Великите речи, останали в историята

Социалният активист и баптистки пастор се приема за най-изтъкнатия водач на американското Движение за граждански права през 50-те и 60-те години на миналия век. Речта си Кинг изнася пред 250 000 поддръжници на неговите идеи. Отчасти благодарение на думите и действията му се приемат два закона за забрана на дискриминацията на работните места и по време на избори.

А демокрацията в Южна Африка очертава Нелсън Мандела в тричасова реч от 1964 г. от подсъдимата скамейка, в която говори за обвиненията срещу него заради борбата му срещу расовата сегрегация. Въпреки че думите му не го спасяват от присъда, тяхното въздействие поражда смут у южноафриканците:

Мандела прекарва в затвора 27 години, но речта и куражът му играят голяма роля за разпадането на расовата сегрегация в Южна Африка. Той е освободен през 1990 г., печели Нобелова награда за мир през 1993 г. и става първият чернокож президент, избран при напълно представителни избори.

Президентът на САЩ Джон Кенеди има редица въздействащи речи. Първата е още при встъпването му в длъжност на 20 януари 1961 г. в разгара на Студената война и по време на големи социални промени в Америка:

А след като Съветският съюз изпраща първия човек в космоса, за да не загуби „космическата надпревара“ Кенеди обявява, че САЩ ще изпратят хора на Луната в реч в университета „Райс“ в Хюстън, Тексас, през септември 1962 г.:

24 години по-късно, отново в Берлин, друг американски президент – Роналд Рейгън, настоява тогавашният генерален секретар на Комунистическата партия на Съветския съюз да помогне за обединението на Германия:

Именно речта на Горбачов на 25 декември 1991 г. се приема от някои историци като белязала края на Студената война:

И друга реч на съветски лидер – при това незаписана и определяна като „тайна“, оставя отпечатък в света. Това е „За култа към личността и за последиците от него“ на Никита Хрушчов, която той произнася на закрито заседание на ХХ конгрес на Комунистическата партия на Съветския съюз през 1956 г. Забележителното в нея е, че той явно осъжда предшественика си – Йосиф Сталин. Хрушчов казва:

„След смъртта на Сталин, Централният комитет започна да обяснява, че е чуждо на духа на марксизма и ленинизма да се издига един човек, да се преобразява той в суперчовек, притежаващ свръхестествени качества, сходни с тези на Бог. За да не се повтарят грешките от миналото, Централният комитет се обявява твърдо против култа към личността.“

Връщаме се на Запад, където безспорно един от политиците без чиито думи историята може би била различна е британският премиер Уинстън Чърчил. Пред парламента на 4 юни 1940 г. – месец след като поема поста министър-председател, намеквайки, че Втората световна война може да достигне и Острова, той казва:

Интересен факт е, че тази реч не е била предавана на живо по радиото, тъй като британският парламент не е бил окабелен. Журналистите са предали думите му по радиото, а по настояване на звукозаписна компания Чърчил е записал речите си от това време през 1949 г. От изключително значение за геополитиката е и първото обръщение на Чърчил към британския парламент:

„Чест, здрав разум и интересите на държавата изискват всички свободни французи, където и да са, да продължат с борбата по най-добрия начин, по който могат.“

„На онези, които чакат със затаен дъх за любимата медийна запомняща се фраза, обратния завой, имам да кажа само едно нещо: Вие завийте, ако искате. Тази дама не завива.“

„Никога не съм имала повече от една голяма, лична амбиция: народът ми да каже, когато тази прекрасна глава от историята е вече написана и със сигурност посветена на Перон, че е имало жена, предана на президента и на надеждите на хората, които Перон по-късно да превърне в прекрасна реалност. И че тази жена хората любящо са наричали Евита – нищо повече от това: Евита.“

Най-добрите речи оставят отпечатък в обществата за десетилетия. Те надскачат своето време и място, предлагат мъдрост, докосват душите, сърцата и умовете. Стотици хора използват и са използвали гласовете си, за да вдъхновяват и очертаят важните моменти в човешката история, защото думите имат значение и могат да бъдат искрата на промяната.