"Честита баня!" - етноложки поглед към хигиената на българите

С настъпването на пролетта и затоплянето на времето, вече можем по-спокойно и уверено да погледнем към банята, без да бъдем вцепенявани от вкоренения ни екзистенциален страх да не настинем. Доволни и чисти след това, можем да си честитим банята с познатия ни поздрав - "Честита баня!"

На какво обаче се дължи цялата тази тържественост около взимането на душ - защо българите си честитим банята, откъде идва страхът от настиване след къпане и какви рецепти крие народната медицина за телесна хигиена и против неприятни миризми - отговорите ни дава Виолета Коцева - етнолог от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, автор на научно изследване на хигиената на българите от Освобождението до средата на 20 в., наречено „Честита баня!“.

Нейното изследване, което се е превърнало в книга, започва от водоснабдяването и канализацията, т.е. хигиената като държавна стратегия и политика, минава през мястото на тоалетните – колко са, какви са и къде са, обществените бани, заразните болести и епидемии, стигаме до дома, неговото почистване и поддържане, та и до тялото и грижата за него във всяка една хигиенна насока.

Откъде този интерес към къпането

Виолета Коцева: „Интересът дойде някак случайно. Бях зачислена като докторант към Етнографския институт с музей, където се работеше етнография по един много традиционен модел – със строго утвърдени теми, като сватба, жизнен цикъл и т.н. И всъщност това беше тема, която беше много различна. Тогава беше преломният момент на етнографията в България, когато започваха да се работят нови теми. На мен тази ми се стори интересна. “

Още докато подготвя изследването, Виолета Коцева се сблъсква с две противоположни тенденции. „От една страна това е малкото етнографски материал, който имах, за да реконструирам хигиената на българите. От друга страна беше ясно, че тази тема попада в целия процес на модернизация и трябваше да се вземе предвид шапката, т.е. държавата какво прави. Защото за да говорим за хигиена, трябва да има все пак водоснабдяване, канализация, а не сутрин с менците да се ходи на реката или на селската чешма, за да се донесе вода, която да служи само за да се напои добитъкът.“

Разбиране за „чисто“

Тогава въобще не е имало представата за това, която днес ние влагаме в понятието „чисто“, казва Виолета Коцева. „Чисто“ е по-скоро морално, то има нравствени конотации, а не хигиенни, както днес.

В изследването са посочени основни елементи от хигиената на българина от 19-20 в.: сутрешно наплискване на лицето, миене на ръцете преди и след ядене, седмично измиване на главата и краката и инцидентно изкъпване на цялото тяло.

„Търсим нещо, което ние в съвременността приемаме за даденост, за ежедневие и за част от нашия живот. Трябваше да го търсим в един прединдустриален традиционен период или поне да напаснем някакви елементи към това съвременно понятие „хигиена“. Целта беше да се покаже, че в този период измиванията са в голяма степен ритуални, т.е. те нямат връзка със здравето. Напротив – честото измиване е по-скоро опасно в традицията, защото можеш да простинеш.“

Или както казва българинът…

„От некъпане никой не е умрял, а от настинка гробищата са пълни“, „Не съм жаба да се мия“ и "По-добре мръсни, но здрави"

Идеята на измиванията е била свързана с някаква космогонична концепция. Ръцете ще се измият преди молитва или преди храна, защото храната е свещена, хлябът е свещен. Лицето ще се наплиска сутрин, защото денят трябва да се започне на чисто. Ще се изкъпеш събота срещу неделя, защото трябва да отидеш чист на църква, т.е. ще си измият главата, а тялото не се мие, защото всичко в традицията се прави облечен. Сменят се дрехите – това е напълно достатъчно и се приема, че тогава човек е чист.

Повече ориенталец или повече европеец е българинът по отношение на хигиената?

Виолета Коцева: „Хигиената върви заедно с модерната държава, а тя при нас малко се забавя със своята разклонена инфраструктура и водоснабдителна мрежа. Но пък трябва да отбележим, че ние имаме традицията на римляните, които много обичат водата. Имаме и традицията на османците. В никакъв случай нямаме ориенталско, в смисъла на по-изостанало или назадничаво. Етапът на развитие, на който се намира българската държава в края на 19 в., хигиената е съвсем съотносима към сходни етапи със Западна и Централна Европа. Да не говорим, че в някои случаи сме по-напред.“

Народни рецепти за чистота и свежест

На вашето внимание…рецепта срещу неприятна миризма на краката, посочена в „Народен домашен лекар“ на Н.Калчев: дъбови кори, сварени с житни трици в 7-8 литра вода. За да има резултат, краката трябва да се топят в тази смес всяка вечер в продължение на 20-30 дни. След изваждането от водата, краката се подсушават и се поръсват с цинквайс, достъпен в аптеките или с печена стипца (Калчев 1998:58)

Сапунът пък може да се замести с цветовете на растението Сапуниче, които при стриване образуват пяна, подобна на тази на сапуна. А пък от четината на прасето може да си направиш четка за зъби.

За още рецепти - последвайте „Изотопия“ в социалните мрежи, слушайте я всеки четвъртък от 22 до 24 ч. по „Хоризонт“ или просто си пуснете звуковия файл, за да чуете цялото интервю с Виолета Коцева.