Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Доц. Петър Филков: В академичните среди реформа тип революция не става

"30 години слушам как правим реформи. Все реформи, а някаква еволюция не се вижда"

Снимка: БГНЕС

"Академичните среди са доста консервативни, както църквата и армията. Тук реформа тип революция не става." Това мнение изрази в интервю за БНР доц. Петър Филков, декан на Хидротехническия факултет в Университета по архитектура, строителство и геодезия.

"Никой не е против реформи. 30 години непрекъснато слушам как правим реформи. Реформа се прави, когато нещо изначално е сбъркано, само реформи правим, някак си се изтърка тази дума. Все реформи, а някаква еволюция не се вижда."

"Никой не може да каже, че нещата са "цветя и рози" във висшето образование. Очевидно реформа е необходима, но не по този начин направена", подчерта доц. Филков във връзка с проекта за методика за атестиране на академичния състав, който предизвика много критики.

"Аргументите не са един и два, но това, което най-силно ядоса мои колеги, голяма част от тях, е фактът, че това предложение беше спуснато отгоре.  Спуснато директно като проект за постановление на Министерския съвет. Има и други негативни за нас последствия, но това беше основното", посочи Петър Филков.

"Сухи, кабинетни учени в практическа област като строителството не е особено подходящо според нашите разбирания", изтъкна доц. Филков, визирайки силно практическата част на работата им.

"Априори се приема, че щом си преподавател, задължително трябва да растеш в науката. Хората могат да имат свои собствени приоритети. Съвсем естествено те се насочват към практическата страна на своята професия", коментира деканът в предаването "Хоризонт до обед.

Според него зачитането на практическата работа трябва да е задължително.

"Ако си станал главен асистент, едва ли не за десет години трябва да станеш доцент. Може човекът пък да не иска. Или пък, когато е доцент, може да пожелае да остане доцент винаги."

Гласувана разпоредба в Закона за държавния бюджет постави академичната общност пред невъзможността да усвои отпуснатите от държавата допълнителни средства за работни заплати. 20 милиона лева се оказаха в капан на законодателно недоглеждане и спусната амбициозна образователна реформа. Само преди дни просветният министър Николай Денков призна „грешката“ с начина на разпределяне на допълнителните средства, а в парламента с часове спореха как да я поправят.

В параграф 17 от преходните и заключителни разпоредби в закона се предвиди държавата да отпусне на университетите допълнителните 20 милиона при условие, че променят вътрешните си правилници за атестиране, съобразно критерии, които тя ще определи с акт на МС, по предложение на просветното ведомство.

Понастоящем правилата за атестиране са определени в чл.57 от Закона за висшето образование и дават пълна автономност на университетите сами да определят показателите и критериите за атестация, като се съобразяват със заложен в закона минимум.

Така създалата се законодателна колизия блокира парите за заплати и предизвика недоволството на академичната общност, която определи като крайно неприемливо държавата да налага нова методика за атестация с правителствен акт. Последва реакция и от главния прокурор, който атакува пред Конституционния съд намесата на правителството в оценката на университетските преподаватели.

Законодателна инициатива на "Има такъв народ" атакува спорния параграф 17, като на практика ревизираше разпоредбата в закона за държавния бюджет. Законопроектът обаче забуксува още на първо четене и стана жертва на процедурни игри с кворума. Останала сама с опозицията, партията на Слави Трифонов беше атакувана от коалиционните си партньори, че в противоречие на Конституцията внася промени в Закона за държавния бюджет.

Настоя се да се изчака проектът на МС за актуализацията на бюджета, където се очаква да се реши казусът с тези пари. И управляващи, и опозиция обаче бяха единни в мненията си за необходимостта от увеличение на заплатите на университетските преподаватели във висшите учебни заведения и това да е за сметка на качеството.

Законодателният дебат, прераснал в спор за качеството на висшето ни образование, открои редица затлачени с времето проблеми - унизителното заплащане на академичния труд, но и нереформирана с години система на висшето образование. В крайна сметка липсата на кворум в пленарната зала, изкуствено предизвикан от ПП, БСП и ДБ, които отказаха да се регистрират в електронната система, осуети гласуването на промените на ИТН. Първият опит парите за университетите да бъдат усвоени, се провали, но уверенията са, че с актуализацията на бюджета "грешката" ще бъде поправена.

Повече по темата чуйте в звуковите файлове.
По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

У нас има нужда от по-добри условия за обучение на децата с дислексия в училищата

Да се промени Наредбата за децата със специални образователни потребности, настояват родители на деца с дислексия. Според тях учителите не са запознати със състоянието на тези деца, не го разпознават и не знаят как да работят с децата с дислексия, които трудно се научават да четат и да пишат. Те по нищо не се различават от другите деца,..

публикувано на 15.12.24 в 07:58

Ремзи Сали завършва успешно Факултета по обществено здраве към МУ-Пловдив

Че медицинските сестри в България не достигат е неоспорим факт, с който държавата не може да се пребори с години. Дългият период, през който заплатите на тези специалисти , така нужни на здравната ни система, бяха унизително ниски , доведе до отлив от професията.  Много от желаещите пък да ѝ се посветят, още след завършването се отправяха към..

публикувано на 15.12.24 в 07:27

Перперикон в топ 10 на световните обекти, според "Гардиън"

Скалният град на траките край Кърджали е включен в топ 10 на световните обекти, според класация на вестник „Гардиън“. Перперикон попада сред най-добрите места, заедно с обекти в Италия, Гърция и Кипър, които задължително трябва да се видят. Класацията е направена въз основа на анкета на читатели. Стотици хиляди са регистрираните посещения на..

публикувано на 15.12.24 в 06:08
Проф. Радка Кънева

Повече от 1000 души се включиха в пилотната фаза на проекта "Геномът на България"

Повече от 1 000 души се включиха в пилотната фаза на проекта „Геномът на България“, който има за цел да събере и анализира представителна извадка от геноми на съвременни българи . С цялостната инициатива страната ни ще допринесе за мащабен европейски проект, в който всяка държава ще представи референтен геном, типичен за нейното население. Всеки..

публикувано на 10.12.24 в 15:14
Владислав Марчев

Владислав Марчев за звездното небе над нас и Космоса

Каквито е конфликти да се случват в нашия свят, природни бедствия или икономически кризи, нищо от това не може да попречи на човешкия ум да гледа в бъдещето и да търси нови възможности за развитие на човечеството. Еволюцията на нашия интелект го извежда в орбитата на непознатото, на далечното, на доскоро недостижимото.  Развитието на технологиите,..

публикувано на 10.12.24 в 13:03
Перу - Мачу Пикчу

Мариана Константинова: Перу - притегателно място за изненади и мечти

" Перу е доста отдавна в моите планове за пътувания , защото това е една от малкото дестинации, където в " една шепа земя" могат да ти се случат изключително разнообразни посещения , можеш да сбъднеш част от мечтите си там", разказа за "Понеделник вечер"  Мариана Константинова, създателка на блог за пътувания . Новата ѝ творба,  част от..

публикувано на 05.12.24 в 12:00

Киберсигурност "като на игра"

Ученици от две пловдивски гимназии създават игра, която е своеобразно обучение по киберсигурност. Съвместно с менторите си от цифровия иновационен хъб "Тракия" Никълъс, Галя, Александър и Павел представят идеята си пред инвеститори, част от които не са от България . За четиримата ученици това е един от първите опити да търсят финансиране..

публикувано на 05.12.24 в 11:35