Бъдещето на автомагистрала Струма продължава да е най-горещата тема не само в министерските кабинети на Гроздан Караджов и Борислав Сандов. Това засяга пряко хората, живеещи и пътуващи в района.
Ще продължим ли да наричаме Кресненското дефиле „отсечката на смъртта“ или държавниците най-накрая ще се спрат на един от останалите два варианта.
Двете платна на магистралата да се изградят на изток, по ниските склонове на Пирин, или тунел на запад от сега съществуващото трасе, във Влахина планина.
За едното платно - от Гърция към София, дори има избран изпълнител, но подписан договор няма. Поне три години ще отнемат процедурите по изготвяне на документацията и проектиране на второ трасе до него.
Търпението на всички се изчерпва - и на политиците, и на ЕК, но най- вече на пътуващите и на местните жители:
"Парите сигурно ще ги загубим, обаче магистралата няма да се направи скоро."
"Политиците няма да се разберат и този път. Няма да има магистрала. Тази магистрала се прави от 30 години – бях на 20, сега съм на 60 вече. Чакаме магистрала."
"Трябва да се изнесе това движение оттук."
"Толкова години се протака строителството, хората вече са на границата на търпението. Може би ще стигнат до други действия."
В започналия летен сезон и в условията на в пъти увеличен туристически трафик за Гърция, неудобството с днешна дата е, че по цялата дължина на Кресненското дефиле изпреварването е забранено, а ограничението на скоростта е 50 км в час.
Кметовете на общини по поречието на Струма подготвят обща декларация, с настояване за незабавно решение. Повечето хора от района застават зад варианта цялата магистрала да мине по източното било на дефилето. Според тях прокопаването на тунел на запад от Кресна ще взриви друг проблем - материалът от копаенето е радиоактивен.
Природозащитниците също се доближават повече до източния вариант, без да изключват напълно тунелния. Искат обаче категорични гаранции, че вариантите през дефилето няма да се случат и няма да се реабилитират.
"Най-същественото, независимо от това кой от двата варианта ще бъде избран, е да бъде запазен пътят през Кресненския пролом като локален път, който да се използва от местните хора, от туристи, да се използва в случай на екстремални ситуации по магистралата", коментира Андрей Ковачев, един от създателите на общността „Спаси Кресненското дефиле“.
"Причината тези 13 километра да не бъдат изградени вече над 20 години е една-единствена: досега всички власти опитваха да заобиколят законите и това водеше до невъзможност да се изгради това трасе", допълни Ковачев.
Следват обжалване и произнасяне на ВАС през 2018 г. за отхвърляне на жалбата.
"Тук се намесват НПО-тата и ЕК, с цел да направят приетия вариант по-екологосъобразен, тоест да има специфични цели за защитените територии. Затова работата се протака и до днес", подчерта Личев.
Решението за двете трасета по ОВОС е в сила до 19 ноември тази година, изтъкна бившият служебен министър.
Според него защо от 2008 г. досега не е реализиран нито един от вариантите за Кресненското дефиле може да отговори само държавата "в сянка".
Чуйте още детайли по темата в звуковите файлове.
"Темата за войната по пътищата засяга всеки един от нас, тя е от години и все повече последствия крие зад себе си и все по-болни места засяга, затова трябва да надаваме глас. Съпричастен съм с това, откакто пиша книгата". Това каза пред БНР Борислав Вълов, по-известен с артистичния си псевдоним Ей Бо, който представи книгата си "Защото в твоите..
Тази седмица във фоайето на Регионалната библиотека "Любен Каравелов" в Русе бе представен луксозен като изработка и изключително ценен като съдържание албум. Под заглавието "Русе в миналото. Градът във времето между двете световни войни 1920 - 1940 г." притежателите на фото албума имат редкия шанс да видят част от колекциите на съставителите Йовчо..
През тази седмица Монтана бе домакин на Международно полево учение за справяне при наводнение. Към 300 пожарникари, спасители и доброволци от 7 държави показаха възможностите си за реакция при природното бедствие. Това бе второто подобно учение с международен характер. Посланикът на Федерална Република Германия посети учението. Монтана бе..
Историята на 46-и пехотен добрички полк разказва изложба, подредена в Регионалния исторически музей в Добрич. Акцентът на експозицията е върху участието на безстрашните над 2 000 войници в заключителните битки преди края на Втората световна война. Изложбата е съвместна с Регионалния клуб „46-и Пехотен Добрички полк“. „Пътят към победата“ е..
В Плевен с тържествен концерт отбелязаха 35 години от създаването на Държавната финансово - стопанска гимназия „Интелект“. На тази годишнина е посветен и филм, създаден от две момичета в 11 клас - възпитанички на училището. За идеята, мотивите и за гимназия „Интелект“, Латинка Светозарова разговаря с Радинела Павлова и Габриела..
За първи път в историята на националния фестивал на българското кино „Васил Гендов“, Столична община учреди и връчи специална награда за филм със социална значимост. Отличието бе част от церемонията на Съюза на българските филмови дейци – най-престижното признание за родното кино. Наградата беше присъдена на документалния филм „Училище за надежда“ –..
Пети ден продължава протестът на работещите в градския транспорт на София. И днес столицата осъмна без трамваи, тролеи и автобуси. Метрото продължава да..
Хубавото би било за въвеждането на предмета "Добродетели и религия, че ще има един стандарт – една учебна програма и учениците във всички училища..
А з отправих ясно предложение. Това заяви пред БНР Васил Терзиев, кмет на София, след като стана ясно, че продължава протестът на работещите в..