Спомен за Мими Балканска

На 23 юли се навършват 120 г. от рождението на легендата на българския оперетен театър - Мими Балканска. И днес за нея се говори като за едно от най-големите явления в българското изкуство, но, за съжаление, много малко са вече тези, които са имали щастието да я видят на сцената, да почувстват силата на нейния талант. 

Аз съм присъствала на нейни спектакли през 50-те години на отминалия век, но това беше периода в края на нейната кариера, когато тя изпълняваше характерни роли в български и съветски оперети: Леля Сийка от „Време за любов“, циганката Фидана от „Имало едно време“, Мадам Сан-Жен от едноименната оперета, Леля Кето от „Златната долина“ и т.н. - роли, прекрасно пресъздадени, но това не беше амплоато на Мими Балканска, това не бяха прекрасните й, вълнуващи героини, от които струеше чар и красота. Все пък успях да видя третата й героиня от „Царицата на чардаша“ на Калман - Цилика /припомням само, че тя е била най-чаровната Щаси и великолепна Силва преди войната/, още помня  елегантността, аристократичността на нейната героиня, духа, който носеше, и това ми беше достатъчно, за да остане в спомените ми като велика актриса.

Много спомени на нейни колеги, на писатели, музиканти и артисти съм чула, и във всички тях се усеща преклонението към нейната личност. Някои спомени са публикувани в книгата „Аз не съм Царицата на чардаша“, посветена на Мими Балканска, от журналистката Елиана Митова. Един от тях е на големия наш диригент Асен Найденов, споделен след нейната смърт:
"Минавам често по нейната улица и с мъка поглеждам към прозорците й - няма я вече Мими Баланска! А някаква радостна тръпка минаваше през душата ми, когато я видех там. Неволно си спомнях звездните мигове в оперетата и многобройните ни контакти, които оставиха у мен дълбоки впечатления. Аз акомпанирах нейни концерти с участието на тенора Илия Йосифов - тогава двамата изпълняваха арии и песни от Калман и Шуберт. Мими беше изключително музикална, тя познаваше творбите съвършено. Имаше много хубав, топъл глас - естествено поставен сопран - и чудесна дикция. Всяка дума, произнесена от нея, се чуваше до най-отдалечените кътчета на салона. Казвам това, защото понякога се опитват да критикуват пеенето на Мими - както обикновено става, бездарните са злостни към щедро надарените! Ех, ако други артистки можеха да постигнат с пеенето си това, което постигаше Мими!

Помня я малка, палава субретка в Кооперативния театър - тогава цяла София беше луда за нея. Помня я възхитителна героиня, с достойна осанка и женско обаяние, помня я в балетна пачка и в мъжки дрехи, помня и нейната Цилика! С появята й на сцената, публиката започваше да аплодира. Трябваше да изчака няколко секунди, за да каже първите си реплики - тя, нашата Царица на чардаша!

Всичко, написано или казано за нея, бледнее пред действителните измерения на художественото й творчество. То остава като еталон в историята на българското сценично изкуство, като епоха, която не е имала нито предшественици, нито последователи със същия мащаб. Едно явление - ярко и неповторимо, златна страница в нашата родна култура, живот - пример за творческо горене и човешка всеотдайност, които ще ни топлят винаги.“

Гласа на Мими Балканска, запазен в Златния фонд на БНР, можете да чуете в звуковия файл. Записът е направен през 1984 г., в последните седмици от живота на певицата.