В интервю за "Събота 150" Пиерини обясни защо Западът едва ли ще успее да измени отношението на Ердоган към санкциите срещу Кремъл и защо дори руското нашествие в Украйна не се оказа достатъчно, за да притъпи разнобоя между Турция и натовските ѝ съюзници.
Според ветерана дипломат турският лидер няма достатъчно тежест пред Владимир Путин, за да гарантира продължаването на зърнената сделка в Черно море, нито да издейства обезопасяване на Запорожката атомна централа.
Г-н Пиерини, боевете около Запорожката атомна централа се разрастват. Ескалира и газовата война между Русия и Европа. В тези условия имат ли шанс европейските дипломати да изкопчат отстъпки от Русия за обезопасяване на централата?
"Логиката изисква кризата около Запорожката атомна централа да бъде разисквана и решена в Съвета за сигурност на ООН чрез създаване на безопасна зона. Но, разбира се, както знаем, Русия има право на вето върху решенията на Съвета, така че това няма да се случи. Остава отделни държави и отделни лидери да се опитат да убедят руския президент да изтегли войските си от централата. Според мен обаче шансовете той да го направи са твърде малки.
Тази война продължи много по-дълго, отколкото Русия планираше в началото. На второ място, развоят на бойните действия в момента не е благоприятен за Москва. А в Кремъл, изглежда, разчитат, че Европа ще понесе тежко зимата. Видяхме невероятното видео, което „Газпром“ разпространи (на фона на песента, озаглавена „Ще бъде тежка зима“). Не виждам как точно сега руският президент ще възприеме по-примирителна позиция по отношение на Запорожката централа. Което, разбира се, носи много рискове."
Дали турският президент Реджеп Ердоган е в по-добра позиция от европейците да издейства компромис? Чухме, че в последния телефонен разговор между двамата е предложил посредническите си услуги на Путин.
"На теория турският президент, който разговаря постоянно с руския и с украинския лидер, е в по-добра позиция (да преговаря за Запорожката централа). Видяхме това в опитите му да посредничи между двете страни (при преговорите в Истанбул в края на март), видяхме го и със зърнената сделка, с която бяха отворени пристанищата около Одеса. Но все пак Турция си остава зависима от Русия - и заради природния газ, и заради ядрената централа в Аккую, изграждана от руснаците, и заради противовъздушната система С-400, която Москва продаде на турците. Има и финансови, и още много други аспекти на тази зависимост.
Така че днес в много отношения Турция е по-зависима икономически и военно от Русия, отколкото бе преди 3-4 години. При това положение турският президент може и да иска да играе някаква роля в този аспект на украинската криза, но не е сигурно, че руският лидер ще удовлетвори желанията му."
Споменахте сделката за деблокиране на украинското зърно. Може би ще се съгласите, че с икономическия си ефект тя е един вид инструмент на Путин да държи Ердоган на своя страна. Ако това е така, то Путин би ли рискувал да разочарова турския си партньор като просто не продължи сделката?
Чуваме Лавров, руския първи дипломат, да се оплаква, че Западът все още пречи на експорта на руски храни и торове. Самият Путин поиска да бъдат ограничени дестинациите на украинските кораби, защото доставяли храна само на Европа, а не на Африка.
Сделката е със срок от 120 дни - изтича през ноември, ако Москва не я поднови.
"Зърнената сделка, от руска гледна точка, е ценна, защото изглежда като помирителен жест. Жест, който за руснаците не струва много (в материален смисъл), защото зърното бе налично и просто чакаше да бъде оползотворено. Много отдавна Москва започна антизападна пропаганда в редица страни в Африка и на други континенти. Така че нямаше логика Кремъл да се простреля сам в крака, като подложи на глад страни като Египет, Тунис, като страните на юг от Сахара.
Хипотезата, която споменахте - да не бъде подновена сделката след изтичането на 120-те дни - може да се окаже изкушение (за Кремъл) в странния дует на Путин и Ердоган. Ще зависи до голяма степен от това как Владимир Путин ще пожелае да използва Реджеп Ердоган. Както знаем, има много компоненти в отношенията им - условията в самата Турция, сътрудничеството в отбранителната сфера, отношенията в НАТО, събитията в Сирия, в Либия. Сегашните отношения между двамата лидери са едновременно позитивни и негативни, и крайно непредсказуеми.
Моето виждане, след като прекарах 5 години като посланик на Европейския съюз в Анкара и като наблюдател в следващите десетина години, е, че Русия проявява изключителна ловкост, когато използва слабостите на президента Ердоган във вътрешната политика.
През ноември ще станат 20 години, откакто Партията на справедливостта и развитието е на власт в Турция. Идния март самият Ердоган ще навърши 20 години начело на страната - като премиер, а след това като президент. Икономическата ситуация е изключително тежка. Опозиционната коалиция, който и да е кандидатът ѝ за президент, се очертава като победител, поне в социологическите проучвания. Ситуацията е много напрегната. Президентът Ердоган се нуждае от подкрепа отвън. Не я получава от Съединените щати, нито от Европейския съюз. Русия го поддържа само донякъде, но все пак го поддържа. Затова той ще се стреми по всякакъв начин да запази тази поддръжка."
Има подозрения, че Турция помага на руснаците, а и на някои европейци, да заобикалят западните санкции. Вашингтон предупреди директно турския бизнес да не търгува със санкционирани руски компании. Преди дни и френският министър на външните работи донесе същото послание лично в Анкара. Полезно ли е Западът да притиска Ердоган по този начин? Или може би трябва да засили натиска?
"На първо място, що се касае до търговските и финансовите санкции, историята ни показва, че те винаги могат да бъдат заобиколени - вижте примера с Ирак. Не бива да забравяме, че преди няколко години именно Турция помогна на Иран да избегне американски санкции за милиарди долари, които бяха преведени под прикритието на продоволствени доставки. Разбира се, Западът - Съединените щати и Европа - ще продължат да притискат Ердоган, но не мисля, че това ще промени отношението му. Чухме го преди броени дни, когато потегли на обиколката си в Западните Балкани. С това, което каза тогава, той на практика взе страната на Кремъл - че санкциите са неефективни и че на Европа ѝ предстоят много трудности през зимата. Поне в тактическо отношение, турският президент взима страната на Русия, може би с поглед към изборите догодина."
Трябва ли Западът да забрави разногласията си с Ердоган и да го подкрепи по-дейно, за да противодейства на руското влияние?
"Понастоящем Турция се крепи върху оградата. Все още се опитва да води „балансирана“, както я нарича, политика между Русия и НАТО. Досега това ѝ се отдава относително добре. Дали обаче ще може да поддържа баланс в следващите месеци и години - този въпрос е без отговор засега.
Със сигурност на Запад сега никой не иска да ядосва Анкара твърде много. Западните лидери са възприели неудобна, изчаквателна позиция, защото Турция все още е в НАТО и все още оказва помощ на съюзниците, макар и силно ограничена в сравнение с помощта от други страни, и защото турците ще имат избори през юни 2023 година.
Какъвто и да е резултатът от предстоящите избори в Турция, ще трябва да видим дали е възможно някакъв вид помирение, дали с действащия президент или с президента, избран от опозицията. Това няма да бъде никак лесно, нито пък ще стане бързо, защото натискът от Русия ще продължи."
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
Към правомощията на институциите ще бъдат добавени такива, свързани с внедряването и използването на изкуствен интелект . Това обясни в интервю за БНР Калина Георгиева от Софийския университет "Св. Климент Охридски", преподавател по информационно право в Юридическия факултет и във Факултета по математика и информатика. Тя даде пояснения..
Промените в Закона за предучилищното и училищното образование, предложени от Министерството на образованието и науката, ще влязат за обсъждане в Народното събрание до средата на юли. Това съобщи министърът на образованието Красимир Вълчев по време на широка експертна дискусия за промяна в образователната структура. "И преди да го публикуваме..
Според данни на Европейската асоциация за изследване на затлъстяването между 30% и 70% от възрастното население в ЕС е с наднормено тегло, а 10% до 30% – със затлъстяване. Прогнозите сочат, че до 2030 г. случаите на наднормено тегло ще се увеличат с 33%, а на тежко затлъстяване – със 130%. В България около 1,5 милиона души живеят със затлъстяване,..
Абитуриентите често пропускат да заплатят здравните си вноски в периода между завършване на средното образование и началото на обучението в университет или постъпване на работа на трудов договор. Много от тях не са наясно , че през тези месеци здравното им осигуряване е прекъснато. Други знаят – чули са от близки или в часовете по..
Нито едно същество на земята не може да живее без енергията, която идва от нашата звезда. Слънцето, център на нашата планетарна система е съставено от гореща плазма и магнитни полета . Температурата на повърхността му е повече от 5500 градуса. То освобождава енергията си чрез ядрен синтез. Горещата му корона отправя на далече поток от заредени..
"Българските музеи пазят невероятни находки, невероятни богатства . Тези експонати трябва да "живеят ". Това каза в интервю за БНР Весела Герчева, която представи магистърската програма "Съвременни музейни експозиции" към департамент "Археология" на Нов български университет. По думите ѝ, програмата дава инструменти както на работещи..
Все повече намалява възрастта на първата употреба на наркотици в училище, като за някои вещества стига 12 годишна възраст. Причината е влошената комуникация между деца и родители. Има голям риск първата употреба в бъдеще да се превърне в зависимост, посочва специалистът Антония Григорова, която консултира близки на зависими. По-активна трябва да..
Полицаи, служители на горското стопанство и пожарникари от Ловеч проверяват сигнал, подаден снощи малко след 23 ч. на тел. 112., че е забелязан..
Между 35 и 40 хиляди души се очакват за Джулай морнинг в Созопол и околностите на града . Това каза пред БНР кметът на община Созопол Тихомир Янакиев...
В Плевен за 11-ти път се проведе националният фолклорен фестивал "Любимото ми хорце". В основата на този празник на народните танци е хореографът..