Пинокио, Котаракът и Лисицата в италианския бит и култура

Едва ли авторът на детския роман „Приключенията на Пинокио” Карло Колоди, е предполагал, че неговият герой, както Котаракът и Лисицата в него, ще са актуални и през 21-и век. Книгата излиза за първи път през 1883г. Преведена е на 240 езика. Особено е значението на героите ѝ в италианския бит и култура.

Когато трябва да се каже, че някой е лъжец, се казва просто „Пинокио”, или е достатъчен жеста с ръка от носа напред с описване на дълъг нос. И картинката е ясна. Стане ли дума за измамници –хитреци, се казва кратко и ясно: „Котарак и Лисица”! Традиционен съвет е „хитрувай, за да не те вземат за балама”. В народния дух например такъв е този, който спазва правилата, а хитрец е онзи, който ги заобикаля. И в ежедневието двете максими се състезават по между си. Обичат италианците „Приключенията на Пинокио”, символи и отражение не само на техния бит, но и на човешките нрави по цялото Земно кълбо. Героите са от област Тоскана, защото авторът чието действително име е Карло Лоренцини e роден във Флоренция, но живее в Колоди край град Пеша при дядо си. И там, в Колоди, преди 65 години е създаден чудния парк „Пинокио”, където може да се преживеят неговите приключения. А в селището Вернанте в област Пиемонте, по стените на къщите са нарисувани фрагменти от тях посветени на художника Атилио Мусино , който прави първите цветни илюстрации към книгата през 1911-а година. Конкретно за Котката и Лисицата, преди дни, в парка „Пинокио” в Колоди , историкът Джордано Бруно Гуери изнесе лекция на тема „Котараци и Лисици в историята на Италия”, в подсмисъл дали италианците са хитри и глупави. И от анализът му се получава неочакван отговор:

„Книгата за Пинокио е изключителна. Има голям успех по света и до днес, защото засяга човешките усещания и качества: любов, потисната омраза, отмъщение, благородство, алчност и изненада чрез личности представящи тези черти. И в тази изключителна галерия не липсват ситуации с хитреци. В книгата за Пинокио тези фигури са представени от Котарака и Лисицата, което придоби нарицателен смисъл. Но, от къде произлиза думата „хитър”? Важно е да се знае етимологията на думите. „Хитър” произлиза от латински “Fur furis” и означава „крадец”. От тук и думата“furfante” - измамник . Тя се пренася във френския език. И през 16-ти век, когато французите нахлували по италианските земи, наричали италианците нечестни хора. Италианците обаче, приели с охота това прозвище, закачили си го като медал, защото да си хитър е заслуга”.

И така, анализът на историка Джордано Бруно Гуери показва какви виртуози са италианците, да обръщат нещата и обидите даже в своя полза. Той цитира италиански книги-наръчници от Средновековието, в които се дават насоки по максимата „Fatti furbo” „хитрувай” в смисъл на гъвкавост, за предпазване от неуспех от баща на син, за висшето общество и кралете, и по-късно и за долните слоеве на обществото от автори като Николо Макиавели и Франческо Гуичиардини . Една вековна школа в добрия смисъл на ситуациите. За отрицателните, напомня в песента си Il Gatto e la Volpe (Котаракът и Лисицата) големият неаполски музикант Едоардо Бенато. Актуална по съдържание във времето особено настоящото, чрез нея авторът иронизира и същевременно предупреждава за сдружения „Котарак и Лисица” предлагащи лесни печалби и инвестиции, може да са търговски или политически, за менажерски и консултантски услуги и т.н. Подтекста подсеща , че човек трябва да се усети, че се хитрува , но не винаги е на време.