Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

В кухнята на социолозите - защо не обичат да говорят за грешки?

Снимка: ЕПА/БГНЕС

28% от участниците в електоралните проучвания съзнателно подвеждат изследователите, а 30 на сто декларират, че решават в последния момент коя партия ще подкрепят на избори. Това е установено в методически експеримент на Центъра за емпирични и социални изследвания на Института по философия и социология към БАН. Проектът е реализиран в продължение на две години.

"Ние направихме задълбочено изследване кои са тези хора, които подвеждат. Оказва се, че 75% от тях са жени, с по-ниско образование, пенсионери, домакини. Няма го този феномен при хора с по-висок образователен статус и по-интересни и значими професии."

Това каза пред БНР проф. Емилия Ченгелова, заместник-директор на Института по философия и социология към БАН. 
"Действително около 1/3 от хората чакат до последния момент. Ние го наричаме "спирала на мълчанието". Мълчаливият избирател, който предварително или въобще не обявява своя анонс, не казва за кого ще гласува, или подава фалшива информация, но всъщност той изчаква да се ориентира коя партия ще победи и буквално в деня на избора може да реши за кого ще гласува. Което ощетява партиите с по-ниска подкрепа, тези на ръба около 4-те процента, те могат да загубят от това."
"Правенето на социологически изследвания е наука, изкуство. Електоралните проучвания имат изключително висока политическа роля. Общественото мнение е много сложен социално-психологически конструкт. Когато социолозите отидат да го изследват, те трябва да имат прецизни, рафинирани инструменти, за да могат да го уловят точно", коментира проф. Ченгелова в предаването "Преди всички".

"Когато се правят социологически изследвания, има висок риск от грешки. Тази материя съзнателно се пропуска и самите социолози не обичат да говорят за това. Това са вероятностни изследвания и в самата природа на социологическите изследвания е заложена възможността за грешки."

Ако извадката не е представителна, все едно не си направил нищо, подчерта проф. Емилия Ченгелова. По думите ѝ когато извадката не е представителна, социолозите нямат право да генерализират изводите от проучването.

"Има много други тънкости – как правиш самия въпросник, как питаш, какви въпроси задаваш. Ние сме правили експерименти и знаем, доказали сме го - една-единствена думичка във формулировката на въпроса променя отговорите."

Различните резултати при отделните агенции Ченгелова обясни с различните методи и различните обеми извадки.

"Стохастичната грешка присъства във всяко изследване и особено когато се правят прогнози, тя е много важна. Обикновено нашите агенции работят с обем на извадката 1000 единици, при което тази грешка е плюс-минус 3%. Тоест имаме един марж от 6% разлика, в която се простира подкрепата за тази партия. Затова е възможно две агенции, работещи в един и същи момент, едната да получи 21%, другата да получи 24%. И двете ще бъдат прави, защото са в т.нар. доверителен интервал и това е стохастичната грешка. Точно тази грешка прави прогнозите толкова трудни."

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ще спасим ли малките квартални магазинчета с бойкот на големите вериги?

Ще спасим ли малките квартални магазинчета, ако на 13-ти февруари не посетим големите търговски вериги?  Няколко организации призоваваха за общонационален бойкот на търговските вериги и хранителните магазини този четвъртък. Заради високите цени те приканиха хората да не пазаруват на въпросната дата в големите вериги, по примера на Хърватия и други..

публикувано на 12.02.25 в 08:50

Донка Михайлова: Случаят в Брезе трябва да е сигнал – нужна е промяна

Случай като този от село Брезе следва да бъде сигнал . Той трябва да ни покаже, че промяна трябва да има и по отношение на законодателството, и по отношение на модела на финансиране . Това заяви пред БНР зам.-председателят на УС на Националното сдружение на общините и кмет на Троян Донка Михайлова след трагичния случай в девинското село..

публикувано на 11.02.25 в 12:42

Бюджетът като алиби за провалената еврозона?

Когато излезе проектобюджетът, ще видим дали той е реалистичен или е " история, която управляващите ще опитат да продадат на ЕК и ЕЦБ , за да не бъдат съдени, че са се провалили с фискалния показател и да остане единствено инфлационният" при кандидатстването за еврозоната. Това мнение изрази пред БНР журналистът Стефан Антонов. "Нямам..

публикувано на 11.02.25 в 08:18
Семейството на Габи

Габи от Горна Оряховица се нуждае спешно от средства за лечение

Млада жена от Горна Оряховица се бори с онкологично заболяване и се нуждае от сериозна финансова подкрепа. За лечението на 45-годишната Габриела Лазарова в турска клиника са нужни близо 400 000 евро. Хората от родния ѝ град са обединени да помогнат на Габи за втори път да пребори рака и провеждат различни благотворителни инициативи...

публикувано на 11.02.25 в 06:32

Величка Таседжикова: Времето показа, че изпитите след 4-и и 10-и клас са излишни

Относно матурата по математика след 12-и клас Боян Захариев, директор дирекция "Образование" в "Отворено общество", изказа мнението си: " Важно е за какво се ползват определени изпити. Те могат да се ползват за няколко неща. Едното е ако са необходими на някого напред във времето - подобен изпит е важен за работодатели или за кандидатстване за..

публикувано на 10.02.25 в 11:26

Асен Асенов: България трябва да направи големи и бързи стъпки към културната си интеграция в ЕС

България има да направи големи, едри и бързи стъпки към своята културна интеграция в ЕС.   Това мнение изказа пред БНР Асен Асенов, създател на поредица от международни фестивали, сред които и "One dance festival". " Страната ни може би е най-неинтегрираната държава-членка в европейската екосистема на културните индустрии. Ние не успяваме да..

публикувано на 10.02.25 в 10:24
Джамията

Турция две години след бедствието: Стремеж към възстановяване в свят, изпълнен със загуби

Две години след опустошителното земетресение в Турция всички усилия са насочени основно към възстановяване на жилищата на пострадалите. Знамената в Турция на 6-и февруари бяха свалени наполовина в памет на загиналите над 53 хиляди души. За оцелелите все още не е ясно кога ще има възстановяване на живота такъв, какъвто е бил преди. Две..

публикувано на 08.02.25 в 20:49