Вездесъщата микропластмаса

публикувано на 05.06.22 в 14:10

Снимка: Георги Нейков, БНР

''Отвъд Хоризонта'' с Лилия Димитрова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Човек консумира пет грама микропластмаса за седмица, или количество с размерите на кредитна карта. Шокиращото изчисление е дело на учени от Нидерландия и само доказва, че химическото замърсяване на природата вече е преминало безопасната за хората граница.

Микропластмасовите частици вече са открити навсякъде - от морските обитатели на дъното на океана, до тропическите гори, снеговете на Сибир, и чак до кръвта на хората и новородените бебета, обяснява доктор Сандра Рамос от Института за опазване на околната среда към Университета на Порто.

"Микропластмасата е навсякъде, просто трябва да потърсите. Например в наносите или водата на една река ви уверявам, че ще намерите голям процент частици."

Миниатюрните пластмасови частици са с големина от 5 до 0.0007 милиметра, което е една двайсета от човешкия косъм. С тези микроскопични размери навлизат безпрепятствено в телата ни, основно чрез поглъщане или вдишване. Частиците могат да проникнат в тялото ни е чрез морската храна, която консумираме, тъй като морските животни ги поглъщат заедно с храната си. Установено е също, че като пием вода от пластмасови бутилки поглъщаме до 90 хиляди частици годишно. За сравнение хората, които консумират чешмяна вода, поглъщат около 40 хиляди, подчертава доктор Рамос.

"Тези миниатюрни частици пластмаса погат да нанесят различни поражения. Например в малките организми, които се виждат само под микроскоп, поглъщат нишки, защото ги объркват с естествената си плячка, а нишките блокират жизненоважни органи. И организмите умират. При по-големите животни нанопластмасата преминава през червата и навлиза в някои органи, което се отразява на физиологията на животното."

У близо 80% от хората, чиято кръв е изследвана, са открити значителни количества пластмасови частици. Полиетиленовия терефталат, от който се правят бутилките за вода, е открит при половината от донорите на кръв, а полистерин - използван за опаковки - у 36 на сто. Третият най-популярен пластмасов материал - полиетилен, от който се правят торбичките за пазаруване, е установен у 23 процента от изследваните.

За да са сигурни, че измерванията ще са точни, експертите не са използвали пластмасови уреди и пособия, за да не заразят пробите.

"Вече бяхме наясно от опитните животни, които излагаме на фини пластмасови прахове, че поглъщат тези частици и те навлизат в кръвообръщанието им. Очаквахме да открием същото и при хората, но не бяхме тествали досега, защото много трудно се измерват и анализират количествата пластмасови частици в човешката кръв. За първи път успяхме да го направим като изследвахме пет различни полимера при двайсет и двама донори."

Кръвта съставлява 6-7 процента от човешкото тегло и пренася кислород и хранителни вещества до отделните органи и тъкани, а, както се оказва сега, и микропластмасови частици. Колко време пребивават тези частици в кръвообръщанието все още не е ясно, но учените се опасяват, че може да се пренасят от имунните клетки и да се отразят на имунната регулация на човешкия организъм, подчертава професор Ветак.

"Все още не знаем почти нищо за рисковете. трябва първо да разберем какво се случва с тези частици в телата ни. достигат ли до определени органи? натурпват ли се там? Елиминират ли ги бъбреците или жлъчката? Все още работим по намиране отговори на тези въпроси."

Според доктор Сандра Рамос присъствието на пластмасовите частици в гастроинтестиналния тракт променят микробиома на червата и със сигурност водят да възпаления, а вероятно и до метаболитни заболявания като затлъстяване, диабет, бъбречна недостатъчност.

"Вече имаме доказателства, че тези нови замърсители навлизат в човешката кръв. Едно от нещата, които могат да причинят е инфекцията, защото когато в организма се появи непозната частица, той реагира. Но все още имаме да извървим дълъг път в установяване какво причиняват тези замърсители."

Пластмасата е на път да стане вездесъща, тъй като е една от най-евтините суровини. Микроскопични полиетиленови частици се съдържат в опаковките на храните, бутилките с напитки, в продуктите за лична хигиена като паста за зъби, а в много разкрасителни артикули частиците се слагат съвсем умишлено.

Очевидно не е възможно да се избавим от микропластмасата, но можем да ограничим количеството, което поглъщаме като избягваме пластмасовите опаковки, или постави филтър за улавяне на нишките на пералнята. И още съвети от професор Ветак.

"Не претопляйте храна в пластмасови съдове в микровълновата. Може също да вентилирате дома си добре. Замислете се дали тези нанопластмасови частици не се отлрагат по храната и напитките ви. Покривайте ги, не оставяйте чинии или чаши на масата в кухнята с часове."

А британска студентска компания е изобретила устройство за улавяне на вредния прах от автомобилни гуми, който е сред най-големите замърсители в света, обяснява Дийпак Маля.

"Автомобилните гуми са изработени и от пластмаса, не само гума и са вторият най-голям замърсител с микропластмаса след продуктите за еднократна употреба. Над половин милион тона гуми годишно се изхвърлят в океаните и моретата само в Европа и към момента няма никакви ефективни мерки срещу това."

Всички знаем, че гумите се износват, но замисляли ли сте се какво става с частиците? Замърсяването от автомобилните гуми може да е до хиляда пъти по-тежко отколкото от изгорелите газове, изчисляват експерти. Но устройството улавя над 60% от отделените микропластмасови частици.

"Нашето устройство се закрепва направо на колата и използва технологията електростатика, за да засмуче частиците, които се отделят от гумата и по този начин те не попадат в природата изобщо."

По последни изчисления човечството е произвело над 8.3 милиарда тона пластмаса от петдесетте години на миналия век, а 79 процента от тях са завършили пътя си в сметищата и съответно околната среда.