Чужденци изучават български език, култура и фолклор във Великотърновския университет

Кирило-Методиевото "А, Б" е запленило много чужденци, които през лятото идват във Великотърновския университет, за да изучават за три седмици български език, култура и фолклор. 

Хиляди километри е пропътувала 21-годишната Мая Юса от родния Йокохама в Япония до Велико Търново, за да се върне в родината на баща си и да усъвършенства своя български език на семинара по българистика във Великотърновския университет. Тя е студентка по екология и споделя, че много държи на българското си семейство и на българските традиции, и боготвори своите баба и дядо, които за последен път е виждала преди 7 години, и планира това лято отново да им гостува в Първомай: 

„Моят баща е от България и аз мога да говоря малко български, но трябва още да уча. Обичам много мусака и пълнени чушки. Ние си правим Великден и честваме Баба Марта“. 

Редом с японката своя български език във Велико Търново усъвършенства и 26-годишната Дорис Сулцера от Хърватия. Студентка е в Загребския университет, където изучава френски, български и словенски езици. Идва за втора година и е запленена от българския фолклор: 

„Тук, в университета, имаме възможност да учим български с българите, каквато нямаме в Хърватия. Надявам се след няколко години ще работя с български език като преводачка. Имам много интереси в танците и българския фолклор, защото обичам да танцувам. Тук научих много танци. Бях преподавателка в един момент на хърватски и сръбски фолклор. Научих се да танцувам българска ръченица“.  

Влюбен в българските народни танци е и полякът Войтех Скрипчак, преводач в Европейския парламент в Брюксел. Връща се за девета година на семинара по българистика:  

„Българският език носи голяма и стара култура и аз много харесвам тези аспекти на българската култура като народните танци. Аз играя народни танци в Брюксел, имаме такава група с брюкселските българи и българки, играем редовно и това много ми харесва. В народните танци има някаква енергия, общуване, както се казва рамо до рамо, сърце до сърце“. 

Българският е петият език, с който работи в Европарламента Войтех Скрипчак и споделя, че един от българските евродепутати с бързия си говор е предизвикателство за преводачите:  

„От така наречените щатни преводачи в парламента, само аз съм с български език, има и други колеги на свободна практика. Един от депутатите обича да говори много бързо и обича да чете. Човек трябва да се съсредоточи и да говори много бързо и да работи бързо, това е доста трудно. До колкото помня, не съм грешил, но когато някой говори толкова бързо, трябва да решиш как да се справиш с това и не чак толкова важни детайли може да бъдат подминати. Казват, че дяволът е в детайлите, но аз вече работя в парламента дълго време и вече зная какви детайли са важни и какви не“. 

22-годишният Никола Стоименович от Лесковац, Сърбия, е студент по руски език и литература. Разказва, че българският език се учи като задължителен предмет в тази специалност в университета. Младият мъж е политически и обществено активен. Споделя, че не му е трудно да говори езика ни, защото има български корени и семейството му говори на шопски диалект.: 

„По бащина линия всички са от Македония, а по майчина са от Радомир. Те са били преселници през 19-и век. Когато „нарисуваха“ новите граници, те останаха от другата страна. Не ми харесва това, което се случва в Македония. Както каза един приятел, това е шизофрения – един човек в Скопие протестира против българизацията на Македония с надпис на чист български език „През голгота към независима Македония“, това е шизофрения. Войната Русия – Украйна е по-голяма политика“. 

Велико Търново е станал втори дом за белградския преподавател по сръбски език и литература Милан Митич. Идва на семинара по българистика за шести път: 

„Преди 15 години за първи път бях за първи път във Велико Търново. Тук имам много приятели. Сега това ми е втора къща тук, защото тук е много хубаво, аз обичам тези хора, обичам да ям храната, великият ми приятел е тук. Аз уча за себе си, защото искам като дойда тук с приятели да мога да казвам всичко на български език. Царевец ми е любимото място и църквата „Св. 40 мъченици“. Мощите на свети Сава са в църквата и това е свято място за сърбите. Сърбия и България са един и същи народ“. 

Международният семинар по български език и култура във Великотърновския университет продължава до края на юли и се провежда за 45-а година. В тазгодишното издание се включват 89 участници от 29 държави от четири континента. 

Репортаж на Здравка Маслянкова в предаването "12+4" можете да чуете от звуковия файл.

Снимки: Здравка Маслянкова