"Ваканцувам" и "изчегъртвам" влязоха в речник на прехода

"Всяко общество има нужда от речник, за да разбира и миналото, и настоящето, и бъдещето си. Живеем в тъжни времена, но иронията помага да се видят нещата по-честно и по-отстрани. Тя е влизане навътре без сериозността, която изискват големите сериозни изследвания. Затова разхвърляният речник помага повече, тъй като прескачаме от дума към понятие, от понятие към образ".

Това сподели в предаването "12+3" проф. Димитър Денков, който издаде "Речник на прехода. Феноменология и френология на новоговора". 

В него влизат думи като ваканцувам, брадър, изчегъртване, калинка, Мата Хари, 800 дни, примоция, реститутка, шльокавица.

"Преходът никога не може да завърши. Днес преживяваме идеята, че с няколко скалъпени и хитри проекта - вече не се наричат партия, а проект, можем да направим в бързата сметка - имам тези цели и средства, ще ги постигна, ако направя еди-какво си. Това е късогледо и краткосрочно проектиране. Има голям контекст, в който всичко това се намества - като цивилизационния избор например. Това е следствие на новите поколения и технологии, но и на силна деидеологизация на политическия процес".

Тук азбучно са подредени и криво-ляво обяснени думи за феномени и физиономии, познати (нерядко до болка) на повечето пълнолетни и непълнолетни български граждани, потребители на културни, субкултурни и медийни продукти, жертви на социални мрежи и асоциални мечти. Затова надали има нужда от речник; освен че може да се допълва до безкрайност, по природа той е преходен, дори когато  е насочен към бъдещи читатели и изследователи на отминаващите съвремия; речникът е само опит да се препредаде преходността. Основното тук се съсредоточава най-вече в продължаващите промени на последния хронично зациклящ преход след 1989 г. При повечето обяснения се прибягва до предишни, вече трудно разбираеми значения и смисли, както и с асоциации, идващи и призрачно, и епидемично от забравени времена с възкръсващи или съвсем нови словоупотреби. Зад обясняваните думи и словосъчетания изпъкват преходни понятия, образи и лица, в които, казано хегелиански, човек се оглежда (за себе си) и вглежда (в себе си) дори тогава, когато огледалото е криво (само по себе си). Но тъкмо кривите огледала нерядко помагат да се видят по-ясно различните преходни черти на времето, изчистено от грима и претенциите за чиста – и затова проста – истинска история.

Димитър Денков завършва философия през 1981 г. в СУ "Св. Климент Охридски", където след специализация по социология на знанието работи като асистент, доцент и професор по история на философията, ръководител на катедра "История на философията" и декан на Философски факултет в периода 2011–2019 г. 

Има 16 успешно защитили докторанти от България, Германия, Чехия и Ирак; изнасял е лекции в университети в Германия, Турция, Чехия, Сърбия, Китай. 

Автор е на историко-философски, политически и публицистични монографии; съавтор е на няколко учебника по философия на средното училище и на програми и антологии по философия; преводач е на основни произведения на И. Кант, Г. Хегел, К. Маркс/Фр. Енгелс, М. Хайдегер, Х.-Г. Гадамер; под негова редакция са и някои от българските издания на Лайбниц, Ницше, Фройд, Ръсел, Хусерл, Маркузе. Има над 80 научни статии в наши и чужди научни списания и около 400 публикации в периодичния печат.