Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Кавал Парк", или как американец от руски произход се влюби в българския фолклор

Колко силно може да те плени българския фолклор и неговите ритми? Толкова, че да останеш в една непозната дотогава за теб среда, управлявана от непонятна за теб система. Но сърцето ти да говори и да те тегли към тази земя и нейната музика.

Историята на един американец от руски произход - Александър Еплер, оживява във филма "Кавал Парк". Премиерата на филма е днес в Копривщица, защото "това е една Мека, където светът се среща с България", казва в предаването "Изотопия" продуцент, режисьор и сценарист Богдан Дарев.

"Той е особняк, чешит. Можем много да научим от особняците и чешитите. Различна гледна точка, различен поглед, много по-различен живот, отколкото ние можем да си представим, че някой може да живее. Неговата история е точно такава."

Дарев определя Еплер като колоритна личност.

Американецът се озовава у нас в началото на 70-те, когато е само на 16 години. Идва по покана на заместник-министър на културата, за да се учи да свири на кавал.

"Той се качва на гръцки кораб – успява да дойде чак до България, да се появи, без никой да го очаква, изневиделица."

"В Сиатъл точно по това време съществува ансамбъл "Коледа", от любители на българския, балканския фолклор. Те си създават една общност, познавам и други хора, които са били част от него. Те са били хора с труден живот до момента, в който той не се допира до нашия фолклор, до нашата музика, до българския дух", продължава Дарев.

Самият той се запознава с Александър Еплер през 2011 г. Филмът е заснет в продължение на 6 години – в Чикаго, Сиатъл, Харманли, Пловдив.

"Снимките продължиха три години, но целият филм се прави 6 години. Тръгнах с идеята, че ще бъде половинчасов филм като първия ми документален филм, взе че се превърна в пълнометражен."

Александър Еплер свири на три инструмента – балалайка, цимбал и кавал.

Богдан Дарев се вълнува от темата за емиграцията. Признава, че всичко, което заснема, е пречупено през неговите очи, чувствителност и сърце.

"Не се бях връщал в България 23 години", споделя той. Напуснал е страната на 18-годишна възраст през 1995 г., идва си отново през 2018 г.

"Танцувам народни танци и снимам филм. То е потребност да бъдеш свързан с България. Не е само фолклорът акцентът на това пробуждане и завръщане към България. Това е и българският език, отношенията между хората – българите, когато се срещам с тях, виждайки в тях себе си."

Дарев изтъква и друго – когато говори Александър Еплер, му се струва, че "душата на България говори чрез него".

"И го използва да каже на нас, българите, нещо, което трябва да знаем, да осъзнаем и трябва да започнем да го живеем най-вече."

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.

Снимки: www.kavalpark.com

По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
София Вовк

Алесандро Талиаро и София Вовк - италианец и украинка, запленени от красотата на българския език

Алесандро Талиаро e студент в Италия, а София Вовк учи в университет в Украйна . Невидимата нишка, която свързва тези млади хора, е любовта им към България и българския език. И двамата искат в бъдеще професионално да се занимават с български език. Алесандро учи пеене и пиано в консерватория , но успоредно с музикалните занимания,..

публикувано на 13.09.25 в 16:51
Вилиана Стефанова

Сладки изкушения в бутикова сладкарница в Берковица

Тази среща ни води в центъра на Берковица, в малка сладкарница. Там ни посреща Вилиана Стефанова, която е на 31 години, предпочела родния си град пред предизвикателствата на Европа.  Живяла е в Испания, Лихтенщайн, Англия - била е гост лектор на шоколадови събития зад граница, но заедно със съпруга си решават да се върнат в Северозапада и..

публикувано на 13.09.25 в 16:33

Даниела Христова се нуждае от помощ, за да изгради отново дома си

12 август е ден, който Даниела Христова никога няма да забрави. Пожар изпепелява къщата на семейството и с двете деца остават без дома си в плевенското село Горна Митрополия. Приятели, познати и непознати и помагат да се справи с трудностите и да се върне към нормален живот. Открита е и дарителска сметка за подкрепа на Даниела Христова..

публикувано на 07.09.25 в 07:35
Бетина Филипс

Бетина Филипс: Когато човек си намери място, където може да цъфти, той ще има успехи

В "Закуска на тревата" ви срещаме с една млада австрийка, която е запленена от красотата на българския език и това не е мимолетно увлечение.   Бетина Филипс учи българска филология и германистика в един от най - престижните университети в Европа - Виенския университет . По - известен сред австрийците като "Главният университет"...

публикувано на 06.09.25 в 09:57
Лияна Панделиева в ролята на Недялка Шилева

Панделиева: Горда съм, че години наред бях в ролята на Недялка Шилева - голямоконарската Райна княгиня

Какво е написала на страницата си в социалните мрежи на Лияна Панделиева : " Беше огромна чест години наред да бъда в ролята на Недялка Шилева , надживяла с десетилетия ролята на жените в обществото ни. Беше огромно вълнение да нося знамето на спектакъла. Зад нас стояха политиците, които и да бяха те, пред нас беше строена армията и в центъра на..

публикувано на 06.09.25 в 08:00
Роксана Кирилова

Мисис България Роксана Кирилова на Монблан: стъпка по стъпка за живота на едно момиче

Роксана Кирилова – носителка на титлата Мисис България 2018 и основател на Фондация „С любов към теб“ – изкачи най-високия връх в Западна Европа, Монблан (4810 м). Тя посвети постижението си на благородна кауза – подкрепа за едно смело момиче, което се бори с тежка диагноза. „Монблан беше мечта, която носех в себе си много дълго време – след..

публикувано на 03.09.25 в 12:46

Фестивал на динения маджун се проведе в село Смилец

В Силистренското село Смилец времето сякаш е спряло върху една сладка и топла традиция – варенето на динен маджун. Тази година тя бе отбелязана по особен начин – с десетото, юбилейно издание на Фестивала на маджуна. Диненият маджун е спомен, запазен от предците, пренесен през поколенията и възроден в съвремието. През 2015 година идеята за..

публикувано на 01.09.25 в 17:08