Нощем със сънливците, светулките и вампирите

Що за тайни крият явните и скрити музейни експонати? Как дори костица от отдавна изчезнал вид може да ни разкаже неочаквани истории? Кога шегите в компания на изследователи могат да привлекат световното внимание към изключително рядък бозайник? Има ли още потенциал за меганаучни сензации? С тези и още въпроси "Изотопия" се отправи на експедиция в Националния природонаучен музей. Наши домакини бяха ентомолозите доценти Николай Симов и Ростислав Бекчиев, както и Станимира Делева, познавач на прилепите, асоцииран сътрудник на музея и докторант в Университета на Коста Рика, Сан Хосе. Намажете се с репелент и право напред!

Отговорът за всичко и всички: 47

В Националния природонаучен музей много добре знаят, че отговорът на вечния въпрос за живота, Вселената и всичко останало по Дъглас Адамс не е 42, а 47.

"Който е чел книгата ("Пътеводител на галактическия стопаджия" – бел. ред.) и особено началните пасажи, разбира, че според автора най-най-умните създания на планетата не са, както повечето казват, хората, "венеца на еволюцията", а лабораторните мишки и делфините. Само че той, по различни причини, може би Желязната завеса или каквото и да е било, не е в течение за съществуването на този велик, величав бозайник – българския мишевиден сънливец, който най-вероятно е бил свидетел на The Big Bang или както колегите от Македония го нарекоха – Големиот прасок, който се е случил в Панагюрище", разказва с чувство за хумор доц. Симов.

Той е част от януарска пещерна експедиция, когато от колеги чува повече за увлекателното житие на мишевидния сънливец без твърде много страдания. Когато спи, става особено дебел, почти съвършена сфера. А – както се разбира от името му – спи през повечето време от годината. Зазижда се със слама и екскременти в убежището си, за да не го безпокоят.

Събуждането става през април, тогава започва и активното хранене, чак преяждане. След великата консумация, през юни мъжкият и женската се срещат, любовта пламва и на свой ред се консумира. През юли отново е време за сладки сънища. С други думи, при това латински – Futui et Dormiam ("Правя секс и си лягам").

И тъй като биологията е и математика, на учените се наложило да намерят точен израз за наблюденията си над вълнуващата, макар и кратка активност на сънливците – от четвъртия до седмия месец. Така се ражда 47. "Като заложиш правилния бозайник, правилните параметри, излиза 47", шегуват се събеседниците ни.

Или както казва другият доцент в компанията – Ростислав Бекчиев: "Точно така се правят научните открития, в разговор, споделяйки знания от различни сфери, изведнъж нещо ти щраква. Този път е шега, стана страхотна история, но големите неща се случват точно така. Затова е толкова важно учените да обменят опит."

Лека нощ, сънливци!

Шегата настрана, но заради кратката си активност, а и защото живее в слабонаселени и слабоизследвани райони като Странджа и Сакар, мишевидният сънливец наистина произвежда научни новини. Днес се среща само в България и Турция. Рядък, ендемичен вид, за който все още не знаем достатъчно, обяснява доц. Симов. "Чак когато колегите започнаха да ходят по-често там, започнаха да улавят това животинче, за да разберат повече за неговата биология и екология. Това го прави суперценно, защото е локално, от една страна. От друга – скоро открит бозайник. Скрит начин на живот, практически почти неизвестен. Но сега с проследяване, с радиотрекинг, къщички, които се поставят допълнително, се оказва, че живее по-често по дървета и храсти. Всички искаме да го запазим, защото – изчезва един бозайник, изчезва друг, изчезва трети. Това, че изчезва бозайник, значи, че някъде в екосистемата има голям бъг."

На югоизток обаче далеч не само мишевидният сънливец е любимец на изследователите.

Странджанската къртица

Не, не е мечка, отскочила от Родопите до морето. Те разказват за нов вид къртица у нас – изключително масово срещана в района на Странджа, но за разлика от по-разпространената – напълно сляпа. "Смята се, че бозайниците са добре проучени и откриването на къртица, която е доста голямо животно, наистина е сензация", отбелязва доц. Бекчиев. Странджанската къртица е открита през 2018 г., а с ДНК анализи и други съвременни методи се доказва, че е нов вид, а не обикновена европейска къртица.

Въпреки че подобни научни сензации са редки, според биолозите предстоят още: "Очакваме да намерим нови прилепи, фундаментално различни от тези, които знаем, че съществуват. Провеждаме ДНК анализ на съществуващите и може да се установят видове двойници. Изглеждат по един и същи начин, скрити са, но са два различни вида, които не се размножават помежду си. Просто изглеждат сходно, но вече са се разделили еволюционно, имат различен начин на живот или географска бариера като Стара планина. В България очакваме да има нови видове, открити по този начин, а не да намерим жълт прилеп, както откриха колегите в Азия – чисто жълт, златен прилеп, който се оказа нов за науката", коментира експертът ни по прилепи Станимира Делева.

Затова – при все че прилепите и гризачите са добре проучени, се очакват научни новини дори на разработени континенти като Европа. В Южна Америка и Африка например учените знаят – тепърва предстои още много работа. Личният пример на Станимира е Коста Рика в Централна Америка, където е проучвала пещерите: "Там е 5 или 10% от световното биоразнообразие – в държава, два пъти по-малка от България."

Да нарисуваш природозащитата

Важно е да пазим и вече познатите ни видове, и тези, които ще ни изненадват занапред. Наскоро в София имахме възможността да се насладим нагледно на идеята с изложба от рисунките на Николай Боев. Той е сред най-големите български учени и природозащитници, но – оказва се – и надарен художник. Ровейки назад в историята, писмата и скиците му, учените откриват любопитна случка. Споделя я Ростислав Бекчиев:

"В едно от своите пътувания във Франция, където е по покана на колеги, той разбира, че розовото фламинго, което тогава, 1965 г., се среща само в един регион във Франция и в Испания. Като изключително запален природозащитник не може да изтърпи, че над това място всеки ден летят самолети, което, разбира се, притеснява фламингото. Веднага се заема да напише изключително обстойно, аргументирано писмо, на невероятен френски, въпреки че започва с извинение за слабия френски, и го пише директно на Шарл дьо Гол, който тогава е президент на Франция, вече не е генерал. За мое учудване, не само че имаме ръкописа на това писмо, оригиналът е заминал, разбира се, не само че го изпраща, то има и ефект. Наистина Шарл дьо Гол нарежда полетите да бъдат спрени."

Така се случва във Франция, макар дейността на военните да е засегната. Не се случва в България: "Например проф. Боев е имал становища против комплекса "Албена". Можете да си представите такъв огромен социалистически проект – как един професор се изправя и пише становище да не се строи, защото се унищожават хабитатите на видове. Разбира се, в България той не успява."

Проф. Боев продължава да е пример за поколенията след него, които търсят баланс между развитието на държавата и опазването на природата.

Ефектът на пеперудата

За да го има сега Националният природонаучен музей, се е погрижил друг любител на всичко заобикалящо ни. Годината е 1889-а. Фердинанд създава музея, който ще се превърне в най-големия на Балканите, посветен на природата.

Част от колекцията, съхранена до днес, е събрана лично от царя, дори от децата му. "Говорил съм с Негово Величество Симеон II, с него е много интересно човек да говори за природа, има невероятна памет и когато човек му показва някакви насекоми, даже пазим насекоми, които е събрал лично, той казва: "А, това си го спомням!", разказва Николай Симов.

Въпросните насекоми още могат да се видят в залите на музея. Фердинанд има афинитет към ентомологията, но не само. "Той идва като световноизвестен специалист по тропически птици. Колекцията му е уникална – от птици и птичи кожи. Разбира се, пеперуди. Синът му може би наследява и надгражда тази дарба. Той се интересува от растения, интересува се от насекоми. Царската колекция се пази."

Някои от експонатите са събрани по време на царуването на Фердинанд, други по-рано, трети – след като вече е в изгнание. Всички разказват специални истории.

"Събрана като гъсеница от Негово Величество на 19.03.1913 г."

Това е записано на етикета на един от експонатите в колекцията с пеперуди. "Негово Величество е на стените на форта Айваз баба. На 13 март пада Одрин, на 19 март, 6 дни по-късно, Фердинанд е на инспекция в превзетия Одрин и, разхождайки се с инспекцията, вижда лазещата по стената гъсеница. Какво да направи? Трябва му кутийка, в която да я сложи. Бърка в джоба. Кибрит. Изтръсква клечките на земята, слага гъсеницата в кибритена кутийка, в която е изпратена "до д-р Буреш, София, Двореца". Така е изпратена, за да бъде препарирана. Все пак Иван Буреш (бивш директор на музея – бел. ред.) тогава е млад уредник в самия музей. (…) Приятели са с Фердинанд. Той му я изпраща.

Но какво става от това нещо? Хвърлените клечки на земята създават впечатлението у всички журналисти, които след това пишат: "Кибритът е на земята. Огънят е потушен. Войната свърши." И от там нататък ето нещо, свързано с биологията, българската история и българската, не само българската, световната журналистика, която тогава следи успехите на армията ни и си казва: "Ок, войната свършва". Един такъв жест… човекът просто си е търсил кутийка да събере една пеперуда. После тя е отгледана в ентомологическа станция към музея от гъсеница и се превръща в красив мъжки екземпляр."

С педомерката са запазени оригиналният етикет и оригиналната кутийка. Но не само: "Пак от царската колекция, гледам муха месарка. Гледаш, после четеш етикета: "Уловена от Негово Величество в 4.00 часа през нощта на еди коя си дата." И си казваш: "Колко ли е дразнила тази муха месарка Негово Величество, че да стане в 4.00 часа сутринта да я хване, да я събере и да я остави на колегите си за препариране…?", спомня си Николай Симов.

В музея е и пеперудата, събрана от Фердинанд часове преди да абдикира. Тук е и мумията на крокодилче, с която – вече изгнаник – той се сдобива, докато пътува на експедиция из Египет с Буреш. "Събират много материал и едно от нещата, които донасят, е тази мумия на крокодил. Пише, че е намерена в района на Луксор, мумията си е на 5000 години. 3000 години преди Христа знаете, че крокодилите са били свещени животни в някои от храмовете. По този начин намират мумията." Купена и снабдена с всички необходими документи. В Египет двамата улавят и кобра, натоварват я на кораба за връщане, но капитанът, разбирайки с какъв жив товар ще отплава, държи кобрата да бъде в сандък. Не оцелява до България, за да стане част от животните в зоологическата градина, трупът е препариран в музея.

Препарат, но не такъв, за какъвто си мислите…

Препарираните животни във всеки музей по света могат да бъдат от изключителна важност за учените, а не просто атракция за посетителите. От съвременни и стари кости на препарати можете да извлечете ДНК, която е много ценна в изследванията, защото разкрива информация за начина на живот на екземпляра. Подобна може да се получи и при изучаването на стабилни изотопи, обяснява Станимира Делева.

Методологията помага на учените да разкрият с какво се е хранило животното, къде е живяло, при какви условия. "Точно това прави колекциите много ценни, защото този изотопен отпечатък никога повече няма да бъде същият. Например можем да направим изследвания на мъха, който сме събрали преди 100 години, да видим какви тежки метали са били в него, то не е имало, а след това да го сравним със съвременния мъх. Това е капсула на времето", подчертава Станимира.

Самотата на една „Светулка“

Ако днес се дивим с уважение на научните открития, то специалистите в друга научна сфера – историята, могат да докажат, че това невинаги е било характерно за човешкия вид.

У себе си доц. Симов носи "събраните, може би единствените в България налични, оригинални броеве на списание "Светулка", орган на Българското ентомологично дружество. В онези мътни времена, когато все още National Geographic не е направил статията си за бума на българската грамотност, в далечната 1899 г. или по-рано Христо Пигулев, завършил образованието си в Германия, оженен за мома англичанка, става учител в Сливен и решава да пренесе опита си. Създава първото ни ентомологично дружество, устава му. За онези години, когато всичко е изглеждало много, много назад, този човек прави неща, които тогава са били модерни в Европа (…) и, разбира се, му се случват много странни неща."

Статията, с която Николай Симов ни запознава, е озаглавена: "Пазете се, ентомолози":

"Неотдавна се случило едно произшествие, което е твърде интересно и – от друга страна – поучително. Един ентомолог, като отишъл на една ловитба в една градина, бил принуден често пъти да минава от градината в гробищата, които били съседни на неговото ловно място. Фенерчето му – като осветявало ту градината, ту гробищата – предизвикало съмнения в селяните. Отначало няколко, а после като се събрали селяните от цялото село, решили, че това трябва да е вампир. Това съмнение още повече се усилило, когато един от тях потвърдил, че той видял как този вампир е излезнал от гроба на лицето, което преди два дена било погребано.

Селяните след това решили едногласно да нападнат и изгорят вампира. Цяла маса, кой с кол, кой с вила и други лостове, се отправили към гробищата. Нашият ентомолог, като се усъмнил, че тука ще има работа със суеверци, почнал да вика и преговаря, че той е дошъл да лови пеперуди. Обаче тълпата вместо да се укроти, с все по-голяма ярост се спуснала към него и с два-три удара нещастният ентомолог бил повален на земята и яко завързан. Наклали голям огън и почнали да го събличат. Неговият вик дал повод за по-голяма гюрултия в селото.

Старшият стражар, като чул този глас, веднага се завтекъл на мястото на произшествието. Моментът бил много важен, защото баенето на вампира било свършено и той щеше да бъде захвърлен в огъня. Старшията като разбрал, че тук има работа със суеверие, искал да освободи вампира, ала селяните упорствали и нито искали да чуят това, което им говорел старшията. Най-после на негов сигнал се събрали още 5-6 души стражари, които почнали да упорстват на тълпата. Селяните отстъпили при условие, че вампирът ще бъде прекаран през селото, увит в дебели черги, за да не би вампирът да остави смърт по пътя, през който минава. Нещастният ентомолог, увит в чергата, както и неговите пеперуди в пакетчета, стигнал благополучно до полицията. Това се случва на 28.08.1899 година."

Някои глаголни времена, употребени тук, както и поетичният, подробен разказ навеждат на мисълта, че самият Христо Пигулев е нещастният ентомолог, отведен от полицията, увит в черги, сигурен е доц. Симов.

И той, и Ростислав Бекчиев са преживявали подобни случки. Веднъж ги обвинили в иманярство, когато всъщност събирали охлюви и почвени проби. Друг път стреляли по тях, уж предупредително.

"Ходим на терен от ученици и студенти. Това е всеки месец, по много дни, има безкрайно много истории, една се случи преди години около Радомир. Развали ни се колата и сме спрели, мъчим се. Изведнъж до нас спира черен, огромен, мутренски джип. Излизат едни огромни момчета: "Какво правите тука?". "Развали ни се колата." Въобще не ни повярваха, извадиха пистолети: "Махайте се оттука!". "Как да се махаме, като се е развалила колата…?" Огледаха се, огледаха се, казаха: "Махайте се, щото тука сме насадили едни работи, да не ви виждат!". Разбрахме се, те бутаха, много яко бутаха, признавам им. Преместихме се по-нататък. С нашите пътувания се сблъскваме с такива неща, добре, че майките ни не знаят", признава Ростислав Бекчиев.