Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Спомени за композитора Маестро Георги Атанасов

Да си спомним за големия български музикант Маестро Атанасов - той е "бащата" на българската опера, а като диригент допринася много за полагането на основите на нашето симфонично изпълнителско дело и за пропагандирането на класическата и българската музика у нас. На 6 май се навършиха 140 години от рожението му.

Труден е житейският път на Маестрото: Израснал е в мизерия и е останал до края на живота си в бедност, въпреки голямата си популярност в цялата страна и големите си заслуги към българската музика. Преследван от интриги, обиди и унижения и, както казва Добри Христов, “жертва на невъзможните условия, в които живее и работи българският музикант“.

Въпреки всичко, Маестро Атанасов твори. Започва пътя си в музиката като капелмайстор - в Хасково, в Карлово, в родния си град Пловдив. През 1914 г. е назначен в Гвардейския оркестър в София. От обикновен военен оркестър Маестрото организира първия симфоничен оркестър у нас, с който изнася много концерти - казват, че са 97 на брой, в които запознава публиката с непознатата дотогава европейска и руска класическа музика, изпълнява новите творби на българските композитори, а това са Панчо Владегеров, Петко Стайнов, Никола Атанасов. Дори и само това да беше заслугата му към родната музика, приносът му щеше да е неоценим.

Но Атанасов е учил в Италия, в консерваторията в Пиза при големия композитор Пиетро Маскани. Запознат с оперното изкуство, той желае да създаде истинска българска опера. Още през 1911 г. композира първата си оперна творба „Борислав“ с либрето на Никола Попов по мотиви от драмата на Иван Вазов. Премиерата е на 4 март същата година, дирижира авторът. 

След не особено сполучливия първи опит следват още пет опери, като най-изпълняваната в цяла България - и от професионалните, и от любителските театри и до днес, е „Гергана“ - либрето Любомир Бобевски по поемата на Петко Славейков „Изворът на белоногата“. Нейната премиера е на 6 юни 1917 г. Тази творба е първата българска лирическа битова опера, с познат за всички сюжет и народностна интонация. Освен шестте си опери, Маестрото композира и една оперета -„Моралисти“, пет великолепни  детски оперети, пет пиеси за пиано, десет солови песни, пиеси за духов оркестър - маршове, китки. С творчеството си се утвърждава като най-големия български композитор в началото на ХХ век, основоположник на българската опера.

В Златния фонд на БНР са запазени спомени за Маестро Атанасов на голямата ни певица от близкото минало Елисавета Йовович. Чуйте тях и нейно изпълнение на откъс от операта "Цвета", както и част от писмо на композитора, писано през 1925 г., в което той говори за необходимостта да се подкрепят младите таланти, за да процъхтява музикалното изкуство в България. Чуйте в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Виктория Бешлийска

Виктория Бешлийска: Радиото създава усещане за реалния ритъм на времето

"Едни от най-ранните ми детски спомени са свързани с радиото. То беше един неизменен фон на моето детство“ . Това сподели българската писателка Виктория Бешлийска в предаването "Понеделник вечер" , посветено на 90 години БНР. Цвети Радева е носителят на голямата награда на БНР "Сирак Скитник" До седемгодишна възраст създателката на..

публикувано на 27.01.25 в 21:50

В София врати ще отвори къщата - музей на Райна Княгиня

Къщата, в която е живяла Райна Княгиня в София вече е готова да бъде музей. Това стана ясно още през 2023 година. Тогава кмет на София беше Йорданка Фандъкова, която следеше строителните работи на сградата.  „Възстановяваме къщата, в която е живяла Райна Княгиня, заедно със запазените автентични предмети. Тя се намира на ул. „Софроний Врачански“..

публикувано на 26.01.25 в 06:42
Славян Йоргакиев

Несъкрушимата сила на бащината любов в романа на Славян Йоргакиев

Един баща като всички други преживява ужасна драма в романа на бележития белетрист Славян Йоргакиев "Моето дете - моята съдба". Детето му е отвлечено за миг, докато той продава картини. Гледа го той, тъй като майката ги е изоставила. момиченцето е на 4 годинки, много красиво и любимката на баща си. И таткото, главен герой на романа, започва да я..

публикувано на 26.01.25 в 06:07
Влади Симеонов

90 г. БНР: Спомен за Влади Симеонов, един от създателите на Радиооркестъра

В рубриката "Български съкровища" на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" имаме повод да си спомним с благодарност за диригента Влади Симеонов, оставил светла диря в музикалната ни история и в биографиите на няколко музикални състава, сред които и Симфоничния оркестър на БНР.  На 25 януари ще отпразнуваме 90-годишнината от създаването на..

публикувано на 24.01.25 в 18:36
Росица Баталова - Музикант на годината 2005

Спомен за Росица Баталова

На 19 януари се навършиха 10 години, откакто този свят напусна голямата българска диригентка Росица Баталова. Свързваме името й предимно с десетилетната й работа в Държавния музикален театър "Стефан Македонски", както и със създадения от нея Дамски камерен оркестър "София". Тя беше диригент с авторитет, спечелен с безупречната ѝ подготовка, висок..

публикувано на 24.01.25 в 18:20

Зимните музикални вечери "Проф. Иван Спасов" в Пазарджик с юбилейно издание

За 50-и пореден път в Пазарджик ще се проведат Зимните музикални вечери "Проф. Иван Спасов" - фестивал с традиции, носещ името на своя създател, диригентът и композитор Иван Спасов. Вече 19 години програматор на форума е диригентът Григор Паликаров - художествен ръководител на Симфоничния оркестър - Пазарджик, в момента главен диригент в Държавна опера..

публикувано на 24.01.25 в 17:21
Здравка Андреева в студиото

90 г. БНР: Спомени на един музикален редактор

90-годишнината на БНР ни дава повод за среща с човек, известен в музикалните среди с артистичност, може би дори малко ексцентричност, но и с пълна отдаденост на каузата музика от десетилетия. Здравка Андреева влиза в БНР още като ученичка и е първопроходец в много отношения през 70-те и 80-те години на вече отминалия век – тя е една от първите..

публикувано на 23.01.25 в 19:00