Учители от квартал "Факултета" в София посетиха Тел Авив

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

/

• Репортаж на Феня и Иска Декало в предаването ''Закуска на тревата''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Делегация от учители в най-голямото софийско училище, обучаващо малцинствена група – това в квартал "Факултета", посети Израел. Участниците в нея се запознаха с училището "Бялик-Рогозин" в Тел Авив за обучение на деца на имигранти, чуждестранни работници- легално или нелегално пребиваващи в еврейската държава, бежанци, репатрианти и др. малцинствени групи. Бяха и в селища в планината Кармел, където преди 10 години български пожарникари помогнаха при потушаването на един от най- унищожителни пожари по Светите земи.

• В Тел Авив откриха нова библиотека с български книги

Яков Джераси е председател на фондация „България“. От години, тя подпомага малцинствата в България, като в същото време популяризира израелския опит в това направление. Няколко пъти той води делегации от кметове, които освен на голямото изложение за управление на големи и малки населени места, посещаваха и села с предимно малцинствено население и местните кметове им разказваха за работата си. Но за първи път обект на посещението в Израел бяха училища, а делегацията беше от учители. Сред най-необикновените учебни заведения беше Бялик – Рогозин.

Документален филм за училището получи "Оскар" в Холивуд за кратко произведение, преди две години( в навечерието на пандемията). В него е описана и необикновената му методика за обучение и възпитание на деца от малцинствата, чиито роден език не е масовия в страната и чиито обичаи и културни нагласи се отличават от тази на хората извън двора на училището.

"Завършила съм психология и специализирах като магистър, начална педагогика. Започнах работа в това училище, което се смята за едно от най-трудните в страната, преди 7 години. Вече съм заместник-директор, но и продължавам да преподавам в началния курс. През първите две години, независимо по какъв предмет е часът, учим с децата иврит. За тях той не е майчин език. Не са ходили дори в общинските детски градини, където има часове за усвояване на езика на мнозинството, а в домашни групи, ръководени от жени от общността им. Най-често, идват в първи клас, без да знаят дума на иврит. За около две години ги научаваме на само да говорят, четат и пишат на езика, но и термините свързани с отделните предмети. Затова, в началото, нашите ученици изостават с две години с материала по отделните предмети от другите деца на тази възраст в Тел Авив. Учим и неща, които другите знаят от детската градина: да изрязват, да нанизват, да смятат. Следващите 4 години са особено интензивни. Трябва да натрупат знания, предвиден за първите 6 години в редовните училища. Стараем се да настигат останалите ученици. Гордеем се, че над 80 на сто от нашите ученици успяват на матурите.

Радваме се, когато родителите на децата са понаучили езика и понякога говорят на него вкъщи. Има и деца на които по-лесно им се отдават езици и помагат на другарчетата си. Нашето училище е много пъстро не само защото възпитаниците му са с различен цвят на кожата, а защото са от различни страни и са разнообразни като култури и навици. Чувстваме, обаче, и предаващите се в семействата травми у родителите им- някои от тях бежанци от военни конфликти като тези от Еритрея и Судан или икономически емигранти.

По време на пандемията, трудността идваше не от непознаване на електронната техника. Раздадохме на учениците таблети, ползвахме и мобилните телефони. Но в квартала, където са струпани семействата на възпитаниците ни, често нямаше интернет покритие и уроците ни прекъсваха по независещи от нас причини. Сега се опитваме да наваксаме", каза за БНР заместник-директорът Ади Аладжем, внучка на софийски аптекар.

Според Ади Аладжем разликата между израелските деца и тези на бежанците и гурбетчиите е, че почти липсват баби и дядовци, които да се грижат за децата докато родителите са на работа. Училище поема и тази функция. След обед има занимални, 2 пъти на ден -топла храна.

"В цялата страна се чувства недостиг на учители. Ние не правим изключение. Надаваме се след всички протести за подобряване на заплащането на труда, да се издигне престижът на учителската професия. В нашето училище има и учителка родена в България- Зелма Байрактарова- преподавателка по математика.

До сега, в нашата сграда се обучаваха от първи до 12 клас. От следващата година горният курс ще учи в другаде. Разликата между нашата работа и тази на учителите от горните класове е, че те работата с деца, на които сме изградили дисциплина и умения да учат. Но им е трудно да компенсират липсата на среда и заинтересованост от обучението от страна на родителите.

Много дължим на доброволците. Най-често те помагат на децата в усвояване на английски, иврит или математика. Занимават малки групи от деца с еднакво ниво на знания. Ако се налага, се заемат индивидуално с изоставащи или с много напреднали ученици. Има и доброволци -психолози за създаване на умения за социализация.

Особено много държим на учителите по музика. Започваме деня с песен. Освен ободряващата мелодия, всяка песен предполага усвояване на нови думи и речеви конструкции, които после могат да се ползват в общуването на езика".