Раса Юкниявичиене: Сигурността в Литва и в региона сега е много по-висока

Според литовската евродепутатка от Европейската народна партия Раса Юкниявичиене, в момента сигурността в страната ѝ и в региона е много по-висока, отколкото преди войната в Украйна. 

В интервю пред БНР тя казва, че ако Русия завземе още части от Черно море, то ще се превърне в едно от най-опасните места в Европа. 

Виждате ли разлика в руската пропаганда в Литва и в България и ако да, в какво се изразява тя?

Русия проучва много внимателно обществата, като взема определени сегменти, към които иска да подходи. Не знам за България, но в Литва се насочват към по-ниско образованите или такива, които не са постигнали особени успехи в живота. Никога обаче не се тръгва открито с послания срещу НАТО и ЕС, защото оттам са наясно, че по-голямата част от обществото подкрепя членството в тях. Нито срещу Съединените щати, тъй като до голяма степен сме проамериканска нация. Правят това обаче някак индиректно. Последният пример беше за т.нар. "семейни ценности" и по-точно ЛГБТ общностите, тъй като нашият парламент започна дебати по проектозакона за партньорството. Тъй като може би много хора са против това и имат друго мнение, руските групи бяха много активни в опитите си да раздухат този въпрос. Ситуацията след 24-ти февруари е коренно различна. Сега те са по-мълчаливи и дори руските медии не говорят открито, тъй като в момента Путин е много непопулярен, а подкрепата за Украйна - твърде висока.  Преди това обаче като че ли имаше сходство в темите във всички страни. Например, енергетиката - чрез енергийните компании и т.нар. енергийни инвестиции. В това се изливаха много пари. 

Има ли в Литва проруска партия, която се опитва да обърква хората?

Не. Никога не сме имали пропутински или проруски партии в парламента. Отделни политици изразяваха открито проруска ориентация, но не и цяла политическа партия. След обявяването на независимостта, моята партия се очерта като прозападна и беше силно атакувана от Кремъл с лъжи, фалшиви наративи, лични атаки срещу политиците, например Лансбергис. Други са изразявали различен подход към т. нар. "приятелство" с Русия.   Те твърдят, че трябва да сме в добри отношения, защото сме съседи и подкрепят общи енергийни проекти. Никой обаче не е застанал открито на проруски позиции по простата причина, че няма да влезе в парламента с тях.

Същевременно е известно, че в Литва няма същите проблеми с руското малцинство като в Латвия и Естония. Защо?

Защото в Литва няма голяма миграция от останалата част на СССР. Някои историци и експерти твърдят, че литовската съпротива срещу съветската окупация е продължила повече от 10 години след Втората световна война.  Освен това, индустриализацията не беше толкова голяма като в Латвия и Естония. Ние бяхме основно селскостопанска страна. Тоест, тук не идваха руски специалисти, за да работят.

Руското малцинство влияе ли се от пропагандата на Путин в момента?

Да, но те нямат влияние в политиката, защото са едва 5% от населението, а и са разделени помежду си. Много от тях просто правят бизнес и не се интересуват от политика. Извън тези хора има и такива, които са за Путин и ги виждаме на 9-и май. Те дойдоха като окупатори навремето, така че децата, внуците им и роднините им са граждани на Литва. 

Опитват ли се да сеят раздори след началото на войната?

Не, руското малцинство изобщо не е проблем - нито преди, нито след войната.  По-скоро полското малцинство у нас е повече съветизирано. Звучи интересно, но е факт. Те живеят около Вилнюс и са по-малко свързани с полската гледна точка, отколкото със съветската или руската. Партньорите ни от Полша се опитват да направят повече, за да променят мнението им.

Разбираме, че подготвяте резолюция за депортираните от различни националности в Русия по времето на Сталин, в т.ч. и българи. Докъде стигна работата по нея?

За съжаление тя не беше приета от конференцията на председателите на политическите групи. Миналата година в много пространна резолюция ние почетохме 80-годишнината от депортациите, които в Литва започнаха през 1941-ва година. Майка ми, която тогава е била на 9 години, е сред депортираните, както и семейството й. Но и не само то, има и много други.  Сега отново ще направим възпоменание, както на 14-ти юни миналата година. Тогава тук, пред Европейския парламент, прочетохме имената на всички депортирани. 

Кой точно отхвърли резолюцията?

Мисля, социалистите, левите, зелените, също и либералите. При либералите я отхвърли ръководството. Говорихме с колегите от Румъния и други страни, те се обявиха в подкрепа на документа, но не и тяхното ръководство.  Така той изобщо не беше включен в дневния ред. Може би сега ще изготвим нова резолюция, защото искаме в изчитането на имената през юни да включим и украинци, сред които има депортирани и сега. Миналата година не очаквахме, че депортациите ще бъдат възобновени. Може би над половин милиона украинци вече са депортирани в Руската федерация.  Иначе, изпратихме покана до всички посолства, така че ако от българското ни изпратят имена, ще прочетем и тях.

Пред какви нови заплахи очаквате да бъде изправена страната Ви?

Разбира се, ние сме във война и всички последици от нея са заплаха за страните ни. Но трябва да кажа, че днес се чувствам далеч по-сигурна в страната си, отколкото преди 2014 година. Тогава ситуацията беше много лоша, особено у нас, защото Русия започна да струпва военно оборудване до границата ни през 2009 година и имаше огромно количество военни сили, а НАТО я нямаше никаква.  Нашето членство в организацията беше просто на хартия - никакви подкрепления, никакви учения. И ако през 2014 година не беше се случил Майданът, сигурно Русия щеше да удари по-малките натовски страни, за да го тества чрез тях. А НАТО не беше готова изобщо да даде отговор. Сега е и при вас и в Румъния - с много повече подкрепления и самолети. НАТО ще се разшири във Финландия и Швеция, а в нашия регион сигурността тотално ще се промени. Балтийско море ще бъде обградено изцяло, без анклава Калининград. Сега е важно Черно море. Ако Русия завземе още части от него, то ще се превърне в едно от най-опасните места в Европа. Затова трябва да победим Путин. И трябва да помогнем на Украйна не само да спечели войната и да защити територията си, а и за да разгроми тази агресивна Русия. Затова в документ на Европейската народна партия за настоящата политическа ситуация се казва, че санкциите няма да се премахнат, докато и последният окупатор не напусне територията на Украйна.