагнози, за да получат някаква форма на терапия и помощ. Тази рехабилитация се извършва от неспециализирани екипи без квалификация по лимфология . За да се намали отокът, са необходими специализирани познания. Няма специалисти, които познават проблема в дълбочина . Тази равносметка..

публикувано на 03.06.25 в 11:12

Малки производители изоставят розите си, големите - окрупняват

Розите са емблема за България , познати са в цял свят и дават един друг облик на страната ни, свързан с високо качество, с марка, с аромат. Важно е държавата да има специална политика към този сектор.  Това заяви пред БНР биопроизводителят Веселина Ралчева, която от години се занимава с производство и преработка на етерично-маслени култури...

публикувано на 02.06.25 в 08:16
Георги Ангелов с наградата Web Report за чиста журналистика за 2025 г.

Георги Ангелов: Дезинформацията е заплаха за националната сигурност

Социално напрежение в България може да бъде предизвикано толкова лесно, че е необходимо използването само на 3-4 сайта и тролове в социалните мрежи. Това заяви в интервю за БНР Георги Ангелов – журналист и експерт по теми свързани с дезинформацията и хибридната война. Ангелов три пъти е носител на наградата за чиста журналистика на Dir.bg,..

обновено на 31.05.25 в 19:03

Битката за Полша: Избирателната активност ще е ключова

Ще продължи ли триумфът на проевропейските столични кметове или Полша ще остане бастион на консервативния национализъм? Такъв изглежда основният залог на утрешния президентски балотаж. Управникът на Варшава, първият кмет на града, посетил Прайда, Рафал Тшасковски за втори път е на такова гласуване. За разлика от 2020 г., кандидатът на "Гражданската..

публикувано на 31.05.25 в 12:14

Проф. Марк Шанахан: Постигнатото между Великобритания и ЕС е по-скоро пиар

Месеци наред преговаряха ЕС и Великобритания за нова сделка след Брекзит. В предизборната кампания премиерът лейбърист Киър Стармър обеща "рестартиране", макар и с дебели червени линии. Връщане в общия пазар, в митническия съюз или връщане на свободното движение на хора няма да има, обеща тогава Стармър. И спази дадената дума. Още не беше изсъхнало..

публикувано на 31.05.25 в 11:39

Пътешествие към мрака: Човекът е звярът в романа "Северните води"

Към дълбините на мрачната човешка душа...натам ни води излезлият наскоро роман на Иън Макгуайър - “Северните води”. Британският автор разказва историята на китоловен кораб, който през 1859 г. се отправя на последното си пътуване с пъстър, обръгнал и видял какво ли не екипаж, сред който има и убиец на борда.  Въздействаща, брилянтна и..

обновено на 31.05.25 в 10:12