Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"След края на историята" с Александър Сивилов: Хирошима

Доц. Александър Сивилов
Снимка: Стопкадър, Bulgaria On Air

На 6 август 1945 г. от бомбо-люковете на самолет модел B-29 с името „Енола Гей“ към град Хирошима в Япония полита атомната бомба, наречена галено „Малчугана“. Тя се взривява над града, като в момента на експлозията загиват 66 хиляди души. Други 69 хиляди са ранени и повечето от тях умират по-късно от лъчева болест.

Решението за атаката е взето от американските висши военни и президента Хари Труман, въпреки съпротивата на голяма част от учените, които са участвали в създаването на оръжието, както и от страна на много от генералите. Целият проект за създаването на ядрено оръжие, известен като „Манхатън“, е започнат с подкрепата на много специалисти евреи, избягали от Европа и Германия заради нацистката заплаха. Тяхната идея е, че с подобна сила, която трябва да се използва срещу Третия Райх, войната в Европа ще приключи по-бързо. Само че на 9 май 1945 г., СССР и другите съюзници успяват да се справят с Вермахта. Оръжието изглежда, че ще остане без приложение.

Малко преди края на войната на Стария континент, на 12 април умира американският президент Франклин Делано Рузвелт. Той е един от идеолозите на проекта „Манхатън“ и е много близък с генералния секретар на общосъветската комунистическа партия Йосиф Сталин. Наследява го неговият вицепрезидент Хари Труман, който от своя страна мрази комунистите. В САЩ настъпва рязка промяна в отношението към съюзниците им.

На конференцията в Потсдам, която трябва да определи бъдещето на следвоенния свят, новият американски президент за пръв път поставя темата за ядреното оръжие. Разговорът е пресъздаден от Уинстън Чърчил, който твърди, че при споменаването на атомната бомба Сталин не дава признаци, че е разбрал какво му съобщават. В началото на август съветската ядрена програма е ускорена неимоверно. Недоверието между Вашингтон и Москва започва да нараства, а големият въпрос за бъдещето остава съдбата на все още съпротивляващата се Япония. От Токио отказват да се съгласят с ултиматума, който им е отправен за безусловна капитулация.

Още на конференцията в Ялта през февруари 1945 г., Рузвелт моли Сталин да помогне във войната в Азия. Съветският ръководител обещава, че ще изпрати Червената армия срещу японците три месеца след като Германия капитулира. Новата американска администрация на Хари Труман е наясно с тези договорки. В Белия дом знаят и че огромни маси от войски се пренасочват от европейския военен театър към Далечния изток още в началото на месец май. Опасенията на американския президент са, че комунистите ще влязат в Япония преди американската армия. Заради това е решено да ускори агонията на Токио, като направи две атомни бомбардировки. Военните обясняват, че ако са успешни и Япония капитулира, ще бъдат спасени повече от един милион животи на американски войници, които иначе трябва да участват в десант срещу островната империя.

Сериозни военни цели няма нито в Хирошима, нито във втория бомбардиран град - Нагасаки. Двете бомби падат само ден преди СССР да започне своята офанзива срещу най-голямата сухопътна армия на Япония – Квантунгската. Неочаквано за всички, съветските войски смазват японската съпротива само за двадесет дни. Целият Северен Китай и северната част на Корея са под комунистически контрол. В края на август започва и операцията за навлизане в Япония. Червената армия прескача с десанти по Курилските острови и стига на 4 километра от най-северния японски остров Хокайдо. Десантът за навлизане на територията на империята е насрочен за 1 септември 1945 г. Японските власти са ужасени от тази възможност. Още от 15 август те водят неспирни преговори с Вашингтон за евентуална капитулация. И двете страни са в цайтнот и решават да направят отстъпки.

Правителството на Труман се отказва от принципите, които е приело като основни пред своите съюзници и се съгласява на условие от страна на Токио. Японците желаят запазване на институцията на императора. Така и става. Сталин от своя страна разбира за напредващите преговори и решава да отмени операцията на Червената армия. На 2 септември Япония капитулира пред съюзниците, но окупационните власти практически попадат под пълния контрол на САЩ.

Атомните бомби не изиграват нужната роля като военна заплаха. Токио и без това е изпепелен месеци по-рано с напълно конвенционални бомби. Ядреното оръжие става фактор в политиката на Студената война. Унищожаването на Хирошима и Нагасаки е предупреждение не към императора, а към Сталин. Оттук нататък СССР ще води много внимателна външна политика чак до 1949 г., когато и там създават своя атомна бомба. До паритета се стига, след като част от учените, участвали в проекта "Манхатън", решават, че не могат да оставят такава разрушителна сила в ръцете само на една политическа клика. Клаус Фукс предава част от атомните тайни на съветските тайни служби. Хората от това време са наясно, че САЩ действа от позицията на силата. В края на 1945 г. Вашингтон тръгва по пътя на световното господство.

За съжаление, днес ситуацията не е много променена. Председателят на американския конгрес Нанси Пелоси посети Тайпе, като провокира неимоверно напрежение в Азия. Американската политическа класа явно не се свени отново да играе силово и да пали конфликти навсякъде по света, за да отвлича вниманието от огромната вътрешна криза, в която изпада собствената им държава. В началото на Студената война спомените за кланетата в Европа и за унищожението в Хирошима и Нагасаки са още пресни. За съжаление, днес политиците не си представят колко близо може да сме до един нов апокалипсис – който те самите могат да запалят. За тях винаги съществува успокоението, че в този пъкъл ще горят други – обикновените хора.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Над 150 се записаха за летните занимания в Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ в Смолян

Над 150 се записаха за летните занимания в Регионалния исторически музей „Стою Шишков“ в Смолян. "Ваканция в музея, научи българското" ще продължи до 25 юли.  Заниманията са за деца от 6 до 12 години.  Най-интересното е да готвят родопски ястия, разказва Валентина Василева – директор на музея в Смолян.  "Залагаме както на традиционни..

публикувано на 20.07.25 в 07:10

Град Левски отбеляза тържествено годишнината от рождението на Апостола на свободата

Град Левски отбеляза тържествено годишнината от рождението на Апостола на свободата Васил Левски. В честването се включи и президентът Румен Радев. В общината отбелязват и 80 години от обявяването на селището за град. Към събралото се множество тази вечер президентът Румен Радев се обърна с думите: "Историята помни ентусиазма и..

публикувано на 20.07.25 в 06:55
Асаф Ясур

Асаф Ясур не спира да печели медали за Израел на параолимпийски игри

Може би за социалните служби Асаф Ясур да е инвалид,но той е параолимпийски състезател по таекуондо, двукратен световен шампион, двукратен европейски шампион и олимпийски шампион от Париж. Дори в момента е на състезание в Корея - родината на този спорт. На конференция на медицинските сестри и брата на Израел за ролята на медиците в неговия..

публикувано на 20.07.25 в 05:52
Музеят, посветен на 15-и юли, който се намира в Истанбул.

9 години след опита за преврат в Турция енергията против пучистите е транформирана в подкрепа за държавата

С фокус върху паметта, справедливостта и бъдещето Турция отбеляза тази седмица 9 години от неуспешния опит за преврат в страната. Какво е отношението към събитията от 15-и юли 2016 г. близо десетилетие по-късно - можете да чуете в репортажа на специалния пратеник на БНР в Турция Мария Петрова. Това, което можете да чуете в началото на репортажа,..

обновено на 19.07.25 в 12:18
48-ия Международен семинар по българистика на Великотърновския университет

Какво кара чужденци с различни професии и съдби да учат български език?

Какво кара чужденци с различни професии и съдби за учат български език? Как една молдовка сбъдна мечтата на покойните си баща и свекър, които не са успели да целунат българската земя приживе? Защо любимата песен на млад полски славист е “Една българска роза”? Тези лични истории на участници в 48-ия Международен семинар по българистика на..

публикувано на 19.07.25 в 07:25

Вихрен Георгиев: Във фотографията трябва да има уважение между снимащия и снимания

"Когато снимам, не си гледам фотоапарата. Разчитам на това, което съм заснел. То е усещане – още в момента разбираш, че си направил хубав кадър . Има кадри, които си стоят в главата ми, и чакам с нетърпение момента, в който ще отворя компютъра и ще видя какво съм направил." Това разказа пред БНР авторът на проекта "Хората на София" ("People..

публикувано на 18.07.25 в 11:08
Анна Адамова

Подаваш сигнал за пиян шофьор, ставаш мишена на съдия: Историята на Анна Адамова

Подаваш сигнал срещу пиян шофьор и се превръщаш в мишена на съдия – това се случва на Анна Адамова, юрист и доктор по конституционно право. Преди 3 години по подаден от нея сигнал идва дежурен екип от 8-о РУ в София, викат КАТ и вземат книжката на водача поради отказ да даде проба за алкохол. Самият водач и партньорката му тогава..

публикувано на 18.07.25 в 09:30