Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Чужденци изучават български език, култура и фолклор във Великотърновския университет

Снимка: Здравка Маслянкова

Кирило-Методиевото "А, Б" е запленило много чужденци, които през лятото идват във Великотърновския университет, за да изучават за три седмици български език, култура и фолклор. 

Хиляди километри е пропътувала 21-годишната Мая Юса от родния Йокохама в Япония до Велико Търново, за да се върне в родината на баща си и да усъвършенства своя български език на семинара по българистика във Великотърновския университет. Тя е студентка по екология и споделя, че много държи на българското си семейство и на българските традиции, и боготвори своите баба и дядо, които за последен път е виждала преди 7 години, и планира това лято отново да им гостува в Първомай: 

„Моят баща е от България и аз мога да говоря малко български, но трябва още да уча. Обичам много мусака и пълнени чушки. Ние си правим Великден и честваме Баба Марта“. 

Мая Юса

Редом с японката своя български език във Велико Търново усъвършенства и 26-годишната Дорис Сулцера от Хърватия. Студентка е в Загребския университет, където изучава френски, български и словенски езици. Идва за втора година и е запленена от българския фолклор: 

„Тук, в университета, имаме възможност да учим български с българите, каквато нямаме в Хърватия. Надявам се след няколко години ще работя с български език като преводачка. Имам много интереси в танците и българския фолклор, защото обичам да танцувам. Тук научих много танци. Бях преподавателка в един момент на хърватски и сръбски фолклор. Научих се да танцувам българска ръченица“.  

Войтех Скрипчак

Влюбен в българските народни танци е и полякът Войтех Скрипчак, преводач в Европейския парламент в Брюксел. Връща се за девета година на семинара по българистика:  

„Българският език носи голяма и стара култура и аз много харесвам тези аспекти на българската култура като народните танци. Аз играя народни танци в Брюксел, имаме такава група с брюкселските българи и българки, играем редовно и това много ми харесва. В народните танци има някаква енергия, общуване, както се казва рамо до рамо, сърце до сърце“. 

Българският е петият език, с който работи в Европарламента Войтех Скрипчак и споделя, че един от българските евродепутати с бързия си говор е предизвикателство за преводачите:  

„От така наречените щатни преводачи в парламента, само аз съм с български език, има и други колеги на свободна практика. Един от депутатите обича да говори много бързо и обича да чете. Човек трябва да се съсредоточи и да говори много бързо и да работи бързо, това е доста трудно. До колкото помня, не съм грешил, но когато някой говори толкова бързо, трябва да решиш как да се справиш с това и не чак толкова важни детайли може да бъдат подминати. Казват, че дяволът е в детайлите, но аз вече работя в парламента дълго време и вече зная какви детайли са важни и какви не“. 

Никола Стоименович, Дорис Сулцера, Милан Митич

22-годишният Никола Стоименович от Лесковац, Сърбия, е студент по руски език и литература. Разказва, че българският език се учи като задължителен предмет в тази специалност в университета. Младият мъж е политически и обществено активен. Споделя, че не му е трудно да говори езика ни, защото има български корени и семейството му говори на шопски диалект.: 

„По бащина линия всички са от Македония, а по майчина са от Радомир. Те са били преселници през 19-и век. Когато „нарисуваха“ новите граници, те останаха от другата страна. Не ми харесва това, което се случва в Македония. Както каза един приятел, това е шизофрения – един човек в Скопие протестира против българизацията на Македония с надпис на чист български език „През голгота към независима Македония“, това е шизофрения. Войната Русия – Украйна е по-голяма политика“. 

Велико Търново е станал втори дом за белградския преподавател по сръбски език и литература Милан Митич. Идва на семинара по българистика за шести път: 

„Преди 15 години за първи път бях за първи път във Велико Търново. Тук имам много приятели. Сега това ми е втора къща тук, защото тук е много хубаво, аз обичам тези хора, обичам да ям храната, великият ми приятел е тук. Аз уча за себе си, защото искам като дойда тук с приятели да мога да казвам всичко на български език. Царевец ми е любимото място и църквата „Св. 40 мъченици“. Мощите на свети Сава са в църквата и това е свято място за сърбите. Сърбия и България са един и същи народ“. 

Международният семинар по български език и култура във Великотърновския университет продължава до края на юли и се провежда за 45-а година. В тазгодишното издание се включват 89 участници от 29 държави от четири континента. 

Репортаж на Здравка Маслянкова в предаването "12+4" можете да чуете от звуковия файл.

Снимки: Здравка Маслянкова



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Нов еврорегламент за екодизайн може да оскъпи мебелите след 2028 г.

ЕС върви към осъществяване на идеята за кръгова икономика. Вследствие на това от 18 юли е въведен регламент с нови правила за екодизайн на устойчиви продукти , в който мебелите са отбелязани като приоритетен продукт. Регламентът ще започне да се изпълнява не по-рано от 2028 г. Това посочи в интервю за БНР проф. Васил Живков, председател на..

публикувано на 21.08.24 в 10:09
Ангел Стойков

Ангел Стойков: Връзката между висшето образование и бизнеса се скъсява все повече

В процес на публично обсъждане е промяна, която ще позволи на студентите да се обучават дуално, като паралелно работят във фирми под ръководството на ментори и получават възнаграждение за практиката си. Това обясни пред БНР Ангел Стойков, председател на Националното представителство на студентските съвети (НПСС). НПСС от много време..

публикувано на 20.08.24 в 10:39
Проф. Вили Лилков

Проф. Вили Лилков предлага да бъде изграден паметник на инж. Иван Иванов в София

Да бъде издигнат паметник на инженер Иван Иванов в София, предлага общинският съветник от "Синя София" проф. Вили Лилков. Решение за това има още преди 13 години, което до този момент не е изпълнено. Инж. Иванов е кмет на столицата в периода май 1934- 9 септември 1944 година. "Решението е преди повече от 10 години. Паметникът да се..

обновено на 18.08.24 в 07:36

Фотографът Любомир Бенковски - Бенджи спечели най-високото отличие в XI Международен фотосалон Пловдив 2024

Плевенският фотограф Любомир Бенковски - Бенджи спечели най-високото отличие в тазгодишния XI Международен фотосалон Пловдив 2024. Международното жури присъди на Бенджи Златен медал на Международната федерация за фотографско изкуство - FIAP и купата на салона за фотографията „Потоп 1“. Бенджи е добре познат във фотографските среди, работил е за..

публикувано на 18.08.24 в 06:16
Проф. Васил Николов

Проф. Васил Николов: Ще наблегнем на производствения център за сол на Провадия-Солницата

През 2024 та се навършиха 20 години от началото на разкопките на праисторическия солодобивен и градски център Провадия-Солницата (5600-4350 г. пр. Хр.). Започна поредният, двадесети сезон на археологическите проучвания и екипът, ръководен от проф. Васил Николов от Националния археологически институт с музей на БАН е вече на терена...

публикувано на 13.08.24 в 14:56

Вино Сокай и жива бира с чубрица в Трявна

Трявна предлага удоволствия и изкушения, които се простират далеч извън клишето на културния туризъм на малкия възрожденски град.  Тук можете да опитате специа лна селекция вино, произведено в Трявна и специална бира, направена в Трявна. Виното има серия Сокай , посветена на уникалния  женски накит, заради който тревненки са ходели с високо и..

публикувано на 12.08.24 в 15:30
Изглед от Петково

В Родопите тръгват "По стария път на керваните за Беломорието"

"По стария път на керваните за Беломорието" е излет, който правят днес жителите на село Петково и околните села в Смолянско. Местни жители и гостите им вървят по пътя на своите предци, който ги е свързвал преди повече от 500 години със земите на Беломорска Тракия. Много занаятчии, овчари и търговци са изкарвали прехраната са своите..

публикувано на 11.08.24 в 18:24