ЕС между зависимостта от руските енергийни доставки и китайските суровини и технологии

Двe от големите вятърни централи, открити в Европейския съюз в рамките на последните няколко месеца - една в Италия и една в Хърватия, са захранвани от турбини, произведени в Китай. Те са показателни за предизвикателствата, които стоят пред Европейския съюз в осигуряването на екосъобразна енергийна сигурност. Проектът в Италия беше завършен с помощта на китайска компания, тъй като европейският производител не успя да достави поръчаните турбини навреме. А вятърната централа в Хърватия е изградена с капитал и техника от държавен китайски промишлен гигант, осигуряващ освен това оръжия и оборудване за китайската народна освободителна армия. Въпреки че на дневен ред е зависимостта на Европа от руски газ и петрол, разчитането на Китай за енергийните технологии на бъдещето носи със себе си подобен проблем. Нис Грюнберг - водещ анализатор от базирания в Берлин институт за китайски изследвания "Мерикс" коментира:

"Съществува силна зависимост от конкретни суровини, нужни за зеления преход, например фотоволтаиците, много модели от които са китайски. Вероятно е възможно през следващите години да бъдат заменени от такива, които не са от Китай, но тук излиза на преден план въпросът с цената. Цената за не-китайски технологии обаче ще е твърде висока. Ще трябва да се увеличи производството в близост до Европа, вероятно на територията на континента и това ще струва много по-скъпо. А и ще е трудно за компаниите и световната верига за доставки да се реорганизират. Нещо такова не може да стане за месеци или години. Това е всъщност истинската зависимост - от глобалната система, а не че Китай е проблемът в бързата технологична револиция в енергийния сектор. Нагласата за сигурност в това отношение мисля, че няма да сработи в краткосрочен план. Като цяло, сме силно зависими от Китай, защото индустриите и икономиките ни са глобално интегрирани. Китай има много голям отпечатък не само в крайния продукт - например сглобения фотоволтаик, соларен панел или акумулатор, но и при производството на суровините, необходими за производството, и частите, които използваме впоследствие." 

Какви мерки трябва да предприеме Брюксел предвид надмощието, което има Пекин над суровини, тяхната обработка и еко-технологиите?

"Първата стъпка трябва да е по-добро планиране на наистина важните материали и технологии. Какво трябва да имаме подсигурено в случай, че не можем да търгуваме с Китай? Трябва да имаме по-добро разбиране за това колко са важни суровините във веригата на стойността. Трябва ли да налагаме забрани на вноса на фотоволтаици от Китай? Не съм сигурен. Мисля, че вероятно е добре да имаме глобално интегрирани пазари и производства, защото в подобен мащаб някои неща могат да бъдат изработени на по-ниска цена на друго място без риск от двойна употреба или употреба на технологии във военната сфера. Така че през идните месеци трябва да свършим по-добра работа в очертаването на критично важните материали и технологии, които можем и които не можем да търгуваме с Китай."

Нис Грюнберг изтъква и въпроса с веригите за доставки, които са податливи на смущения:

"Не мисля, че има начин да се разформирова настоящата световна индустрия през следващите години. Тя е била изграждана с десетилетия и ако бъде разрушена, ефектът ще бъде огромен и всички ще бъдат засегнати негативно заради интегрираните инфраструктура и индустрии. Нова верига ще трябва да се изгражда с години и вероятно никога не би могла да се постигне в настоящия мащаб."

Анализаторът подкрепя тезата, че Китай се превърна в световен играч в широка гама от зелени технологии, необходими за зеления преход, към който се стреми Европейският съюз:

"Това е факт не само защото в Китай е по-евтино що се отнася до разходи за труд, отколкото би било тук, но и заради хората. Германия например няма необходимата работна ръка за следващите 20 години, за да произведе толкова неща, колкото биха могли да се произведат в Китай. Има няколко важни фактора, които правят много трудно дублирането на китайския промишлен капацитет. На теория някои страни имат такава възможност, например Индия, определено в работна сила. Но Китай е уникален в начина, по който установи индустрията и капацитета си във веригата за създаване на стойност и това е изключително трудно и дори невъзможно да се възпроизведе другаде."

Повече от 60 процента от запасите на литий и рафиниран кобалт, над 60 на сто от световното производство на аноди, катоди, разделители и електролити - всички от които част от акумулаторите, над 80 но сто от световния капацитет за производство на акумулатори, голямата част от производствената верига за фотоволтаици, повечето от произвеждания полисилиций и електронни компоненти - всичко това и още много е съсредоточено в Китай. 

"Разбира се, че можем да бъдем по-добри в това да не сме толкова зависими от определени страни, вносни технологии или ресурси, които се обработват другаде. По този въпрос Европейският съюз може да направи още много. С поглед напред трябва да се мисли кои са важните образователни и научни сфери, развойни дейности и технологии, които задължително трябва да бъдат овладяни за постигането на Зелената сделка, за справянето с промените в климата и овладяването на бъдещите пазари за зелени технологии. Нужни са повече инвестиции в образованието и в разработката на интелигентни подходи за преквалификацирането на работната ръка, за да могат например работниците в автоиндустрията да се реализират и в други индустрии. От съществено значение е инвестирането в образование, умения, които ще са нужни в бъдеще и технологични изследвания, важни, за да се осъществи зеления преход. Ако Брюксел реши да действа в тази посока, индикации за което виждаме, това ще отнеме време и ще струва скъпо. Ще е необходима и промяна в съществуващата корпоративна структура, при която големи корпорации произвеждат евтини стоки и разчитат на внос. Те ще трябва да изградят повече местни капацитети. А това ще доведе до по-ниски печалби. Има редица въпроси, които трябва да бъдат обсъдени преди да се случи каквато и да е чувствителна промяна."

Как би могъл Китай да се противостави на действия, които са в противовес на икономическия му интерес? След нахлуването на Русия в Украйна беше съобщено, че заради прекъснато електроснабдяване в мрежа от сателити е бил загубен дистанционен достъп и изключена поддръжката на 5800 вятърни турбини в Германия, с общ капацитет 11 гигавата. Освен това, недоволството на Пекин след като Литва изказа подкрепа за Тайван, е доказателство, че Китай не изключва възможността да използва икономическата си мощ за постигането на политически цели, и не е изключено това да се повтори и в бъдеще.

"Китай едва ли е заинтересуван от това, но не съм сигурен дали властите там биха могли да направят нещо, за да попречат на Европейския съюз да ограничи зависимостта си от Пекин. В известен смисъл желанието на Брюксел да обмисля това идва от самите управници в Китай. Политиката за нулев ковид например нанесе големи дългосрочни вреди на стабилността на чуждестранните корпорации в Китай. Как да се справим с една икономика, която ту се включва, ту се изключва с локдауни? Подобно поведение нанася големи щети. Нарастващата националистическа и протекционистка политика в определени сектори, нежеланието да се сложи край на субсидиите и преференциите спрямо местните компании - всички тези неща доведоха до преосмислянето в развитието на Европа и зависимостта й от Китай."

Снимки: ЕПА/БГНЕС