"Парчета огледална реалност" събира творби на автори, занимаващи се с дигитална графика

"Парчета огледална реалност – CGD отвъд технологиите“ - така е озаглавена сборната изложба дигитална графика, която на 12 септември (понеделник) от 18:00 часа ще бъде открита в столичната Галерия-книжарница "София Прес", съорганизатор е СБХ. 

"Голяма част от представените творци са с изключително разчупено мислене, защото, за да се занимаваш с нови технологии и да измъкваш от тях нещо стойностно, при всички случаи трябва да си малко по-широко скроен", каза пред БНР кураторът на изложбата Илиян Урумов.

Участници в експозицията са Александър Дойчинов, Буян Филчев, Ваня Вълкова, Веселин Дамянов-Вес, Георги Георгиев, Десислава Христова, Диян Ангелов, Илиян Урумов, Мариана Янкова, Николай Девненски, Онник Каранфилян, Радослав Пенчев, Регина Далкалъчева, Росен Станоев, Светлозар Стоянов-Свесто, Слав Недев, Снежина Бисерова, Филип Попов, Цвета Петрова и J. Pank.

Представените творби са отпечатани на разнообразни медии, също така има и видео инсталации в подкрепа на някои от творбите, присъстват арт книги, вписващи се хармонично в двойната функция на галерия-книжарницата. След изложбата ще бъде създаден каталог, който също ще бъде представен подобаващо.

Целта на тази изложба, освен представяне на широк спектър дигитални художници, е тя да бъде повод за разговор относно CGD и да сложи началото на подобен род събития, които постепенно да разширят кръгозора в тази посока и да се прокара път към периодичен форум, даващ възможност на повече автори, работещи в сферата на цифровите графични технологии, да представят творбите си пълноценно в едно обозримо бъдеще.

„Та кой е сънувал всичко това?“, пита черното си коте Алиса, след като се е завърнала от огледалния свят. Неслучайна аналогия с паралелните реалности на всеки от нас, както и препратка към черно-бялата шахматна дъска. Магичните и алогични неща, които се случват зад сребърната повърхност, са отражение на съновиденията ни, на разчупеното въображение у всеки творец. От друга страна, дигиталната графика може да бъде тълкувана като пътуване отвъд конвенционалните форми на печат. Като фантазна изобразителна среда, в която инструментите са извън физическата сфера и съответстват на илюзиите без ограничения.
Тук е мястото да се отбележи, че посланията на графичните творби, създадени по виртуален начин, са също толкова силни, колкото са при гравюрата, офорта, литографията, сухата игла, сериграфията... А техническите възможности за репродуциране и разнообразието на медии нарастват прогресивно с годините.
Затваряйки ремарката, нека си припомним факта, че графичното (и не само) изкуство се подчинява на няколко компонента: подхода, фантазията, играта и математиката. Тук отново в подкрепа на нашите парчета огледална реалност любезно се отзовава другият план в романа на Луис Карол - шахматната дъска. Еманация на черното и бялото, тоест на контраста, на четливостта, на знаковия образ. Особените светове, които си съчиняваме и на които придаваме плът, вещественост. Принципът на неопределеност във всяка игра и незадължителност тя да бъде спечелена, но все пак красиво изиграна. Изчисленията, които правим от зрънцето идея до убедителното ѝ разгръщане пред публика, могат да се обяснят с една дума: архитектоника. Внимателно подреден хаос от чувства, подплатен с много лична за всеки автор деликатност.
Поканени сме изначално да преминем през мамещото огледало и да прекосим всички квадрати на нашата графична партия шах. Но задължително наобратно, нали? Защото, ако не обърнем гледната точка, как ще разберем кой е сънувал всичко това?

Интервю на Георги Марков с Илиян Урумов в предаването "Нещо повече" можете да чуете от звуковия файл.