Украински бежанци напускат Израел, връщат се в родината си

В социалните мрежи има групи, в които доброволци правят видео от различни населени места и квартали, за да преценят какво е състоянието на домовете им и могат ли да се върнат. Явно мнозина предпочитат да се установят под родно небе, отколкото да се възползват от мигратския живот.

Съобщение във фейсбук, че украинка търси голям куфар, защото се готви да се завърне в родината си. Ала Смурникова е израелка с украински корени и доброволка при посещението на бежанците. Тя се е заела с езикова помощ на лекарите, които ги лекуват.

"От първите дни на войната аз предложих помощта си като доброволец на лекарите, които искаха да заминат за Украйна в болниците в районите на интензивни бойни действия. Днепропетровская област, Краматорск, за там заминаха 10 човека. Ние съпровождахме и координирахме работата им. Аз успях да организирам чрез онлайн платформа лекции за украински лекари, студенти и военни медици, а в ролята на лектори влязоха израелски специалисти, които имат боен опит. Те им дадоха съвети от своята собствена практика - какви препарати при какви обстоятелства са по-добри от други, как да се действа в различни ситуации, защото работата на военния лекар е много различна от тази на цивилния лекар. Нашите доброволци имаха огромна полза от съветите на лекторите, те пък имаха предимството да са се родили в Украйна преди да емигрират в Израел или да имат роднини в Украйна. Връзката им с тази страна много помогна за мотивацията. Сред лекарите имаше и една рускиня, която най-много искаше да помага на пострадалите от тази война".

Журналистката Олга Бобрус е инвалид и се придвижва на количка. Напуснала е уредения Израел и се е завърнала в родния си град. За пристигащите бежанци от Украйна Израел е поставил квоти. Желаещите са много и най-вероятно Олга едва ли би могла отново да се завърне в еврейската държава, ако военните действия наближат застрашително родния ѝ град.

"Когато започна войната, аз заминаха за два месеца в Израел при дъщеря си. Сега се върнах в моя град Виница. Сирените пак вият, поне по два пъти на ден. Когато бомбардираха летището, реших да замина при дъщеря ми в Израел. Така на всички щеше да им е по-леко - и на дъщеря ми, на която предстоеше раждане, и на мъжа ми, който остана в териториалната отбрана. В Израел грижите за децата ме погълнаха, роди ми се внук. Един ден заведох 3-годишната си внучка да поиграе на детската площадка и покрай нас мина кола, от която звучеше популярната песен "Червона калина". Сърцето ми подскочи, започнах да припявам, а колата спря и от нея излязоха две млади момичета. Заплакахме, прегърнахме се. Внучката ми се стъписа от всичко това, трябваше да ѝ обяснявам какво е война и защо стрелят там, където баба ѝ живее. Сега почти половината от моите познати, които избягахме от Украйна, вече се връщат. Във Виница имам своя обществена организация, която помага на семейства, бягащи от районите на интензивни военни действия. Настаняваме ги, осигуряваме им дрехи и храна. Има три семейства - от Мариупол, от Херсон и от Краматорск. Може да се каже, че са под моя опека".