Великобритания след Джонсън - с какво е по-различна сегашната надпревара за нов лидер на консерваторите?

След като Борис Джонсън се оттегли като лидер на Консервативната партия заради серията от скандали и загубата на доверие към него сред депутатите му, напълно се оправдават очакванията за оспована надпревара за неговия пост. Вече минаха два кръга на гласуване сред депутатите на торите и макар и да се очертават фаворити, далеч няма яснота, както бе на предишния избор през 2019 година, когато Борис Джонсън с мантрата си „Да изпълним Брекзит!“ дръпна напред още след първото гласуване, а като се имаше предвид популярността му сред партийните членове, които в крайна сметка вземат решението, интригата отпадна твърде рано. 

• Шестима останаха претендентите за нов лидер на британските консерватори, водят Сунак и Мордънт

Сега разликата между фаворитите е доста малка и в зависимост от това кого ще предпочетат депутатите, гласували за отпадналите кандидати, картината може рязко да се промени. Депутатите гласуват до излъчването на двама претенденти, след което думата имат партийните членове. Какво прави обаче този избор на лидер на торите и респективно премиер на Великобритания по-различен? 

Темата коментира за БНР д-р Джоузеф Филипс от Университета в Кент, специалист по политическа психология.

Наистина е твърде рано за заключения. Два кръга минаха, останаха петима претенденти. Изглежда обаче, че двама от тях са с по-реални шансове от останалите. Това са бившият финансов министър Риши Сунак и министърът на търговията Пени Мордант. Сунак, вероятно по-полулярен сред депутатите, а Мордант - по-популярна сред членската маса. Да не забравяме все пак и външния министър Лиз Тръс, която е трета в момента, но за нея активно лобират някои влиятелни партийни фигури. 

Може ли вече да приемем, че това са основните играчи?

"Бих казал, че е правилно да се каже, че това са основните претенденти. Останалите изпитват трудности да получат достатъчно подкрепа от депутатите. Трудно ми е да видя и как Лиз Тръс ще изпривари Пени Мордант, така че Риши Сунак и Пени Мордант са най-вероятните финалисти."

Предишните две надпревари за лидер на торите и респективно за премиер след референдума за членството в ЕС преминаха под сянката на Брекзит, но може ли да се каже, че сега този избор е по-различен?

"И да, и не. Да, защото вероятно няма да има толкова голямо значение как хората са гласували или чия страна подкрепиха в самия референум за членство в Европейския съюз. По-големият въпрос е остава ли сблъсъкът "космополитизъм срещу национализъм". И аз мисля, че до някаква степен той отново ще присъства, особено що се отнася до въпроси в дебата за това да бъдем нащрек към несправедливостите или да се откликне повече на желанията на гласоподавателите в така наречената "Червена стена" - твърдината на лейбъристите, които подкрепиха обаче консерваторите. Става дума може би за повече консерватизъм по отношение на социалните проблеми, по-твърда позиция за емиграцията. Така че има неща, които могат да бъдат свързани с връщане към въпросите от референдума за Брекзит, но не и на поставяне под въпрос на самия референдум.

Мисля, че най-интересното в сегашната надпревара за лидер на Консервативната партия е доколко торите ще се опитат да се фокусират върху запазването на традиционните си общини в по-богатата Южна Англия за сметка на местата от "Червената стена", които спечелиха на изборите през 2017 и през 2019 година. Трудно ще бъде запазването и на двете."

Професорcът по политика и международни отношения във вашия университет Матю Гудуин заяви през седмицата по Би Би Си, че за първи път от 2005 година при избор на нов лидер торите ще трябва да решават каква точно трябва да бъде тяхната партия. С други думи необходима ли е промяна в генералната политика?

"По принцип при всяка надпревара изниква подобен въпрос. Не мисля определено, че това беше случаят през 2016 година, когато Дейвид Камерън се махна и торите търсеха просто някой да го замени и да се справи с непосредствените последици от референдума за Брекзит. През 2019 година пък беше моментът, когато депутатите консерватори се питаха дали начело да бъде някой, който да се опита да реализира по-твърд или по-мек Брекзит и в крайна сметка избраха човека, който по-гръмко и по-убедително от всички заяви: "Да изпълним Брекзит!".

Сега торите имат повече време и възможност да решат кои са те. Особено при оформящия се двубой Риши Сунак срещу Пени Мордант имаме двама политици, които са в нещо като центъра на Консервативната партия, но все пак имаме един кандидат, който е повече социално-либерален и се харесва повече в Южна Англия, в традиционните територии на торите. Риши Сунак, за добро или за лошо - защото беше в кабинета на Борис Джонсън - вероятно ще бъде приет от голяма част от електората като продължител на делото на Джонсън, въпреки разногласията им, докато беше в кабинета."

• Борис Джонсън - ще се оттегли ли с по-малки щети или ще запали къщата?

Ако отново се вгледаме в кандидатите, може ли да се каже, че те са представители на модерна Великобритания?

"Донякъде да, донякъде не. Има прекалено много фракции, за да се каже, че някой от кандидатите е представител на цяла модерна Британия. Мисля обаче, че Пени Мордант е нещо като олицетворение на коалицията на Дейвид Камерън от началото на миналото десетилетие, т.е. на хора, които са фискално консервативни, но социално повече в либералния спектър. Риши Сунак пък е повече представител на точно този тип фискална дисциплина. Тези фракции имат своето представителство сред британското население. Но не мисля, че някой кандидат от която и да било партия изцяло е изразител на представата за модерна Британия."

Казват, че Лейбъристката партия се страхува сериозно от Пени Мордант и основната причина за това е, че тя изглежда като лидер на консевраторите, който може да спечели следващите общи избори.

"Да, тя има шанс. Има определен тип гласоподаватели, особено по-благоденстващите в градовете, които се плашат от социално-консервативните позиции на торите. Ако видят един по-социалнолиберален кандидат, вече няма да ненавиждат торите толкова много. Така ще бъде спряно изтичането на гласове към либералдемократите или лейбъристите. Така че разбираемо е, че лейбъристите се страхуват."

Първият министър на Шотландия Никола Стърджън заяви по време на втория кръг на гласуване, че който и да стане следващ премиер, това ще бъде завой надясно в политиката на торите.

"Много е рано да се каже. Лидерите излагат техните платформи, но в последствие - в зависимост от развитието на нещата - вземат решения дали да отидат наляво или надясно. Сигурен съм, че Борис Джонсън никога не е смятал, че ще му се наложи да прави такива огромни разходи както по време на Covid пандемията например."

Никола Стърджън говори и от позицията на политик, който се стреми към нов референдум за независимост на Шотландия, а това пък поражда въпроса за бъдещето на Обединеното кралство. От тази гледна точка - запазването на съюза - кой би бил най-добрият кандидат на торите за премиер?

"За това не съм напълно сигурен. Но честно казано не мисля, че който и да е от кандидатите ще бъде единствен и решаващ фактор за успех или провал по въпроса. Към момента Шотландия се колебае на ръба на 54-процентна подкрепа за независимост. Тази подкрепа беше спаднала след първия референдум през 2014 година, но отново се повиши по редица причини - като Брекзит или несъгласие с политиката на правителството в Лондон."