Четирима испанци отдадоха почит на нашата преводачка и поет - Рада Панчовска

Тринидад Руис, Селия Караско, Рикардо Пелехеро и Алфредо Сладаня дойдоха от Испания по покана на Института "Сервантес" в София, за да си спомнят и отдадат почит на нашата преводачка и поет - Рада Панчовска, която е оставила дълбока следа, както за българската поезия, така и за испанската и по специално за опознаването на културите и езиците на два народа. Да, спомняме си и споменаваме с носталгия неуморната преводачка Рада Панчовска, която за жалост тази година си отиде от този свят, но ето, че през този месец испански и български поети представиха съвместно на български на испански език поезията на двата народа.

Най-младият човек от четиримата испански поети Селия Караско Гил сподели за "Хоризонт" опита и впечатленията си от България през тези дни.

"Казвам се Селия Караско Гил. Tемите, с които се занимавам са част от моята поезия, свързани са и със самата книга. Но в началото и преди всичко си играех със символи и с многозначност, с играта на значенията на думите, тоест търсейки други начини за бягство от текста и сега се фокусирам все повече и повече може би върху една по-метапоетична поезия, но такава, която не е само Метапоезия. Наистина много ме интересува думата като инструмент, но и като материал, като стихотворение и напоследък може да кажа, че се движа в тази насока".

Рикардо Диас, от град Сарагоса, Испания допълни:

"За мен поезията е начин на мислене, на философия, това е начин за разбиране на света. Затова се старая в моите стихотворения винаги да има място за размисъл и едно място за представяне и докосване на един различен свят, също до един съзнателен свят, такъв, който е внимателен към случващото се и който, чрез думите да изразява и представя нови възможности или такива, които може би не са се материализирали", допълни за предаването "Нощен Хоризонт" Рикардо Диас.

"Затова се старая в моите стихотворения винаги да има място за размисъл и едно място за представяне и докосване на един различен свят, също до един съзнателен свят, такъв, който е внимателен към случващото се и който чрез думите да изразява и представя нови възможности или такива, които може би не са се материализирали още".

Алфредо Салданя от Арагон допълни:

"Успяхме да се запознаем и да обменим опит. Не знам, но поетите дали тук или някъде другаде... аз смятам, че са като всички други поети по света. Но общото е, че всички ние се тревожим, имаме отношение и сме притеснени за хората, притесняваме се и се стараем да се грижим за езика, който ползваме. И да се върна към това, което казахте, преди за пандемията, за Covid - всичко това... Мисля, че това беше пропусната възможност и ще се опитам да обясня какво искам да кажа. Беше една възможност, която ни принуди всички да се заключим във вкъщи, изгубена възможност и в същото време шанс да преоткрием себе си в самота и в тишина. Това са две оръжия, два основни инструмента на поезията. Сега също се говори за езика, за значението на езика, и поетическият език не е инструмент за говорене за живота. Поетичният език е самият живот и това, мисля, че всички трябва добре да го осъзнаем, че е така".

между испански и български поети.

"Пристигнахме в България, в София не с толкова познания за града и държавата, а по-скоро с много познания, благодарение на едно огромно сърце – да това беше Рада Панчовска. С Рада Панчовска се запознах преди повече от 20 години в Испания и конкретно в Монкайо, тя беше в така наречената къща на преводача в Таразона, както и в поетичната къща на издателство „Олифанте”. Тя се обучаваше по онова време и живя там няколко години. Така че когато пристигнахме тук в България, вече дойдохме с всички емоции и известни познания, особено за силата на словото, на поезията, говорихме за духа и силата на думите, за поетичните думи и чрез тях, възприемането беше необикновено, но не само поради хората, с които общувахме в България, но и от околната среда, от пейзажа на града, и сякаш наистина разпознавахме в това спокойствие и в този мир, разхождайки се рано сутрин и разпознавайки паметниците, местата, за които сме си говорили в онези години, с хората. Не знам колко хиляди километра има между България и Испания, но сякаш имам чувството, че няма такова разстояние, а обратното, благодарение на думата има братство и толкова огромна и най-вече голяма душевност, която долавям. Рада ни зареди с този спомен, който вече имахме преди пристигането и няма да е последен път нашето гостуване, когато посещаваме България, ще се върнем, защото това е нещо много мило, добро, което се носи дълбоко в сърцето".

Книгата "Българска съвременна поезия“ е преведена от Рада Панчовска и Рикардо Диаз Пеяхеро, от български на испански и получава голямата награда на Марсело Рейес за превод. Тук можем да се радваме на поезия от 15 български поети като например тази на Иван Ланджев, Надежда Радулова, Пламен Дойнов и много други. Рада Панчовска, тази прекрасна дама, това прекрасно сърце на поезията, което всъщност винаги е било мост на културите и благодарение на нея испанските ни гости, поети гостуват тези дни в България и във връзка с поетичните дни на испански и български език.

Тринидад Руиз, директор на издателство "Олифанте.

Рикардо Диаз Пеяхеро е работил рамо до рамо с Рада Панчовска, той е участвал в превода на "Българската съвременна поезия" на български и испански език.

"Започнах да опознавам България през 2017-2018 година. Когато започнах да си сътруднича с Рада Панчовска в тази антология на съвременната българска поезия, която представяме тук и когато кацнах в България, след като вече бях чел толкова интензивно българска поезия, това да съм в София, за мен беше нещо желано, очаквано и необходимо, да се стигне до едно пълноценно сближаване. Останах силно изненадан от разнообразието тук, от природата, архитектурата и преди всичко намерих скритото сърце на българската цивилизация в археологически музей, който ми се струва необикновено бижу, пълно с парченца история, които отразяват много добре грижата, знанието и величието на българския народ".

Интервюто можете да чуете в звуковия файл.