Не е изключено тя да се пренесе и към банковия сектор, тъй като енергийните компании са големи кредитополучатели, предупреди в интервю за "Събота 150" Пушпин Сингх от Центъра за икономически и бизнес проучвания в Лондон.
Анализаторката от Института за енергийна икономика и финансови анализи Ана Мария Халер-Макаревич допълни, че е възможно енергийните компании да инвестират прекомерно в диверсификация на газовите доставки, с което допълнително биха усложнили ситуацията.
За да се отговори на енергийната криза и да се предотврати пренасянето й в сектори, които към момента търпят само косвени ефекти от нея, трябва да се насочат усилия към баланс на търсенето и предлагането на енергийни ресурси, убедена е Ана Мария Халер-Макаревич. Подпомагането трябва да е многопластово и да бъде обособено в специални правителствени програми, насочени към различните видове потребители на енергоресурси.
"Съгласна съм, че трябва да се подкрепят и компаниите, и самите потребители, защото не искаме да имаме енергийна бедност. Тя обаче се разраства в Европа. Необходима е намеса по отношение и на предлагането, и на търсенето. Има увеличение на инвестициите, или поне желание за инвестиране, в нова газова инфраструктура в Европа, свързана основно с втечнения природен газ. Правителствата са изключително фокусирани върху осигуряването на доставки на природен газ - т.е. да има достатъчно предлагане, но трябва да работят и за намаляване на потреблението на синьо гориво. Необходими са икономически стимули за индустриалните потребители, за да намалят потреблението си в пиковите часове. Същото се отнася и за потреблението на домакинствата. Опасявам се, че ако се работи приоритетно само за увеличаване на доставките, след няколко години ще се сблъскаме с друг проблем - няма да има необходимост от всички тези проекти, които в момента са на масата - просто защото няма да има толкова пазарно търсене."
Според Халер-Макаревич предстоящите проекти трябва добре да бъдат обмислени, защото става дума за скъпи инвестиции, които изискват мостово кредитиране чрез няколко финансови институции и време за изграждането им.
Икономистът Пушпин Сингх добавя още един аргумент - енергийните компании, изправени пред високи цени на ресурсите и необходимостта от нови кредити за изграждане на инфраструктура за диверсифицирани доставки, не са най-добрият възможен партньор за банките. Има ли опасност енергийната криза да удари банковия сектор заради невъзможността да се обслужват вече изтеглени заеми от енергийните компании?
"Това сигурно ще има отражение върху ликвидността на компаниите, въпреки че те по принцип имат доста приходи. Интересно е как ще си набавят заемен капитал. В Обединеното кралство това може да стане чрез международните финансови институции и чрез частни банки. Струва ми се, че въпросът ви се отнася към заемите от частните банки, а отговорът му зависи от състоянието на банковата система в еврозоната. Възможно е Европейската централна банка да бъде подложена на натиск и по този въпрос."
А именно - банковият сектор да се нуждае от определени мерки, свързани с кредити към енергийните компании, макар и това засега да е в сферата единствено на моделирането при утежнен сценарий, коментира Сингх. Възможно ли е да се стигне до фалити на енергийни компании?
"Възможно е. Но мисля, че правителствата са напълно наясно с тази вероятност и са готови да реагират бързо. Видяхме го миналата година в Обединеното кралство, където по-малки компании от енергийния сектор изпитаха сериозни трудности, защото не успяха да се нагодят толкова бързо към новите условия на растящи цени на суровините", каза от своя страна Халер-Макаревич, според която краткосрочните мерки за овладяване на ситуацията включват - подпомагане на бизнеси в различните сектори, които понасят по различен начин тежестта, както и внимателно планиране на поведението на потребителите.
"Мисля, че наблюдаваме процес на промяна на моделите на потребление. Все повече се набляга на енергийната ефективност, особено при отоплението на домовете. Можем да използваме термопомпи. Огромно количество природен газ отива именно за отопление. Струва ми се, че в края на краищата ще видим, че може да съществуваме и без руски газ. Това обаче може би няма да е чак толкова скоро, а в средносрочен план."
С което обаче краткосрочният проблем през зимата не е решен, както и казусът със скъпия долар или по-скоро - изключително ниския курс на еврото, посочи Сингх.
"Със сигурност това удря икономическата активност в перспектива. Също така добавя и към инфлацията, защото когато обменният курс е при слабо евро и силен долар, това оскъпява вноса в Европа, и то точно когато тя търси допълнителни доставки на втечнен природен газ. В краткосрочен план това оскъпява доставките."
Именно това послание чухме от Европейската централна банка, която за втори път през годината увеличи трите си водещи лихвени проценти. След юлското повишение с 50 базисни пункта, в четвъртък ЕЦБ направи още по-решителна стъпка.
"Това беше безпрецедентно повишение на лихвените равнища със 75 базисни пункта, но то идва на фона на бушуваща инфлация в еврозоната, както и на множество фактори по линия на доставките. Говоря за външни фактори, които имат пряко отражение върху еврозоната. В най-общи линии това е войната в Украйна, която е причина за ръст на цените на суровините. Пример за това е природният газ. Също така се появиха проблеми с държавните облигации, с обменния курс на еврото, което се движи в диапазон, близък до паритет с американския долар.
По отношение на следващите стъпки на Европейската централна банка - даден беше ясен сигнал, че ще има повишения през следващите поне 5 заседания на управителния съвет. Нашата прогноза е за нови най-малко 75 базисни пункта кумулативно на две заседания, но всичко зависи от състоянието на икономиката. Може би говорим за срещите през ноември и декември."
Все още е рано да говорим за парично затягане, но не е изключено то също да се появи в инструментариума на Европейската централна банка, коментира още британският експерт, според когото банковата система в еврозоната е много по-добре подготвена за шокови ситуации.
"Опеределено е много по-силна от финансовата криза през 2008 година. Банките са много по-добре подготвени, освен това научиха урока си от предишната криза от гледна точка на това как прогнозират развитието на икономиката, и то по-специално в страните от еврозоната, където държавните облигации поскъпват много бързо. Пример за това е Италия, както и държави, които исторически са страдали от прекомерно задлъжняване и поскъпване на дълговите книжа - такава е например Гърция. В такива държави банките са изложени на по-голям риск заради облигациите, но все пак - те са много по-подготвени от преди."
И двамата експерти са убедени, че преминаването през тежката зима ще постави Европа в много по-добра ситуация не само по отношение на енергийните ресурси, но и по пътя към по-щадяща околната среда индустрия. Не е изключено обаче цената, която ще платим догодина, да е рецесия в Европа.
Снимки: ЕПА/БГНЕСТемата се поде и вече не се сваля – предпоставка за събуждането, отчита бившият министър на земеделието Кирил Вътев. "Вода в България има много, обаче се пилее и не се оползотворява . Престъпно е да имаме население без вода и земеделие без поливане!", смята той. В предаването "Преди всички" Вътев акцентира върху оптимизирането на..
През март Европа отчете, че през 2024 г. в региона е имало над 127 хиляди заразени с морбили . Това е най-големият брой случаи на дребна шарка от 25 години насам. "Вирусът никога не почива. Това е сигнал за събуждане", предупреди директорът на Световната здравна организация за европейския регион доктор Ханс Хенри Клуге . От..
Медийната среда в България се е подобрила, но продължава да е подложена на натиск отвън, както и на кампании с дезинформация. Това заяви в интервю за БНР Питър Хоръкс , бивш ръководител на Световната служба на Би Би Си ( BBC World Service ), както и на новинарския център на британската медийна корпорация. Как се справя Българското национално..
Пред Съдебната палата в Пловдив тази вечер ще се проведе протест с искане за по-строго наказание за Петър Чернев, обвинен в жестокото малтретиране на 5-годишния Адриан. На Чернев беше наложената присъда от 8 години "лишаване от свобода", а майката на пострадалото дете , която е живеела с него, беше освободена от наказателна отговорност и ѝ..
Все по-рано родителите забелязват затруднения в развитието на децата, които са признаци за състояние от аутистичния спектър, но отлагат търсенето на професионална помощ, а средната възраст за поставяне на такава диагноза е 4 години . Тази световна тенденция е валидна и у нас, каза за БНР д-р Десислава Маслинкова, детски психиатър в..
От гледна точка на турбулентността, която може да предизвика в самата Европейска прокуратура , казусът с Теодора Георгиева е безпрецедентен. Става дума за тежки съмнения за корупция при българския национален прокурор, който трябва да наблюдава всички досъдебни производства, водени от Европейската прокуратура в България. Това е изключително..
Дали и колко скоро в България ще има Център за иновации в отбраната. Тази идея беше лансирана, след като ЕС обяви плановете да дава стотици милиарди за отбрана . В България обаче има Център за иновации в рамките на Министерството на отбраната. В момента се търси юридически вариант за вписването му в бъдещата структура, но засега няма яснота как..
Това е един своеобразен данък, който хегемонът налага на света. Така п роф. Иво Христов, социолог и преподавател в Пловдивския университет, коментира..
"Играем на руска рулетка! Голям е трафикът. Движението е страшно! Не се спазват пътни знаци". Това обясни пред БНР Нели Дакова, кмет на село Телиш,..
"Престъпници и нехайници. Няма да се измъкнат! Тези хора трябва да си понесат отговорността!" Искаше да помага и да твори добро. Тя беше ангел!..