СПЦ: Диалогът за "евентуалния окончателен статут на епархиите в Северна Македония е реалистичен"

Сръбската православна църква (СПЦ) обяви днес, че установява пълно богослужебно и канонично общение с Македонската православна църква - Охридска архиепископия (МПЦ-ОА), тъй като прие статута на възможно най-широката автономия, предоставена през 1959 г. От Белград заявиха, че диалогът за "евентуалния окончателен статут на епархиите в Северна Македония е реалистичен", съобщава БГНЕС, като цитира вестник "Данас".

• Митрополит Гавриил: За нас е неприемливо да признаем Македонската църква като Охридска архиепископия

• Вселенската патриаршия признава МПЦ като Охридска архиепископия

В съобщение на Събора на СПЦ се посочва, че е решил да направи това, след като е получил "акт на Светия архиерейски синод" на Македонската православна църква – Охридска архиепископия, "с който приема общопризнатия каноничен статут, предоставен ѝ през 1959 г. от Светия архиерейски събор и изразява надежда, че СПЦ братски ще разреши въпроса за окончателния каноничен статут, който трябва да бъде последван от всеправославно съгласие и приемане.

"С благодарност към Бога и с радост, Съборът приветства приемането на общопризнатия каноничен статут, който е статут на възможно най-широка автономия, т.е. пълна вътрешна независимост, предоставена през 1959 г. ", се казва в изявлението.

Съобщава се, че "тъй като това премахна причините за прекъсването на богослужебното и каноническото общение, причинено от едностранното провъзгласяване на автокефалията през 1967 г., се установява пълно богослужебно и каноническо общение".

"Чрез установяване на канонично единство и при условията на валидност на каноничния ред на цялата територия на СПЦ, диалогът за бъдещето и евентуалния окончателен статут на епархиите в Северна Македония е не само възможен, но и целенасочен, легитимен и реалистичен", се допълва в съобщението на СПЦ.

Посочва се също, че "в диалога за техния бъдещ и евентуално окончателен каноничен статут, Сръбската православна църква ще се ръководи само и изключително от еклисиологично-канонични и църковно-пастирски принципи, критерии и норми, без да се интересува от "реалполитически", "геополитически", "църковно-политически" и други подобни неща или от едностранни инициативи, без да попада под нечие влияние или натиск".

"И накрая, след решаването на статута, Съборът не възнамерява да поставя условия на новата сестринска църква с ограничителни клаузи относно обхвата на нейната юрисдикция в родната държава и сред диаспората, с препоръката въпросът за официалното ѝ наименование да се реши директно в братски диалог с елинофонските и други поместни православни църкви", казаха от Събора на Сръбската православна църква.