Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

В кухнята на социолозите - защо не обичат да говорят за грешки?

Снимка: ЕПА/БГНЕС

28% от участниците в електоралните проучвания съзнателно подвеждат изследователите, а 30 на сто декларират, че решават в последния момент коя партия ще подкрепят на избори. Това е установено в методически експеримент на Центъра за емпирични и социални изследвания на Института по философия и социология към БАН. Проектът е реализиран в продължение на две години.

"Ние направихме задълбочено изследване кои са тези хора, които подвеждат. Оказва се, че 75% от тях са жени, с по-ниско образование, пенсионери, домакини. Няма го този феномен при хора с по-висок образователен статус и по-интересни и значими професии."

Това каза пред БНР проф. Емилия Ченгелова, заместник-директор на Института по философия и социология към БАН. 
"Действително около 1/3 от хората чакат до последния момент. Ние го наричаме "спирала на мълчанието". Мълчаливият избирател, който предварително или въобще не обявява своя анонс, не казва за кого ще гласува, или подава фалшива информация, но всъщност той изчаква да се ориентира коя партия ще победи и буквално в деня на избора може да реши за кого ще гласува. Което ощетява партиите с по-ниска подкрепа, тези на ръба около 4-те процента, те могат да загубят от това."
"Правенето на социологически изследвания е наука, изкуство. Електоралните проучвания имат изключително висока политическа роля. Общественото мнение е много сложен социално-психологически конструкт. Когато социолозите отидат да го изследват, те трябва да имат прецизни, рафинирани инструменти, за да могат да го уловят точно", коментира проф. Ченгелова в предаването "Преди всички".

"Когато се правят социологически изследвания, има висок риск от грешки. Тази материя съзнателно се пропуска и самите социолози не обичат да говорят за това. Това са вероятностни изследвания и в самата природа на социологическите изследвания е заложена възможността за грешки."

Ако извадката не е представителна, все едно не си направил нищо, подчерта проф. Емилия Ченгелова. По думите ѝ когато извадката не е представителна, социолозите нямат право да генерализират изводите от проучването.

"Има много други тънкости – как правиш самия въпросник, как питаш, какви въпроси задаваш. Ние сме правили експерименти и знаем, доказали сме го - една-единствена думичка във формулировката на въпроса променя отговорите."

Различните резултати при отделните агенции Ченгелова обясни с различните методи и различните обеми извадки.

"Стохастичната грешка присъства във всяко изследване и особено когато се правят прогнози, тя е много важна. Обикновено нашите агенции работят с обем на извадката 1000 единици, при което тази грешка е плюс-минус 3%. Тоест имаме един марж от 6% разлика, в която се простира подкрепата за тази партия. Затова е възможно две агенции, работещи в един и същи момент, едната да получи 21%, другата да получи 24%. И двете ще бъдат прави, защото са в т.нар. доверителен интервал и това е стохастичната грешка. Точно тази грешка прави прогнозите толкова трудни."

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Георги Семерджиев

Окончателно: 20 г. затвор за Георги Семерджиев за тежката катастрофа, отнела два живота

Върховният касационен съд сложи точка на делото за тежката катастрофа от лятото на 2022 година, в която на столичния булевард "Черни връх" загинаха две млади жени. Магистратите потвърдиха 20-те години затвор, на които футболистът Георги Семерджиев беше осъден първо от Софийския градски, а след това и от Софийския апелативен съд.  Върховните съдии..

публикувано на 21.05.25 в 15:05

Матури, процедури, подготовка. Знаем ли какво искаме да произведе българското образование?

"Не съм притеснен. Чувствам се подготвен. Каквото стане, не е краят на света ", каза пред БНР един от зрелостниците минути преди началото на матурата по български език и литература , която се провежда днес. Учениците пишат по вариант 4, който беше изтеглен тази сутрин в просветното министерство . " Готова съм на всякаква тема, която се падне ",..

публикувано на 21.05.25 в 10:15
Димитър Маринов със студенти

Димитър Маринов: Реализирах се и е време да предам това, което знам, на младите таланти

Светът познава Димитър Маринов като великолепен актьор, станал популярен с филма "Зелена книга", удостоен с Оскар от филмовата академия на САЩ. Но не са много хората, които знаят, че той е и музикант, изразяващ душата си чрез цигулката и китарата.  Филмът „Зелена книга“ с извънредна прожекция на „София филм фест на брега“ Преди броени дни..

публикувано на 20.05.25 в 11:45
Венци и майка му Галя

Как изглежда животът на глухите деца, след като навлязат в света на звуците?

Как изглежда животът на глухите деца, след като им бъде поставен кохлеарен имплант и започнат да опознават света на звуците?  За историята на Венци и вълнуващия и труден път, по който е минало семейството му и той, от бебе до дипломирането му в Класическата гимназия в София, разказват родителите му пред журналиста Елена Бейкова. Зелен..

публикувано на 20.05.25 в 10:40

Александър Чакмаков: Училището все повече изглежда като социална услуга за отглеждане на деца

На децата отдавна не им е интересно в училище. Това заяви пред БНР  Александър Чакмаков, директор на Първа английска гимназия в София. "Образователната ни система не дава интересни възможности на учениците да се развиват извън учебната програма".  Учениците и учителите препускат… Министър Вълчев: Най-трудно е в 6. и 7. клас Чакмаков..

публикувано на 20.05.25 в 10:20

След влизането ни в ЕС: Още ли ни липсва европейският заряд?

След влизането в ЕС България преживява промени, множество кризи и реформи. Все още спорим обаче дали членството ни отваря възможности за развитие, работа и образование. България преди и след членството в ЕС: Къде бяхме, къде сме и къде отиваме? Как се промени страната ни, след като избрахме демократичния път на развитие?   България,..

публикувано на 19.05.25 в 11:54

Мадарският конник, Иван Рилски и Паисий Хилендарски ще красят българските евромонети

Когато България се присъедини към еврозоната и имаме монети с българска национална страна, на тази от 2 евро, от която ще ни гледа светлият образ на отец Паисий, на гурта (кант на монетата)  ще бъде изписано: "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ" с главни букви . Този надпис е бил използван върху монетите ни между 1882 и 1943 г. В специалното интервю за БНР..

публикувано на 19.05.25 в 07:04