Средновековният фестивал във Велико Търново е посветен на царуването на Иван Александър

„Работя на пристанище, тук има всякакви хора – адвокати, преводачи, лекари, зъболекари“.

„Влюбен съм в историята, защото сме насред България в старопрестолно Търново, тук вибрацията е съвсем различна, човек се чувства наелектризиран“. 

„Създава се средновековен дух, харесва ми, има международно участие, виждаме се с хора от други държави. Смяна на духа, смяна на времето, смяна на емоциите“. 

„Връщаме се назад във времето, за да усетим величието на България по това време, да съпреживеем моментите от миналото“. 

„Един жив урок по история за децата. Всеки може да намери нещо за себе си, да научи, да опита, са се пренесе в друга епоха“. 

„И ние можем, както са можели тези преди нас, просто трябва да се учим от тях на достойнство , на величие и на отстояване на националния интерес на държавата“.

Седмото издание на средновековния фестивал във Велико Търново е посветено на царуването на Иван Александър от 1331 до 1371 година. В историческите източници четем за него, че „никой от нашите първи царе не изглежда толкова велик като цар Иван Александър – неговата военна мощ наподобява втори Александър Велики, по вяра и набожност той е втори Свети Константин. Той залови всичките си врагове, подчини ги и установи мир във Вселената“. Фестивалът е посветен на дипломацията на владетеля, управлявал 40 години на престола. Търговските отношения с Венеция, Дубровник, Генуа, както и просветният живот по времето на Иван Александър, са в подем. Книжовната и художествената школа в Търново продължават старите български традиции, по времето на цар Иван Александър е създадено Лондонското четвероевангелие, разказва директорът на Регионалния исторически музей във Велико Търново Иван Църов: 

„Толкова дълго време има мир и спокойствие, това говори, че той е много добър дипломат. Вярно по негово време няма териториални придобивки, но няма и загуби. По това време културата и духовността достигат едно много високо ниво. След времето на Иван Асен това е вторият такъв кулминационен пик, в който държавата отново е силна и населението, хората се радват на относително благополучие. Държавата се ползва с добро име в Европа като посредник за уреждането на много други конфликти.  Ето това е дипломацията, която провежда Иван Александър“.

• Крепостта Царевец се върна във Второто българско царство на цар Иван Александър

„Тази любов и този брак наистина имат драматични последици за българското царство, тъй като цар Иван Александър се разделя с първата си съпруга – влахинята Теодора, тя се замонашва, а той се жени за еврейката. В някои художествени произведения се споменава нейното име Сара, но в действителност не се знае нейното име. Тя ражда престолонаследника на Търновското царство небезизвестният героична и трагична фигура в нашата история цар Иван Шишман. Той има синове и от първия си брак. Всичко това предизвиква известни раздори в царското семейство. Някои автори и историци смята, че това е една от причините и за разделянето на българската държава и нейното падане под османска власт“. 

Чрез възстановки и театрализирани спектакли в крепостта Царевец отново „оживеят“ славните времена със своите битки, занаяти и средновековно ежедневие, пресъздадени от реанакторите. 

„Казвам се Павел Навущанов, ние сме от Панагюрище, изобразяваме рицари от XI-XII век, теоретично сме от болярите на Рафаил. Характерно за оръжието от тази епоха са многослойната защита, броните, които носим, са били характерни за времето, така наречената халчена или плетена ризница, мечовете са били едноръки, използвани са триъгълни щитове, върху които е бил изобразен гербът на дадения благородник или род“.

„Аз съм Данчо Стаменков, представяме Второ българско царство, участвам във фестивала с представяне на аламбик – това е съд за изваряване на благовонни масла. Представете си гърне за боб, има улей в гърловината на гърнето. Слага се вътре в него лавандула, билки, розови листа и се нагрява. По капачето като кондензира и по улейчето се стича лавандулова вода“.  

„Казвам се Таня Илиева и се опитах да пресъздам тоалет на болярка. Те са успявали да се сдобият с така наречените златотъкани платове. Смята се, че дрехите не са имали кройка и са били с по-семпла форма като кула – остро горе и по-широко долу. Такава е била модата, да не се подчертава женската форма и църквата не го е позволявала, а също така дрехата да не се реже от плата, да се представи с цялата му красота“.

Средновековният фестивал се организира от сдружение „Търновци“, дружество „Традиция“, Община Велико Търново и Регионалния исторически музей. Достъпът до средновековния фестивал на Царевец е свободен, като се заплаща входната такса за архитектурно-музейния резерват.