Ноев ковчег за културното наследство на Украйна

Проект на ЮНЕСКО и частна технологична компания прави възможно запазването на културното наследство, като превръща всеки притежател на мобилен телефон в съмишленик на каузата.   

Тао Томсен е съосновател на проекта Back up Ukraine, който буквално създава резервни копия на исторически обекти в Украйна. Причината: нуждата да се запази културната идентичност.  

"Унищожаването на културното наследство на един народ е най-бързият начин за изтриване на идентичността. Подобно действие не трябва да притеснява единствено музейните работници, хората които работят с произведения на изкуството. Това е война срещу културата, която цели да подрони усещането за национална идентичност. А това вече има отношение към пропагандните твърдения на руснаците, че украинците на практика никога не са били отделна нация, а руски аутпост, който в някакъв момент е трябвало да бъде върнат обратно. Проектът е равносилен на това, което вие правите със семейните си снимки. Съхраняваме ги, копираме ги. Същото правим с важните си файлове и документи.

Но какво би се случило, ако успеем да направим копие на националното богатство на една държава? Което на практика звучи абсолютно безсмислено до момента, в който не намерим правилния инструмент. Благодарение на калифорнийски стартъп и технология за триизмерно заснемане, успяхме да превърнем всеки телефон, който е в Украйна, в средство за събиране на неограничено количество данни за културните обекти. Изведнъж нещо, което може да бъде направено с оборудване за хиляди долари, достъпно само за филмовите студия, на практика става осъществимо от всеки, който има мобилен телефон."  

Как работи прави приложението?

Доброволци в Украйна заснемат историческия обект, данните за него се качват на защитен сървър, а от тях чрез специален софтуер могат да бъдат изградени триизмерни модели на заснетия обект.

Тао Томсен твърди, че за това не е нужна особена подготовка. 26 000 културни обекта са определили със сателит.  

"Всичко започна много добре и стигнахме до около 6000 сваляния на това приложение само за първите два месеца. Бяха хора, които искаха да запазят културното си наследство. Технологична компания помогна с това да създаде нов формат, който би могъл да бъде адаптиран лесно. Запазихме в тайна местоположението на направените снимки.

ЮНЕСКО и още една компания застанаха зад проекта, за да се разберат хората, че това е сериозна инициатива. По проекта помогнаха и доста украински архитектурни фирми. Местните власти също оказаха сериозно съдействие, за да могат хората да имат достъп до съответните културни обекти. Проектът не е приключил. Разширяваме възможностите му.

Сега можем да правим 3D модели на сгради, които вече са били унищожени. Като дървения манастир Светогорска лавра в Донецка област, който изгоря при ракетна атака. Той е в списъка с културното наследство на ЮНЕСКО. Сега ще правим триизмерния модел от съществуващи вече заснемания с дрон. В момента си комуникираме интензивно с дрон обществото в Украйна, за да може то да ни предостави тези данни."  

Тао Томсен разказва, че проектът за украинското културно наследство гледа и към времената, когато войната ще приключи, а тогава проектът ще стои в основата на възстановяването на държавата.  

"Вече търсим начини как сканираните данни да послужат за новото пресъздаване в реалния свят на тези културни монументи и места. Говорим с различни културни институции, за да разберем как проектът може да бъде по-мащабен, дори световен. Основната цел на този проект беше да помогне на Украйна. Но в световен мащаб може да направим своеобразен дигитален Ноев ковчег на културното и историческо наследство. Един от важните изводи, който си направихме, е, че щом можем това да го направим по време на война, това може да стане по всяко време и навсякъде."

През 2015 година инж. Дейвис Динков от БАН е използвал подобна технология за триизмерно моделиране на паметника на връх Околчица. Написал е дисертация за използването на технологията. 

"Включително може да се направи модел на скулптура с любителски телефон. Тези снимки след това се обработват, като се възстановява структурата на заснетия обект. Това е революцията в близкодистанционната фотограметрия в последното десетилетие", изтъква инж. Дейвис Динков от БАН.

Динков работи по проект за парковете Врачански Балкан и Железни врата в Румъния по точна дигитализация на природното и културно-историческо наследство.

Геозезистите, археолозите, изследователите се възползват от създадените т.нар. цифрови близнаци. Динков си припомня, че това за първи път е било използвано от японски учени, които комбинирали снимки от Рим, но… на обикновени туристи.  

"Комбинирайки всички тези снимки, се възстановяват различни сгради – исторически, обикновени. В България този метод вече набира скорост."

За Тао Томсен, съосновател на проекта, който буквално създава резервни копия на исторически обекти в Украйна, дигитализирането има по-дълбок смисъл от запазването на културното наследство.

"Виждаме как достъпността до тези технологии – просто с мобилен телефон да запазиш нещо ценно, прави хората от пасивни наблюдатели и ползватели на дигиталното съобщение в действащи хора. Оттам нататък доброволците стават от аудитория - сътрудник. И второто нещо, което се случва, е, че вместо да ги подбуждаме да правят нещо, реално им даваме инструментите, за да го правят това нещо. Това е вече смисълът на дигиталното пространство. То е стъпило в реалния свят. Превръща се в „продължена реалност“, ако мога да използвам този термин.

Това комбинира познатата ни виртуална реалност, добавена реалност, смесена реалност. По–просто казано - технологията е еволюирала до точка, в която вече е въвлечена в реалността и тя просто не е виртуална реалност. Тези два свята от доста време се приближават един към друг и се свързват. Така както е станало с фантастиката, че някой може да говори с някого от разстояние. Или телемедицината, която достига до най-затънтените места по света. Дигитализирането е инструмент, който ни помага да заобиколим законовите, културните, физическите бариери."