Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Проф. Петър Стоянович: Преди век българинът не се е чудил част ли сме от Европа

Петър Стоянович
Снимка: Ани Петрова

"Аз съм убеден демитологизатор. Историята е набор от факти и едно разумно и нормално осмисляне на тези факти, тя не може да е пожелателна".

Това каза пред БНР историкът проф. Петър Стоянович от Института по история на БАН, автор на монографията "Фердинандеум", която представи в предаването "Неделя 150". 

"Покрай това, че имаме голям провал в края на Първата световна война на три последователни опита българското историческо землище да се обедини и народът да заживее заедно, ние сме зачеркнали всичко и всички, начело с главния жертвен агнец. И досега всички политици от тази епоха - от края на 80-те години до 1918 г. - се споменават с добро, да не говорим за военните, тям няма нито един провален, всички се четат на тези зари-проверки, даже хора, които са се показали некадърни. Нацията има нужда, като е наясно, че възхвалява някого без основание, винаги трябва да има един грешник, когото да заплюе", обясни той. 

Историкът сподели, че не превръща монографията "Фердинандеум" в библия, но е безспорно, че Фердинанд е човекът, който е основата на това България да се превърне от едно постазиатско пространство в европейска държава.

"Сега, в последните 30-ина години, изведнъж изнамерихме Европа и НАТО и се втурнахме да станем част от тях, слава богу! ЕС и НАТО са последната котва, която ни държи в някаква цивилизованост все още. Забравяме обаче, че 1 век по-рано България е имплементирала европейското законодателство, започнала е да изгражда, да играе в театрите, да прави първите филми, да създава армия и т.н. по абсолютно европейски модел. При това го е направила за 25 години и успешно. Докато в момента на улицата всеки втори се пита за какво ни е тая Европа, ние части ли сме от нея? И до днес нашего брата казва, че отива в Европа и след това се връща. Къде се връщаш ти? Ти не се връщаш в Европа! Ние ежедневно поставяме под въпрос това и прекрачваме някаква граница", коментира историкът.

По думите му европеизацията, каквато я познаваме и тогава, и сега - не е повсеместна, няма как да обеме целия народ:

"Цялата класа водачи на народа в края на 19 век, независимо накъде гледа - наляво или надясно, е насочена към европеизацията и модернизацията. Никога не се чуди в Ориента ли да ходи, или в Новочеркаск. Тя знае накъде отива - тя иска Лондон, Париж, Берлин и т.н.".

Проф. Стоянович изтъкна разликата в качеството на законотворците тогава и сега:

"Като погледнете днешните - всеки петък се сменя по нещо в някой от основните закони - ви става ясно за каква европеизация говорим. Модернизация истинска - от хора, които са осмислили Европа, а не само да могат да пътуват, като имат едно тескере".    

Интервюто на Диана Янкулова с проф. Петър Стоянович в предаването "Неделя 150" можете да чуете от звуковия файл.

По публикацията работи: Наталия Кръстева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. д-р Людмил Вагалински

Проф. д-р Людмил Вагалински за Хераклея Синтика

Проф. д-р Людмил Вагалински е ръководител на разкопките на Хераклея Синтика от Националния археологически институт с музей към БАН. Хераклея Синтика се намира в долината на река Струма, на около 2 км северозападно от град Рупите и на около 10 км от Петрич. Последните открития на археолозите и намирането на двете 2-метрови статуи предизвикаха..

публикувано на 26.11.24 в 16:51

Разплетоха загадката чия е една от статуите, открити в Хераклея Синтика

Кой е изобразен на великолепната и много добре запазена първа статуя , открита това лято в античния град Хераклея Синтика? Има ли връзка между нея и втората скулптура, която тепърва ще се реставрира и все още се проучва?  Четири месеца след  разкритото от археолозите екипът, макар и предпазливо, даде първите сигурни отговори на среща в..

публикувано на 26.11.24 в 09:15

Сатиричният театър дигитализира фотоархива си, за да опази спомена за поколения творци

От грижа за паметта – така Калин Сърменов, директор на Сатиричния театър "Алеко Константинов", мотивира решението снимките от хиляди постановки да бъдат сканирани във възможно най-високо качество, възстановени и показани . Това са образите на хората, изградили името на Сатирата. За Сърменов е добре да са познати на новите поколения..

публикувано на 24.11.24 в 14:58
Бойко Чавдаров

Бойко Чавдаров - гражданин на света

Бойко Чавдаров е гост в рубриката "Америка- илюзии и реалности ". От България през Япония и Канада до Америка. С мечта да се завърне отново в Родината! "Имаше период ,когато  ако ме попитат какъв съм, беше ми трудно да отговоря. Живеейки на 3 континента в 4 държави, просто се чувствах като човек на света. Това ми разшири кръгозора и мисленето..

публикувано на 21.11.24 в 17:57
LOFAR е най-големият радиотелескоп, работещ на най-ниските честоти, които могат да се регистрират от Земята.

Как се прави космическа наука с лопати…

Изложбата, посветена на 70 години от създаването на Европейската лаборатория по физика на елементарните частици и 25 години от членството на България в научна организация, отваря врати днес. Домакин е Физическият факултет на Софийския университет. Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до..

публикувано на 21.11.24 в 11:40
Екатерина Петрова

Пациентка: Диабетът може би е свързан с психологическата насоченост и менталното мислене

На 14 ноември отбелязахме Световния ден на диабета . Във Велико Търново организираха събитие, на което граждани облякоха сини дъждобрани и се хванаха за ръце в кръг, за да изразят своята съпричастност към децата и възрастните с това заболяване. Всеки трети българин между 60 и 69 години е с диабет     45% от хората с диабет не..

публикувано на 16.11.24 в 07:30

За филмографията на Доналд Тръмп и неговата мечта да бъде актьор

Много преди да стане постоянна част от информационните емисии на малкия екран, американският президент Доналд Тръмп се настанява под светлините на прожекторите посредством предавания и филми.  Останах изненадан от многото програми и филми, в които участва Тръмп. Сигурно сте чували за "Стажантът", но може би и вие като мен не сте очаквали да видите..

публикувано на 13.11.24 в 12:04