Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Във Враца обсъждат идеи за съдбата на първия паметник на Христо Ботев в града

Има идеи за интегрирането на паметника пред стадион "Христо Ботев"

Скулптурата на Христо Ботев и елементи от паметника, които са изложени в РИМ - Враца
Снимка: Ива Антонова

За пореден път във Враца беше поставен въпроса за съдбата на първия паметник на Христо Ботев в града. Той е и първият монумент на национален герой в Следосвобожденска България. По комунистическо време е демонтиран, а след промените през 1989 -та година многократно е поставян на различни места във Враца и съседни села, за да бъде опазен от кражби и забрава. Последното му място е в "Ботевата зала" на регионалния исторически музей в града. Наскоро сред врачанската общественост отново се разгоря дискусия - трябва ли паметникът да остане в музея.
Архивна снимка на паметника, предоставена от РИМ - Враца   Снимка: Ива Антонова

През Страстната седмица във Враца отново се възпламениха горещите въглени по тема, която периодично бълва огън в обществения живот в града. Темата е за съдбата на първия паметник на Христо Ботев и по-точно да бъде ли той възстановен в неговата цялост в архитектурна среда. В публичната дискусия участваха експерти, историци, общественици, музейни работници и представители на местната власт.

Скулптурата на Христо Ботев и елементи от паметника, които са изложени в РИМ - Враца   Снимка: Ива Антонова

Богата е историята на първия Ботев паметник във Враца, който е и първият скулптурно-архитектурен монумент на национален герой в Следосвобожденска България. Създаден е от Густав Еберлайн през 1890 година. Открит е тържествено във Враца от княз Фердинанд в присъствието на министър-председателя Стефан Стамболов, семейството на Христо Ботев, четници и поборници. През 1955 година е демонтиран. През 90-те години на миналия век отново е възстановен частично в градинката на площад „Руски“ и отново демонтиран, за да бъде издигнат на това място паметник на видния врачанин Васил Кънчов. След 2010 година бронзовата скулптура на Христо Ботев, оцелелите барелефи, орелефи и метални посветителски плочи се съхраняват в Регионалния исторически музей във Враца.

Споровете за съдбата и мястото на първия паметник на Христо Ботев се разгоряха отново в публичното пространство и социалните мрежи, след като кметството на село Косталево заяви желание да го възстанови и постаментът му преди няколко месеца бе преместен на „Ботева поляна“ край селото. Започна и дарителска кампания за събиране на средства за възстановяване му.

Председателят на Общинския съвет във Враца Владимир Христов    Снимка: Ива Антонова

Засега обаче тази идея е стопирана, защото последната дискусия по темата извади на преден план нови проблеми и нерешени въпроси около съдбата на Ботевия монумент. С решаването на проблемите се ангажира председателят на Общинския съвет във Враца Владимир Христов.

"За мен беше ново това, че паметникът вече е част от музейния фонд, което повдига различни въпроси, включително и темата за собствеността на паметника, защото когато е в музейния фонд опитвам се да намеря експерти да изчистим тези въпроси, би трябвало да е държавна собственост. В момента, в който паментикът е държавна собственост решението за неговата съдба няма да е общинско, в това решение ще участва и министерството на културата без значение дали ще се излиза от музея, дали ще остане в музея. Друго ново нещо за мен е, че директорът на музея изрази притеснение за физическото съхранение в атмосферни условия. Досега за първи път чувам, че има риск за накърняване на паметника, ако излезе от музея поради което ние следва да проучим и тази хипотеза - да видим може ли този паметник да бъде поставен в градска среда без да се рискува неговото физическо оцеляване". 

Той заяви за БНР, че се търсят отговори на ключови въпроси, свързани с консервирането и охраната на паметника.

"За пълнота трябва да се каже, че има прекрасни идеи като интегрирането на паметника пред стадион "Христо Ботев" особено ако успеем да получим финансиране по проекта за ремонт на парка, би се получил според мен интересен ансамбъл, в който старият паметник бъде оставен там при гаранции за сигурността му, би било изключително интересна идея, но това е нещо, което е евентуално за бъдещето, ако можем да гарантираме физическото му оцеляване като артефакт".

Повече можете да чуете в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Кремена Оксенкруг

След 50 години мълчание цигулката на сливенския композитор Мишо Тодоров отново зазвуча

Един музикален инструмент бе събуден след 50-годишно мълчане и събиране на прах в музея . Цигулката на сливенския композитор Мишо Тодоров отново зазвуча в залата на Читалище "Зора“ след 50 години мълчание. Тя бе реставрирана от казанлъшкия лютиер Адриан Андреев . На сцената цигулката "проговори“ в ръцете на виртуозната цигуларка Кремена..

публикувано на 05.11.25 в 14:25
Галя Узунова представя книгата  

Галя Узунова представя романа "666" на норвежкия писател Том Егеланд

Световноизвестният норвежки писател Том Егеланд се завръща на българския книжен пазар с новия си роман "666" на издателство "Персей" . "Том Егеланд винаги прави много сериозни проучвания за своите романи и неговият герой  археологът Бьорн Белтьо  винаги е въвлечен в такива интересни романи с елементи на напрегнат трилър, религиозни загадки..

публикувано на 05.11.25 в 14:06

Историческа възстановка с над 400 участници по случай 140 години от Сливнишката битка 

На 16 ноември ще се състои историческа възстановка по случай 140 години от Сливнишката битка. Във възстановката ще има над 400 участници. "Всяка година ноември месец Сливница става център на събитията около честванията за Сръбско-българската война , като на всеки юбилей винаги става нещо по-голямо. Едно време се строяха паметници. Сега сме..

публикувано на 05.11.25 в 11:23
Богомил Николов

Богомил Николов: За бялата и черна техника това ще е един тъжен Черен петък

"Нашата работа като гражданска организация не е да вървим заедно с инспекторите и да обикаляме по магазините, а по-скоро да имаме ясен механизъм за това как да предаваме информация, която получим , да кажем някакъв сигнал или жалба, да можем ние по най-добрия начин да го формулираме и да го дадем на контролните органи". Това каза пред БНР Богомил..

публикувано на 05.11.25 в 09:56

Баща изкачи 12 пъти Карандила, за да събере пари за лечението на сина си

Рекорд по най-много изкачвания на Хайдушката пътека в Сливенския балкан постави Милен Шидеров от Сливен. За 24 часа той направи 12 качвания и слизания по стръмната и камениста пътека. Така той подобри предишното постижение на Васил Гюзелов за най-много изкачвания и слизания по Хайдушката пътека за 24 часа, което е 11 пъти.  Преодоляването на..

публикувано на 05.11.25 в 07:42
Христо Казанджиев

Христо Казанджиев: Вариантът за назначаване на особен управител на "Лукойл" остава най-ефективният

"Въпреки някои безплодни опити за решаване на кризата с "Лукойл", вариантът за назначаване на особен управител остава най-ефективният , поради факта, че въвеждането на особен управител дава възможност за снемане на санкциите. Цялата система на "Лукойл", свързана с "Нефтохим", ще бъде под държавен контрол, така че да бъде по аналогия с Германия, както..

публикувано на 04.11.25 в 17:54
Ангел Карадаков

Ангел Карадаков: Вече има няколко хиляди сваляния на мобилното приложение на БПЦ

"Основната цел на приложението на Българската православна църква (БПЦ) е да помогне на хората, които имат интерес към вярата , които живеят своя духовен живот, които се интересуват от тези неща, още по-лесно, по-достъпно да откриват основната информация, която църквата дава, като бъдат сигурни, че това е нещо проверено и е сигурно, че няма да бъдат..

публикувано на 04.11.25 в 15:12