Екатерина Ентина: Случаят със самолета на Лавров е "пробно камъче"

"Все още най-взривоопасната точка на Балканите е Босна и Херцеговина"

Сергей Лавров и Александър Вучич

Снимка: БГНЕС

Интервю на Ангел Григоров с Екатерина Ентина в предаването ''Събота 150''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Руската дипломация още не е усвоила техниката на телепортирането", цитира АФП неназован източник от кухнята по повод отмяната на посещението на Сергей Лавров в Белград в началото на седмицата, след като - спазвайки санкциите заради войната в Украйна - България, Република Северна Македония и Черна гора отказаха достъп до въздушното си пространство за самолета на външния министър на Русия.

Останала само с една Сърбия като невражеска държава на Балканите, Русия използва случая, за да заклейми Запада. Лавров оплака лишаването на Александър Вучич от човешкото право сам да избира приятелите и външната политика на държавата си. А сръбският президент сподели, че се колебае дали да отиде на срещата на върха на Евросъюза и Западните Балкани след две седмици, защото май няма да бъдат отворени нови глави в преговорите за еврочленство на Сърбия.

Събеседник по темата в предаването "Събота 150" е Екатерина Ентина от Института за Европа към Руската академия на науките.

Какви бяха целите на несъстоялото се посещение на Сергей Лавров в Белград?

От гледна точка на дневния ред в посещението нямаше нищо изключително. Нямаше някакво стратегическо значение. На първо място трябваше да бъде посветено на продължаването на газовите преговори. Освен това енергийното сътрудничество между Русия и Сърбия включва не само газа, но и петрола. Както всички знаят, ситуацията с петрола е по-сложна, защото шестият пакет санкции на Европейския съюз срещу Русия предвижда спиране на доставките до края на 2022 година. Енергийните въпроси са свързани също така с атомната и с водородната енергия. Както и с постоянните изявления на сръбския министър на енергетиката Зоран Михайлович за необходимостта от диверсификация и скорошно присъединяване на Сърбия към Европейския енергиен съюз.

Как се възприема в Русия решението на България, Северна Македония и Черна гора да не пропуснат през въздушното си пространство самолета на Лавров?

Считам, че това отговаря на днешните интереси на Европейския съюз, който спешно трябва да предложи нещо на все още неинтегрираната част от Балканите, а всъщност няма какво да предложи. Има два крайни сценария. Първият е Европейският съюз да приеме многовекторната политика на Сърбия. При днешните геополитически условия това е невъзможно. Вторият сценарий е този, при който се оказва натиск върху Сърбия: или сте с нас, или сте против нас. Ако сте против нас, имаме достатъчно инструменти за натиск - от Косово и Босна и Херцеговина до по-дребни и лични въпроси.

Това, което стана със самолета на руския външен министър е "пробно камъче" - опит да се провери как ще реагира Москва, как ще реагира Белград, ще се отрази ли това по някакъв начин на руско-сръбските отношения, доколко ще се промени позицията на Белград в преговорите с Евросъюза. Никога досега не бях виждала европейската интеграция да се извършва под формата на натиск. Сега го виждам по отношение на Сърбия. Като специалист по европейска интеграция и по вътрешните процеси в Европейския съюз тази ситуация за мен е абсолютен "нонсенс".

На пресконференция в Москва в началото на седмицата Сергей Лавров заяви, че Европейският съюз иска да превърне Балканите в собствен проект, наречен "Затворени Балкани". Означава ли това, че проектът "Отворени Балкани" е изгоден на Русия?

Москва никога не е възпрепятствала нормализирането на отношенията между сърбите и албанците като двете най-големи етнически групи в субрегиона. За Москва съвсем спокойно можем да кажем, че днес има диверсифицирани и много развити връзки с Белград и практически отсъстващи връзки с Тирана. Между другото връзките й с Македония са приблизително на същото равнище като с Албания. Затова ми се струва малко неуместно да се поставя въпросът доколко проектът "Отворени Балкани" е изгоден на Русия.

Ясно е, че под "Затворени Балкани" министър Лавров е имал предвид Балкани, където са нежелани всички други играчи с изключение на Европейския съюз и Съединените щати. Последните 25 години доказаха, че независимо от цялата си финансова и политическа мощ, мощно разузнаване и мощни търговски структури, Европейският съюз и Съединените щати не можаха да решат нито един вътрешен проблем на Балканите. А това доказва, че проектът, при който в този цивилизационно разнообразен регион присъства само евроатлантическият свят, е несъстоятелен.

В интервю за БНР миналата година казахте, че най-взривоопасната точка на Балканите е Босна и Херцеговина. Още ли споделяте това мнение?

И сега мисля така. През октомври предстоят общи избори в Босна и Херцеговина. И има опасност те да се превърнат в катастрофа - защото сегашната система не устройва никого с изключение на бошняците. Ако сърбите са недоволни от постоянния курс към централизация и орязване на пълномощията на съставните части на федерацията, хърватите настояват за промяна на изборното законодателство, което да им гарантира равни избирателни права с бошняците и със сърбите. Този проблем само ще се задълбочава. С оглед на целия външен контекст това може много лесно да доведе до взрив в Босна. Взрив, включително в буквалния смисъл на думата.

Какво очаквате от балканската обиколка на германския канцлер Олаф Шолц?

От гледна точка на Европейския съюз спешно е необходима формула, която да гарантира запазването на геополитическия контрол над Балканите. Формулата беше огласена от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел: геополитическо партньорство. Това е някакво квазичленство. Мисля, че целта на посещението на Шолц в региона е на първо място да се разбере какво може да задоволи страните кандидатки за еврочленство, какви са минималните изисквания на балканците при това геополитическо партньорство и къде може да бъде намерен общият знаменател.