Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Няма излизане от политиката на санкции, дори да си сгрешил, отбеляза президентът на Института за публична политика

Проф. Здравко Попов: Предстои удар върху консумативните общества. Ще има отрезвяване от консумативния разгул

Проектът за стратегическа автономия на Европа се оказва утопия. Зависима и уязвима е и от изток, и от запад, смята той

"Ако се освободим от идеологическите интерпретации, очевидно ще видим своеобразен удар върху консумативните общества. След Втората световна война до голяма степен беше изоставена тази чудесна европейска просветителска идея за гражданските общества. Предвид силното икономическо развитие, своеобразните благоденствия, които възникнаха в западния свят, позволиха да се появи този нов конструкт – за т.нар. консумативни общества, които потребяват повече, отколкото им е необходимо. Които живеят в комфорт, които се чувстват достатъчно свободни. Ние имахме модел на консумативни общества, които бяха своеобразна съблазън за нашите общества още във времето на Студената война. Това, което сега се случва, е точно удар върху консумативния тип човек и консумативните общества. Те трябва да се върнат в някаква предходна ситуация – да консумират само това, което е спрямо належащите им нужди. Имам нужда, условно, от 5 чифта обувки, но в къщата ми има 30 чифта обувки… Ще има едно отрезвяване на този консумативен разгул. Ще се върнат тези общества към по-скромен модел на живот. То ще е вследствие именно на тази глобална преорганизация и криза, която овладява целия свят."

Този коментар направи пред БНР проф. Здравко Попов, дипломат, президент на Института за публична политика. По думите му тази промяна ще има "полезен характер".

Попов е на мнение, че проектът за стратегическа автономия на Европа, лансиран малко преди пандемията, "днес се оказва една утопия". 

"Няма суровини на територията на Европа – толкова много, че да може тя да се самозадоволява", подчерта той.

"Европа не може сама да се изхранва, не може сама да се задоволява със суровини, не може сама да се пази. Тя се оказва всъщност много зависима. Тя е зависима от изток и запад едновременно. Въпросът е дали има достатъчно умни правителства, които биха могли да намерят сравнително подходящите формули. На Европа, която има твърде много дефицити и липси. И това я прави уязвима и от изток, и от запад."

По времето на Барак Обама в САЩ санкциите като инструмент на външната политика бяха изведени като приоритет в големите мозъчни центрове – да се разработи т. нар. изкуство на санкциите, изтъкна проф. Попов в предаването "Събота 150". Той открои и рисковете от политиката на санкции.

"Няма и излизане от нея. Не можеш да кажеш, дори и да виждаш, че може и да си сгрешил с някои от санкциите, не можеш да кажеш – о, съжалявам, тук май сгреших, да отменя една санкция, защото виждам, че нямам полза, дори имам вреда. То е нещо като взел си генералното решение и трябва да следваш логиката на този процес."

"Путин и Горбачов са две различни вселени. Дали Горбачов би могъл да бъде Путин? Би могъл да бъде. Той наследява една тоталитарна система и просто можеше да паразитира като лидер на тази система, както неговите предшественици правеха. Въпросът е дали Путин би могъл да бъде Горбачов. Да понесе в някакъв смисъл напрежението от такъв тип реформи, които Горбачов направи по време на перестройката. Струва ми се, че сякаш не би могъл да бъде. В някакъв смисъл моделът на управление на Путин дойде като контрапункт на ефектите и последствията на перестройката и на разпадането на Съветския съюз. Няма как да си въобразим, че той би могъл да бъде просто един  продължител на тази тенденция", заяви още проф. Попов.

"По време на Студената война двете големи системи – САЩ и Съветският съюз се намират непрекъснато в подготовка и готовност за война, войната се възприема като радикален инструмент за разрешаване на конфликти и сблъсъци. Горбачов наследява този инструментариум, с който сега си служи Русия, но направи силно впечатление на Запада с желанието си точно този инструмент да бъде оставен настрана. Това е въпросът – дали империите, които имат хегемонистични интереси и желаят да владеят глобално света, биха могли да го направят по мирен начин, или непременно трябва да включват в своя арсенал и военния елемент."

Чуйте цялото интервю в звуковия файл. 

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Георги Богданов

Г. Богданов за предмета "Добродетели и религии": Не е ясно какво иска да въведе МОН

Не е ясно какво МОН иска да въведе в училище.  Това заяви пред БНР Георги Богданов, председател на Националната мрежа на децата,  за намерението на МОН да въведе предмет "Добродетели и религии"  от следващата учебна година. До 8 май просветното ведомство ще публикува концепцията за предмета. "Явно има политически натиск върху..

публикувано на 25.04.25 в 12:30
лунапарк, Ямбол

Инж. Димитър Бичев: Две фирми у нас проверяват атракционите, не са достатъчни

В България няма акредитирани органи за контрол, които имат права за технически проверки на съоръженията, поставени в увеселителните обекти. Това пък съобщи пред БНР Ирена Бориславова, директор на ИА "Българска служба за акредитация".  Тежко остава състоянието на мъжа, ранен при инцидента в лунапарка в Ямбол Въпросът за необходимостта от..

публикувано на 25.04.25 в 11:30

Как се спасяват бизнеси, застрашени от фалит? Съвети от експерти

Фалитите в България растат и процесът ще се задълбочава във все повече сектори, прогнозират икономически анализатори. Проучване на глобален застраховател на търговски кредити показва, че 2% от компаниите ще фалират през тази и следващата година, а все повече ще задлъжняват - всичко това на фона на европейската и световна икономическа криза,..

публикувано на 25.04.25 в 10:55

Христо Панчев: Нужен е анализ за съвместимостта на оборудванията на АЕЦ "Белене" и "Козлодуй"

Международната организация "Грийнпийс" последователно се противопоставя на ядрената енергетика, определя я като опасна, скъпа, замърсяваща и несъвместима с устойчивото бъдеще. "Грийнпийс"-България обаче се обяви за оставане на оборудването на АЕЦ "Белене" в България и ако технологиите са съвместими, това оборудване да се използва в работещите..

публикувано на 24.04.25 в 11:40

Оливие льо Галудек: Има нужда от голям ръст в производството на ток

Безопасна ли е ядрената енергетика и какви са иновациите в сектора? Темата беше обсъдена наскоро на конференция в столицата, на която се събраха водещи компании в европейската индустрия.  "Компанията, която представлявам, е част от групата EDF, от Framatome. Присъстваме в България и се занимаваме с реакторите. Понякога го наричаме..

публикувано на 24.04.25 в 11:05
Погребението на папа Франциск ще бъде на 26 април.

Хиляди се сбогуват с папа Франциск

В базиликата "Св. Петър" в Рим започна поклонението пред тленните останки на папа Франциск, който почина в понеделник. Те бяха пренесени от папската резиденция "Санта Марта", като процесията премина през площад "Св. Петър". Поклонението е свързано с различни ритуали. Базиликата "Св. Петър" отвори врати, с което започна поклонението на..

публикувано на 23.04.25 в 12:22

Престоят в болница от 5.80 става 1 лев. Как ще се отрази на болници и пациенти?

При престой до 10 дни в болница здравноосигурените пациенти вече ще заплащат по 1 лв. на ден, вместо досегашната такса от 5,80 лв. Това е указано в преходните и заключителни разпоредби на постановлението за изпълнение на държавния бюджет на България за 2025 г. на Министерския съвет. Постановлението е обнародвано в Държавен вестник. Таксата за..

публикувано на 23.04.25 в 11:44