Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Как се разминават очакванията на майки и работодатели относно социалните придобивки

Александра Джандева
Снимка: dzhandeva.com

Разминават ли се работодатели и работещи майки в разбиранията им за социалните придобивки, когато жените се опитват да съчетават кариера с майчинство? Първото подобно проучване е направено сред 198 работещи майки и показва какво те намират, че са социални придобивки, които ги подпомагат в кариерата, какво не е такова нещо като социална придобивка.

Анкетата показва и интересни детайли изобщо за очакванията на жените и тяхната готовност да се опитват да съчетаят професия и отглеждане на дете, както и от какво биха се отказали, ако очакванията им не съвпадат с реалността.

"Огромната част от майките разбират дали им се предоставят социални придобивки чак по време на интервюто за работа. Това са 64%. Те не са успели да намерят тази важна информация на най-логичните места – в обявата за работа, в сайта на компанията, в социалните мрежи, в групи, но време на интервю за работа се притесняваме да говорим за семейното си положение и да задаваме такива специфични въпроси". Това каза в интервю за предаването "Хоризонт до обед" авторът на анкетата Александра Джандева, която е майка на три деца и блогър:

"Най-често в анкетата се повтаряха отговорите – ваучери за храна, възможност за дистанционна работа, допълнително здравно осигуряване, гъвкаво работно време, почасова заетост, финансов бонус за раждане на дете, възможност за консултация с психолог, осигурена от работодателя. Това са нещата, които работодателите си представят, че са социален пакет, насочен към работещите майки. Майките не искат нещо по-различно. На първите няколко места майките поставят гъвкавото работно време (над 80% са го посочили), възможността за редуване на работа от офис и от вкъщи и допълнителните дни към годишния отпуск".

Пред БНР Александра Джандева разказа как е решила да се насочи към писането на блог:

"Имам 13-годишен опит в журналистиката, който просто се изпари, когато станах майка, защото децата ми все още са малки и изискват много време и ангажираност. Аз трябва да съм до тях, а пък и професията ми е такава, че трудно мога да се върна на ненормиран работен ден, в който непрекъснато да съм на разположение, на линия. Общо взето в момента, в който второто ми майчинство беше към края си, аз вече знаех, че трябва да се подготвя за работа на свободна практика. Започнах да уча много различни неща и започнах да пиша блог, за да се върна към реалността. Повече от година съществува моят блог. Той е плод на разговорите ми с другите майки и най-вече на това какво ги вълнува и какво ги притеснява".

Цялото интервю с Александра Джанджева можете да чуете от звуковия файл.

По публикацията работи: Недит Георгиева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Стефан Антонов

Стефан Антонов: Следващата 2026 година ще бъде като последните години на комунизма

"Това не е скрит предизборен бюджет. Този бюджет отразява стремежа на всяка една партия да не изостава от популистката лудост на предишните партии , както се пее в македонската песен - "Проклет да биде, кой пръв почна". Това каза пред БНР журналистът Стефан Антонов : "През 2022 година бяха направени първите подаръци към един конкретен..

публикувано на 19.11.25 в 13:47
Професор Любомир Хаджийски

Български учен е сред иноваторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината

Български учен е сред иноваторите и моторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината и при разчитането на данни на образната диагностика в световен план. Професор Любомир Хаджийски от Департамента по Радиология на Университета в Мичиган, САЩ, даде специално интервю за "Хоризонт" за предизвикателствата при интеграцията на изкуствения..

публикувано на 19.11.25 в 11:45

Проучване на WWF – България: Заради речни бариери от миналото има опасност от наводнения

"Нашите проучвания ги започнахме далеч преди тези трагични събития с наводненията . Те има съвсем друга цел – да проучат какво е здравето на речните екосистеми, на реките в България. Установихме сериозен проблем за всички европейски реки – тези речни бариери, които са били построени в миналото и които вече не изпълняват предназначението, за..

публикувано на 19.11.25 в 11:35
Малгожата Хейдук-Громек

Малгожата Хейдук-Громек за историята на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София.  "Преди десет години тогавашният директор на Полския институт  Ярослав Годун  преди да дойде в София, е бил директор на Полския институт в Киев и там е направил подобна кампания - "Поезия в метрото". Това каза пред..

публикувано на 18.11.25 в 12:24

AI артистите катерят еърплей чартове в Щатите 

Може да се каже, че дебатът „за“ или „против“ творчество създадено с или с помощта на Изкуствен интелект е на път да се изчерпа и да бъде изместен от по-съдържателни дискусии за това какво да правим сега, когато разкази, песни и видеоклипове направени от AI са част от ежедневната ни консумация онлайн.  Песента How Was I Supposed To Know се записа в..

публикувано на 18.11.25 в 12:07
Проф. Амелия Личева

Откриват тазгодишното издание на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София .  "Това е един от успешните проекти , защото успя да запознае българската публика с много и световно големи поети, и български". Това заяви пред БНР  проф. Амелия Личева,  главен редактор на "Литературен вестник":..

публикувано на 18.11.25 в 10:59
Ивайло Динев

Ивайло Динев: На Балканите имаме протестна демокрация

Както в България, така и в останалите балкански държави, типично за постсоциалистическия контекст, голяма част от държавите имат тип режими, които са протестни демокрации : масовите протести и протестното гласуване  за антисистемни партии са двата механизма, които движат тези политически системи . Това мнение изрази пред БНР политологът..

публикувано на 17.11.25 в 09:04