Борис Джонсън - ще се оттегли ли с по-малки щети или ще запали къщата?

Във вторник вечер министърът на финансите Риши Сунак и здравният министър Саджид Джавид подадоха оставки. В четвъртък сутринта оставките лавинообразно надхвърлиха 50 и дори лоялни на премиера министри започнаха да го убеждават да се оттегли достойно. В четвъртък по обед Борис Джонсън официално заяви, че се оттегля незабавно като лидер на партията, но остава на поста си докато не бъде избран негов наследник, което трябва да стане най-късно преди конгреса на торите в началото на октомври. А сега накъде?

• Борис Джонсън официално направи изявление за оставката си

Темата коментират за БНР професор Марк Шанахан, ръководител на Факултета за политика и международни отношения в Университета в Рединг и политическият анализатор на BBC Роб Уотсън.

В деня на оставката на Борис Джонсън имаше хора, които ликуваха, но и такива, които тъгуваха. Най-използваната дума от медиите в този ден беше „облекчение“. Така ли може да се обобщи насторението след многото месеци на напрежение в страната?

"Мисля, че това чувство на облекчение, което струеше от медиите завчера, е доста осезателно сред населението. Доживяхме момента, в който Борис Джонсън се провали като политик. Той не показа почтеност, загуби доверието на депутатите си, на партията си, но още по-важно - загуби доверието на страната. Когато встъпи в длъжност през 2019 година, мнозина не го приемаха сериозно, а като човек, който се появява по развлекателни телевизионни програми. Джонсън обаче умее много добре да общува с гласоподавателите. И това се прояви в голяма степен през 2019-а, когато спечели със щурм изборите, макар и срещу слаб противник", отбелязва проф. Марк Шанахан.

"Нещата изглеждаха много добре подредени за него. Но през последните 3 години той просто влизаше от скандал в криза и от криза в скандал, отново и отново. Без на практика да е постигнал нещо особено голямо, той проглуши медиите с „фантастичните“ си постижения. Той, разбира се, постигна някои добри неща като бързото масово ваксиниране срещу Covid-19, но за останалите неща просто бяха прекалено големи приказки за дребни постижения. Започна да омръзва на хората. И когато към това се прибавят личните му провали, до голяма степен той сам се свали от поста. В крайна сметка беше неизбежно бързото му изкачване да доведе до бързо слизане от сцената. Така че преобладаващото чувство в страната сега е: „Нека да опитаме с някой друг, защото Борис вече е вчерашна новина“, допълва Шанахан.

Джонсън напуска посрамен заради грешките в личен план и поведението му, което бе изтъкнато и от министрите, подали оставки. Това бе казано в анализ на Sky News.

"Няма съмнение, че Борис Джонсън напуска поста си след унизително поражение и посрамен. Той загуби доверието на мнозинството от Консервативната партия. По същество това беше комбинация от неговата погрешна преценка за нещата, изкривяването на истината - с други думи личностни проблеми на неговото ръководство, но също и до някаква степен неговата политика, която разочарова някои депутати консерватори. Той на практика прахоса това изумително мнозинство от 80 места, което постигна на изборите през 2019 година. Не можа дори да артикулира, а камо ли да използва това мнозинство за определяне на някаква ясна, отчетлива визия за бъдещето на Великобритания след Брекзит", подчертава Роб Уотсън.

Не бе изненада, но все пак е поразително, че в прощалната си реч Борис Джонсън не се извини за нито един от скандалите, които го свалиха де факто от поста, единственото му съжаление бе, че не може да остане да управлява...

"Не е изненадващо - това е просто в характера му. Той беше абсолютно безпардонен. Забележително е как не обърна внимание на толкова много неща - липсата на самоанализ, липсата на емоция, ако щете, в сравнение с проявената от напуснали преди него лидери като Тони Блеър, Гордън Браун, Дейвид Камерън и Тереза Мей. И мисля, че това е, защото той наистина не приема, че е направил нещо погрешно, че ще трябва да напусне поста си. Мисля, че дори смята, че с тази реч ще остане в историята не като губещ, а като горд от постигнатото", смята Уотсън.

• Джонсън иска да стане депутат, след като напусне поста си

Следейки събитията, поведението на Борис Джонсън, човек едва ли би си помислил, че той някога би подал оставка, но това стана. Така че кое може да се приеме като основен фактор за решението му? 

Проф. Марк Шанахан изтъква, че Джонсън е бил принуден да подаде оставка, защото не му остана правителство, с което да управлява.

"Той със зъби и нокти се опитваше да се задържи възможно най-дълго. Наистина се надяваше, че лидерът на опозицията Киър Стармър ще бъде глобен от полицията. Стармър, който е принципен човек, беше казал, че ако това стане - заради нарушение на локдауна - ще си подаде оставката. Джонсън се надяваше това да стане, за да се разсеят критиките към самия него.

Цялото внимание тази седмица обаче остана съсредоточено върху него, главно заради подкрепата му за такъв „сексуален престъпник“ като Крис Пинчър, когото той държеше в правителството. В сряда Джонсън имаше много мъчително преживяване по време на парламентарния контрол - трима членове на собствената му партия открито го призоваха да си подаде оставката. След това се изправи пред една от парламентарните комисии, където депутати от целия политически спектър му потърсиха сметка за провалите. През това време капка по капка хвърчаха оставки и в четвъртък сутринта капките вече бяха причинили наводнение. Джонсън просто нямаше вече къде да ходи.

Така че дори на такъв безскрупулен опортюнист в политиката, който е комбинация от тефлон и гума - т.е. нищо не се лепи за него и всичко отскача - нещата започнаха да се лепят. Дори сега, когато на практика не управлява, но e още на поста си, той вероятно ще се опита да намери някакъв изход. Но е „сготвен“ вече и остава само въпросът дали ще напусне бързо или нещата ще се протакат, дали ще се оттегли с по-малки щети или ще запали къщата."

Да, наистина, много заглавия в медиите гласят, че „Джонсън си тръгна, но не съвсем“. Знаем, че има сериозно движение да не се позволява на Джонсън да остане на поста си до есента. Има ли обаче опция да бъде отстранен по-рано?

"На практика няма. Няма такъв механизъм в Консервативната партия. Той подаде оставка като лидер на партията, но продължава да е премиер с благословията на кралицата. И освен ако кралицата по конституционен път не се намеси и не намери начин да каже: „Мистър Джонсън, вие не може повече да управлявате“, той ще остане на поста си, докато не бъде назначен нов лидер на торите. Това, което противниците му се опитват да направят, е да ускорят процеса на избора", продължава анализа си проф. Марк Шанахан.

"Август по принцип е много спокоен месец, когато почти нищо не се случва във вътрешен и в международен план. Джонсън няма да се ангажира с нещо ново. И партията се надява, че ще може да го контролира. Има обаче опасения, че това ще бъде трудно, защото може да се опита да направи нещо „различно или налудничаво“. Ето защо има силен натиск сред торите той да подаде оставка и като премиер или да позволи на вицепремиера да поеме неговите функции. Но тук навлизаме в една доста непозната територия."

Какви са опасностите, ако Джонсън остане още 3 месеца на поста си"

Роб Уотсън коментира, че страховете за това леко са се уталожили.

"Онези депутати от Консервативната партия, които предпочитат той да се махне по-скоро, вече приемат, че ще продължи да бъде премиер още известно време. И те са готови да приемат това, защото става ясно, че Борис Джонсън няма да предприема някакви нови големи политически инициативи, а също и защото приемат, че процесът на прехода ще бъде доста кратък. Те искат да имат нов партиен лидер и премиер в началото на септември - така че макар и за много тори това да не е идеалната ситуация, все пак е някакъв разумен компромис."

Каква точно е процедурата по избор на нов лидер на торите?

"Ще знаем точните детайли в понеделник, що се отнася до времевата рамка, но ето как по принцип стават нещата: депутати от Консервативната партия могат да се кандидатират за лидер, като за това им е необходима подкрепата на поне 8 техни колеги, след което започва процес на вътрешно гласуване, докато не се стигне до двама финалисти. Те ще се изправят пред членската маса на партията - някъде около 200 000 души, които ще вземат крайното решение", уточнява Уотсън.

Министърът на културата Надин Дорис бе цитирана да казва по повод на предстоящата надпревара за лидерския пост: „Хрътките от ада бяха отвързани. Хора ще се "нарежат на парчета" в медиите. Ще бъде кървава баня“.

"Политиката е кървав бизнес. Видяхме какво стана с бившия японски премиер Шиндзо Абе. Това, разбира се, ще бъде различен тип кървава баня, но не е задължително да е толкова лошо, колкото предполага Надин Дорис. Самата тя се появи в политиката, само защото е част от най-верния кръг заклети фенове на Борис Джонсън, така че не смятам, че думите й имат някаква тежест. Ще бъде открита надпревара между 10-12 души, които имат реален шанс да стигнат до балотажа накрая", казва Марк Шанахан.

• Риши Сунак се включва в недпреварата за лидер на британските консерватори

"Няма миропомазан наследник. През последните 3 години не се появи никой, който да бъде смятан за очевиден следващ лидер. Но това отчасти е заради стила на управление на Джонсън. Той не се нуждае от интелектуалци около него - не иска предизвикателства за неговата власт. Така че се заобиколи на предните редици в парламента с политици без особена тежест. Някои от тях може би умишлено са криели истинските си възможности и сега ще пожелаят да се изявят. Има други, които добиха известност напоследък, като министърът на отбраната Бен Уолъс, който изглежда доста солиден. Има хора, които в момента са извън групата от кабинета, като Том Тугендхат, който е много влиятелен бекбенчър и може да предложи нещо различно, да натисне бутона „Reset“, от което партията определено има нужда", посочва още Шанахан.

Пени Мордънт според някои букмейкъри е фаворит.

"С интерес наблюдавам Пени Мордънт. Тя е завършила университета, в който преподавам - в Рединг, и е била председател на съюза на студентите. Заемаше някои дребни правителствени роли, но и една голяма - макар и за кратко беше министър на отбраната. Мордънт има военен бекграуд. Брекзитиър е също, така че се радва на одобрението на дясното крило на партията. Тя е много солиден политик и е много добра в телевизионните си изяви. След две жени премиерки от Консервативната партия Мордънт може да стане третата. Мнозина смятат, че тя е компромисен - и затова водещ - кандидат, който може да обедини двете крила на партията. Но пък водещият кандидат при торите по традиция не печели, отпада в някой от ранните турове", отчита Шанахан.

Роб Уотсън очаква ожесточена надпревара, по думите му"истинско кръвопролитие".

"Две са причините. Първата е, защото ще има много враждебност - желание за вендета между депутатите тори. Защото тези, които подкрепяха Борис Джонсън са гневни на онези, които, според тях, му забиха нож в гърба. А пък тези, които не харесват Джонсън, са гневни на поддържалите го толкова дълго време. Другата причина е наистина изключително трудният въпрос за политиката - в каква посока трябва да поеме Консеративната партия след Брекзит. Дали е за по-малка държавна намеса, по-ниски данъци, нещо като Сингапур на Темза след Брекзит или за повече разходи и по-голяма намеса на държавата. А що се отнася до фаворитите, не мисля че има такъв към момента. Това е много отворена надпревара."

Какво незабавно трябва да направи новият премиер, за да се справи със сегашната криза?

Да върне доверието, защото доверието в партията и почтеността бяха загубени, категоричен е Марк Шанахан.

"Има огромна пропаст между населението и „балона“ на правителството. Лидерът трябва да реши дали е истински консерватор, а истинските консерватори имат малки правителства и намаляват данъците. И това може да бъде много популярен ход във време, когато Великобритания е обременена повече от всички страни в Г-20 от високи данъци, докато цените растат неимоверно.

При реална опасност от стагфлация в Обединеното кралство имаме нужда от фискални и монетарни ходове, за да я избегнем. Така че новият лидер трябва да бъде по-реалист от Борис Джонсън и да установи контрол върху икономиката. Новото ръководство може да реши, като него, да следва някакъв тип социаллиберализъм и да разкрие работни места с по-осезаема държавна намеса. С други думи нещо, което Маргарет Тачър проповядваше и осъществи в средата на 80-те години.

Тясно свързано с казаното преди малко е подобряването на отношенията с Брюксел. Отношенията с Европейския съюз бяха силно влошени от Борис Джонсън по някаква причина, най-вероятно просто за да влиза във водещите новини и да бяга от собствените си прегрешения. Това е успешният път напред, а също, разбира се, подкрепа за Украйна, което няма да се промени при смяната на лидера."

Роб Уотсън е песимист за промяна във външната политика.

"Ако някой очаква Великобритания изведнъж да затопли отношенията си с Евросъюза, не разсъждава реалистично, защото Консервативната партия се превърна в антиевроепйска партия и ще е необходимо много време това да се промени."

Дали след три дни или след три месеца, Борис Джонсън ще слезе от голямата политическа сцена. Какво е неговото бъдеще?

"На Борис Джонсън никога не му се е налагало да страда заради последиците от което и да е от лошите му деяния. Като журналист лъжеше. Като депутат от задните редици беше сравнително посредствен. Имаше късмет като кмет на Лондон, защото докара олимпийските игри през 2012 година. Винаги е успявал да се изправи пак на крака. Няма причина да се променя.

Той може и да вижда някакво свое политическо бъдеще, но аз мисля, че никой друг във Великобритания, дори котаркът Лари от "Даунинг стрийт", не вижда вече Борис Джонсън в предните редици на политиката. Има обаче добро перо, остроумен е и духовит и все още има харизмата, която да му осигурява телевизионни изяви. Пред Джонсън има дълга кариера като коментатор на британската политика", казва в заключение Марк Шанахан.