Много малко хора знаят на какво е основан този необясним интерес към човека с такова обикновено име. Заради това ще ви разкажа историята му. Той е роден през 1939 г. в град Владивосток на тихоокеанското крайбрежие на СССР. Баща му е боен пилот през войната, а майка му медицинска сестра. Семейната традиция му дава насока в живота и през 1972 г. той успява да завърши Киевското висше военно авиационно инженерно училище. Получава специалността офицер от противовъздушната отбрана и по-точно инженер-аналитик. След отлична служба той се издига бързо в йерархията и в средата на 70-те години вече отговаря за специалния противоракетен щит, който пази Москва от ядрено нападение, идващо от страните в НАТО.
През нощта на 26 септември 1983 г. Станислав Петров е дежурен в командния пункт на специалната база Серпухов-15, която се намира на 100 км от Москва и наблюдава уредите, които показват активността на противника. Той е отговорен както за защитата от ядрени ракети, така и за ответния удар, който трябва да нанесе съветската военна машина.
Седмици по-рано напрежението между суперсилите нараства неимоверно, след като съветската ПВО сваля южнокорейски пътнически самолет, който навлиза във въздушното пространство на СССР.
Изведнъж системата за ранно предупреждение се задейства. На екраните са появяват американски междуконтинентални ракети, които политат към съветска територия. Като дежурен командир Станислав Петров започва анализ на ситуацията. Първо забелязва, че ракетите са изстреляни само от една база. Това го кара да се усъмни, защото при начало на ядрен конфликт би трябвало да се използва пълната мощ на стратегическото въоръжение, за да бъде унищожен противника преди да може да отговори. Петров решава да получи допълнително потвърждение и започва проследяване на въздушното и космическото пространство през други уреди. След няколко десетки напрегнати минути, никъде не се появяват противниковите оръжия. Станислав Петров решава на собствен риск да предаде нагоре по линията за лъжливо сработване на системата. Командващият на войските на противоракетната отбрана генерал-полковник Юрий Вотинцев лично идва на командния пункт, за да провери сигнала и ситуацията. Накрая е предупреден и министъра на отбраната Дмитрий Устинов. Червеното копче остава ненатиснато и до ден днешен, благодарение на отличния анализ и самостоятелната мисъл на един съветски офицер.
Естествено, стореното от него в последствие е подложено на опровержения. Много специалисти твърдят, че един сигнал винаги трябва да бъде препотвърден и от допълнителни системи и едва тогава, човекът с ядреното куфарче ще вземе решението да доунищожи другата половина от света.
Това не е единствения случай от Студената война, в който обикновени хора спасяват планетата. Има и подобни по време на Карибската ракетна криза през 1962 г. Големият въпрос, който ни остава е дали днес има хора, които държат повече на живота на другите и на спасението на Земята, отколкото на своя собствен живот, защото при грешка от този калибър или неизпълнение на заповед, офицерите по устав ги чака най-строго наказание и дори разстрел.
Още преди да започне настоящата война се опитах да припомня за опасността от ядрена катастрофа. Днес при тези нива на конфронтация ние просто копираме щраусите и се надяваме някой от маразмените старци да не натисне копчето. Идеята за мира в Европа изглежда химера. Конфликтът, започнат от Русия няма да бъде кратък.
След годините на необоснован натиск от Запад се стигна до пълното скъсване на диалога и сега би трябвало обикновените хора да искат само едно – мир. Защото ние нямаме дълбоки бетонни бункери с тонове храна и системи, с които да преживеем ядрената зима. Такива имат само елитите на суперсилите. Ние само можем да бъдем жертви и правилната позиция сега е не да се радваме на руските или украинските победи, не да се борим за едната или другата страна в конфликта, а да натиснем своите управляващи в цяла Европа, за да станат посредниците в мира. За САЩ и Русия от тук нататък Европа е само едно бойно поле. Място, където се сблъскват икономически и военно. Естествено е при това положение Швеция и Финландия да търсят сигурността на НАТО, но статуквото на еднополюсния свят вече е нарушено и повече не трябва да се съобразяваме само с Вашингтон, но и с Москва.
Странно е, че ние европейците не разбираме опасността за самите нас. Още по-ужасяваща е некомпетентността на нашите политици и управленски структури, които не разбраха за краха на стария свят. Европа има огромен потенциал – и човешки, и политически, но той може да бъде насочен в правилната посока само ако обикновените хора вземат контрола и управлението в своите ръце. За да можем да се върнем към живота си трябва мир, защото в противен случай ни чака само пълно изтребление и в днешния объркан свят едва ли ще се намери един нов Станислав Петров, който да ни спаси за пореден път.

Тази събота в 19.30 часа ще започне грандиозният спектакъл по откриването на Големия египетски музей. Церемонията за официалното откриване ще събере 250 артисти, като сред изпълнителите са 160 египетски певци, музиканти и танцьори, а останалите са от 79 различни националности, и ще се предава на живо в платформата TikТок. На церемонията,..
С фестивали, концерти и международна научна конференция Велико Търново отбелязва 840 години от въстанието на болярите Петър и Асен и възобновяването на българската държава. Светлинен спектакъл по повод честванията на 840-ата годишнина от въстанието на болярите Петър и Асен Велико Търново се върна 840 години в историята, за да..
В Художествената галерия „Проф. Теофан Сокеров“ в Ловеч е открита изложба с творби на изтъкнатия български художник Никола Танев (1890–1962). Експозицията включва 27 произведения – акварели, туш и пастели, създадени през 1947–1948 година, които документират строителството на железопътната линия Ловеч - Троян. Освен високата си художествена стойност,..
Остров Крит не е просто дестинация – той е преживяване, съчетаващо цялата палитра на гръцкия туризъм. Тук се срещат суперлуксозни хотели и круизни кораби, диви къмпинги и семейни пътувания. Мнозина българи вече са го посетили, но Феня и Искра Декало го откриха за себе си за седмица. В малките села животът тече бавно. В кръчмата „При Спирос“ чужденци..
По-рано тази година майсторката на традиционни ястия от Харманли Марияна Емилова привлече вниманието на цяла България, като собственоръчно приготви баница с впечатляващата дължина от 1160 метра по време на фестивала "На Хармана" в родния си град. Събитието предизвика широк медиен интерес не само заради рекордния размер на кулинарното творение, но и..
Дългогодишният управител на резиденция "Евксиноград" Стефан Капитанов издаде книга за нея – "Евксиноград – непремълчани истории". Капитанов е управлявал резиденцията в периода 1999–2011 г., когато е била във възход. Стефан Капитанов - от волейбола до Евксиноград В интервю за БНР бившият управител изказва огорчението си, че по..
"Строители на държавата от степта: История на Първата българска империя" - това е новата книга на американския историк Ерик Холси, който от години живее в България. Книгата излиза на английски език. " Възходът на Първото българско царство се дължи на подходящ момент. Византия е в упадък. Със сигурност има и голям елемент на късмет ", коментира..
"Знаехме, че д-р Хасърджиев има лични проблеми. От много време се опитвахме да му помогнем. Но той не желаеше да потърси психологическа или каквато и..
"Съединението срещу Задкулисието ” е новата книга на историка Стефан Дечев, който з авършва "История" в Софийския университет, специализира в..
Основният проблем в момента е липсата на каквато и да е прозрачност в договорките за управлението . Това мнение изрази пред БНР Румяна..