Габриела Симеонова и чарът на черно-белите филми

„В последно време вече няма невъзможни неща в киното – всичко може да се постигне чрез ефектите. А в черно-белите филми – хубавото е, че там всичко зависи от сценария, който е написан; режисьорът как ще постави този сценарий и от актьорската игра. Трябва да има изключително добра актьорска игра, за да получиш автентично и опростено преживяване. Всичко трябва да върви много леко в старите филми“.

„Сега можеш посредством ефекти – специални, визуални или звукови, да направиш каквото искаш, а преди са имали минимален достъп до похвати, с които могат да си служат и е трябвало да бъдат много по-креативни, за да измислят начини да въздействат на зрителя“, добави Симеонова, която определи себе си като „стара душа“, пленена от лентите „от едно време“:
„Аз съм от поколението, което ходеше по видеотеките. Взимахме си касетки първо, а след това и дискове - изгледах всичко, което има. Не знам откъде я има тази любов към киното и откъде се е зародила, но може би след като започнах да се интресувам в по-дълбока степен как се правят филмите и от киното като изкуство. Тогава реших, че филмите от „старата школа“ повече ми харесат – с онези разбирания и с онзи морал, когато всичко е имало цена и когато нищо не се е правело просто, за да се направи. Всичко е имало истинска стойност!

„При черно-белите филми и трилър жанра – особено, ако е и нямо кино - и очакването е много по-силно, с много по-голям интензитет“, подчерта Симеонова, която за предаването „Летни нощи“ изготви една класация на любими стари филми, които да си пуснем у дома в безсънните летни вечери – да преоткрием или да си ги припомним, докато пътуваме назад във времето, пленени от сюжета и от актьорската игра на тези, превърнали киното в магия.

„Задължително първо, а и тъй като е лято и всички сме настроени на една по-приятна отускарска вълна бих започнала с „La Dolce Vita” („Сладък живот“). Един прекрасен филм, който показва животът на едни хора от едно друго време, от една друга епоха, от една друга ера, в която всичко е леко и любовта е на първо място“, каза Симеонова, чиято следваща препоръка беше „Някои го предпочитат горещо“, в който главната актриса е Мерилин Монро, филмът за която ще излезе съвсем скоро на големия екран.

„Има и гангстерска история въвлечена и естествено любовата е на първо място. Има и още един филм, който бих препоръчала, който обаче е по-нов и насочен изцяло между двама герои ... Изключително приятен, защото музиката в него е изцяло от RnB и джаз тематика. Този филм се казва „Малкълм и Мари“.

В своя Топ 3 на филми – „драматични любовни истории, които си заслужава да бъдат гледани отново и отново “ Габриела Симеонова постави „Казабланка“, „Трамвай Желание“ и „Котка върху горещ, ламаринен покрив“.

„Българското кино също ми е на сърце – много обичам особено старите ни филми“, каза още Симеонова, която открои филма „Всичко е любов“, където в главната роля е Иван Иванов.

В ефира на „Хоризонт“ тя препоръча и филмите на Алфред Хичкок, като постави акцент върху „Психо“:
„Гениален шедьовър, направен от Хичкок. До преди да го направи, Хичкок са го смятали за посредствен режисьор ... Това е неговият пробив, където всичко е брилянтно. Музиката, която е добавена към филма наистина допринася да си под напрежение през цялото време и самия сюжет на филма е доста интересен.“

„Можем да завием рязко от любовната тематика към нещо, което за съжаление отново е на дневен ред – темата за войната. Един филм, който ще ви държи със сигурност на тръни през цялото време това е „На Западния фронт нищо ново“ ... А друг такъв, насочен към военни действия е абсолютната класика на Стивън Спилбърг – „Списъкът на Шиндлер“, добави тя.

Кой е единственият „цветен“ момент от този черно-бял филм, както и още подробности за лентата, а и за останалите предложения от Габриела Симеонова – ще може да чуете в звуковия файл.