Тоби Фогел: Отдавна битува измамно спокойствие, че мирът на Западните Балкани е вързан в кърпа

Интервю на Деян Йотов с Тоби Фогел в предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Напрежението и несигурността на Западните Балкани са достигнали невиждано от десетилетия ниво, констатира в статия в списание "Форин афеърс" тази седмица политологът Тоби Фогел, журналист и анализатор, базиран в Брюксел.

Етническият национализъм продължава да дестабилизира региона. Етнократите манипулират хората, като дърпат струните на най-големите им страхове. Това важи с пълна сила за Босна и Херцеговина, която, заедно с Косово, няма изгледи скоро да получи статут на кандидат членка на Европейския съюз или НАТО. Две държави, в които се водиха последните войни в Европа през 20-и век, а сега се очертава да бъдат най-малко на фронтовата линия в новата студена война на Запада с Русия.

В Босна за дестабилизацията допринася най-много лидерът на местните сърби Милорад Додик, но също и националистическият лидер на босненските хървати Драган Чович, който вижда заплаха за мира възможността най-многочислената група в Босна - бошняците - да избира хърватските представители във федералната власт и настоява за още по-раздробено разделение на Босна.

Зад Додик стои Белград, а зад Чович - Загреб. И Сърбия, и Хърватия имат зловредно влияние в Босна, но за опасното подхлъзване на страната към бездната най-голяма вина носят международните фактори, включително ЕС и САЩ, твърди Тоби Фогел.

Господин Фогел, заради руската война в Украйна Европейския съюз и на Съединените щати изглежда разбраха, че дългогодишната им пасивност по отношение на евроинтеграцията на страните от Западните Балкани допринася за това регионът да поеме по много опасен път, както е озаглавена статията ви във "Форин афеърс". Босна е особено уязвима. Смятате ли, че очевидното ѝ затъване към нестабилност е обратимо, или вече е твърде трудно да се спре тази тенденция?

Ситуацията е опасна. Но не мисля, че е безвъзвратно опасна. Преди всичко можеше и да не се стига до тук, ако още преди години не бяха допуснати някои грешки. Ще ви дам един пример: преди около десетилетие числеността на ЮФОР - мироопазващите сили от Европейския съюз, които наследиха силите на НАТО в Босна през 2004-а - беше оставена да падне далеч под необходимата, за да могат да действат те ефективно. По принцип нещата можеше да изглеждат по много различен начин, ако Западът не беше изпуснал инициативата.

Все още обаче може и трябва да се направи нещо. И бих посъветвал да се засили ЮФОР, както и да се подготви подновяване на мисията на НАТО. Защото през ноември се очаква Русия да наложи вето в Съвета за сигурност на ООН върху продължаването на мандата на европейските сили. Ситуацията е критична и заради насрочените за октомври избори в Босна, на чието провеждане националистическата партия ХДЗ на босненските хървати се опитва да попречи. Тук отново международната общност, особено Европейският съюз, трябва да действа категорично и да не търпи такива действия.

Но най-трудната задача пред Евросъюза е да преосмисли из основи политиката си на разширяване, която е рамката за отношенията му със страните от Западните Балкани. И да си даде сметка дали процесът в този му вид дава реални резултати. Ако питате мен, отговорът е не. Процесът буксува и трябва да бъде променен. Убеден съм, че ако не го направим и ако продължаваме да гледаме на Западните Балкани само през призмата на разширяването, рано или късно пак ще се стигне до бедствие - може и да не е в Босна, а в Косово или в която и да било от страните в региона.

Западът демонстрира единство и решителност по отношение на войната в Украйна. Дали е в състояние да покаже същото и за евроинтеграцията на Западните Балкани?

Не мисля, че има проблем с единството на Запада по отношение на Западните Балкани. Съединените щати и Европейският съюз по принцип действат в една и съща посока. Разлики в политиката им има, но те са относително малки. Съединените щати например наложиха санкции срещу босненския сръбски лидер Милорад Додик. А Европейският съюз - не, а и не може - заради правото на вето на Унгария. Така че не единството, а решителността е проблемът.

Твърде отдавна битува измамно спокойствие, че мирът на Западните Балкани е вързан в кърпа. И че е много малка опасността от избухване на организирано насилие в Босна или в Косово. Смята се, че няма неотложна нужда проблемите там да бъдат преодолени и че процесът на присъединяване на страните от региона към Европейския съюз ще осигури мимоходом необходимите им реформи.

В този смисъл обаче ми се струва интересен фактът, че една от най-напредналите към Европа страни - Сърбия - от няколко години преживява драматично връщане към авторитаризма. Докато страната, която е най-назад с евроинтеграцията - Косово - е шампион по демократизация. Ето ви недвусмислено доказателство, че реформите няма да се случват автоматично само защото Европейският съюз се разширява.

Горещо се надявам това да сложи край на пасивността на Европа и на Америка и те да се ангажират с нова енергия в региона, наблягайки на най-наболелите проблеми. Особено на върховенството на закона.

Разбира се, освен това Европейският съюз и страните членки не бива да продължават да използват процеса на разширяване за вътрешнополитически цели. Имам предвид президента Макрон, който първи блокира Албания и Северна Македония, и България, която спира съседката си. Има и още такива примери през годините. Колкото и основателни да са аргументите на тези страни, би било добре те да вземат предвид и събитията в Европа, особено в Украйна, и да оставят настрана двустранните си проблеми.

Има доста логична и добре аргументирана алтернативна на вашата нагласа в това отношение. Сам казвате, че Сърбия се връща към авторитаризма - защо тогава Евросъюзът да бърза да приема още един Орбан в редиците си? Република Северна Македония е членка на НАТО и не би трябвало да е застрашена от Русия - защо да бърза България, казват определени кръгове тук, да вкарва нерешен двустранен спор в съюза? Не е ли Босна всъщност, заедно с Косово, реалният проблем пред евроинтеграцията на региона? Те дори нямат статут на кандидатки за членство.

Голямото предизвикателство пред Босна е да се променят нещата така, че гражданите от всички самоопределящи се групи да придобият усещането, че това е тяхната държава и че правителството й е тяхното - на всички. Това сега не е така. И причината не е етническа, а политическа и конституционна.

Едва ли някой се съмнява, че Босна няма да влезе в Европейския съюз със сегашното ѝ устройство. Не виждам как може да стане това. А и Евросъюзът даде да се разбере, че не може. Затова Босна ще трябва да се промени. И без това никой не изглежда особено доволен от статуквото, освен определени политици, които извличат ползи от установената системаблагодарение на страховете на хората.

А тъй като споменахте Орбан - според мен Унгария не е пример за провален преход. Не смятам, че в случая може да се говори за евроразширяване, което да се оказва провал. В старите страни членки също са идвали на власт такива като него. И ще продължават да идват. Берлускони управляваше в Италия например, а във Франция Льо Пен можеше да стане президент. Това не може да се смята за аргумент против разширяването на съюза.

Етнократите в Босна, както сполучливо ги наричате - Милорад Додик и Драган Чович, са извънредно удобни инструменти за оказване на влияние съответно от Сърбия и от Хърватия. Как може Белград и Загреб да бъдат накарани да прекратят дестабилизиращата си намеса в Босна?

Преди всичко трябва да се отбележи, че намесата на Хърватия в Босна е точно толкова зловредна и проблематична, колкото намесата на Сърбия. От доста време вниманието на всички е съсредоточено върху босненския сръбски лидер Милорад Додик, но поведението на хърватските националисти в Босна е също като неговото. Сега те вече са в открит съюз.

Това изисква принципна реакция, особено от страна на водещите членки на Европейския съюз, които недвусмислено трябва да заявят на Загреб и на Белград, че намесата им във вътрешната политика на Босна е вредна и че трябва да спрат незабавно. Съзнавам, че това звучи може би наивно или утопично, но в случая трябва да бъдат надскочени всички тяснопартийни интереси.

ЕНП например, особено бившата канцлерка Ангела Меркел, от доста време държи под опеката си тези националисти, също както между другото и Орбан съвсем доскоро, вместо да ги накарат да си променят поведението. Но непровокираното руско нападение срещу Украйна ще принуди еврочленките и Съединените щати да си помислят дали да продължат да подкрепят тези политици.

Повярвахте ли на Драган Чович, когато каза, че няма да има мир, ако изборите се проведат през октомври, без да бъде изпълнено искането му за промяна в законодателството, така че хърватите сами да избират своите представители във федералната власт?

Заплахата беше доста недвусмислена наистина. Но е трудно да се предвиди какво ще се случи. Вярно е, че Чович може да блокира достатъчно дълго финансирането на избирателната комисия, че да попречи на самото провеждане на изборите, но ако се стигне до там, международната общност според мен ще се намеси.

Европейският съюз трябва да е готов с конкретен план как да го направи далеч преди да се случи такова нещо. Ясно е, че за Драган Чович това е въпрос на политическо оцеляване и той би стигнал далеч, за да си го осигури.

Нека ви върна към евентуалното завръщане на НАТО с мисия в Босна. Това неминуемо би предизвикало остра реакция в Ребулика Српска. А в обстановка на нагнетено напрежение и нова студена война между Запада и Русия няма ли да е взривоопасно?

В тази насока мислят в щабквартирата на НАТО в Брюксел и някои страни членки заради перспективата Русия да блокира ЮФОР. От правна гледна точка може да се окаже сложно за осъществяване, защото мандатите на НАТО и на мисията на Европейския съюз са обвързани в една резолюция на Съвета за сигурност на ООН. Но НАТО има дефиниран мандат и в Дейтънското мирно споразумение и това може да означава, че няма нужда от санкция на Съвета за сигурност.

От политическа гледна точка смятам, че силно присъствие на НАТО в Босна е правилният път напред. Само по себе си то няма да реши натрупаните проблеми. Но пък ще даде малко повече спокойствие на хората да преценят как да променят статуквото и да решават свободно - без политически натиск и заплахи.