Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Навършат се 44 години от самолетната катастрофа край Тлачене

Причините за авиоинцидента и досега са неизяснени напълно

Паметник на загиналите в самолетната катастрофа край Тлачене
Снимка: METTA/Facebook

С траурна церемония във вторник, 20 септември, ще бъде почетена паметта на загиналите при самолетната катастрофа през 1978 година. Тогава в обширна местност между три врачански села се разбива "ТУ - 134" десетина минути след излитането му от летище София по редовен курс към Варшава. Губят живота си всички на борда - седемчленният екипаж и пътниците поляци и българи, общо 66 души. Сред тях са националната треньорка по художествена гимнастика Жулиета Шишманова и тогавашният полски министър на културата. Има и юноши спортисти от двете страни. Причините за авиоинцидента и досега са неизяснени напълно. Темата все още вълнува близките на жертвите. Много от тях, особено от полска страна, често посещават паметника, изграден на мястото на инцидента.
Снимка: METTA/Facebook

На 16 март 1978 година малко след 13 часа самолет "ТУ - 134" излита в изпълнение на редовен полет от София до Варшава. Когато достига височина от 4900 метра се завърта внезапно на 135 градуса и започва да се снишава с голяма скорост. Катастрофира в обширна местност по коритото на река Бриша между врачанските села Габаре, Тлачене и Върбица на стотина километра от столицата. Оцелели няма. Загиват седем души екипаж и 66 пътници - 39 поляци и 27 българи. В историята на гражданска ни авиация това е една от катастрофите с най-много човешки жертви. Под заглавие "Злополука с български самолет" съобщава на следващия ден за трагедията партийният официоз "Работническо дело" в кратка дописка на последната си страница. Също толкова пестелив е и вестникът на тогавашния Врачански окръг "Отечествен зов". Снимки няма, но става ясно, че правителствена комисия ще разследва причините за катастрофата. Те остават под въпрос и досега, 44 години по-късно.

Кметът на Тлачене Тошко Сашов  Снимка: Ива Антонова
"Дълго време е мълчано. Няма отговор как точно се е случило, защо се е случил не се знае. Аз съм свидетел, спомням си тогава бях на 7 години и бях на най-високата точка. Учех се да карам колело и видях самолета толкова ниско, че можех да видя хората, които бяха на стъклата и това ми се запечата. Самолетът направи обратен завой и след три километра падна", каза за БНР кметът на Тлачене Тошко Сашов. 

Протоколът от огледа на местопроизшествието е един от малкото публично достъпни документи за катастрофата. В него е отбелязано, че огледът е продължил повече от 24 часа. Работата на терен е подпомогната от местни хора. Един от тях е Венцислав Василев.

"Самолетът беше на парчета, имаше дрехи, части  от хората - трагедия.... Нещо е станало във въздуха, за да може той да бъде на такава широка територия разпръснат".

Дълбоко сме потресени от пренебрегването на разследването, пишат през февруари тази година близки на загиналите поляци в мотивите за откриване на дарителски фонд за събиране на средства за юридически услуги за предприемане на правни действия за пълно осветляване на катастрофата. Те подлагат на съмнение официалната версия, че самолетът е паднал поради повреда в електрическата му инсталация. Според тях, има разминаване между твърденията за височината, от която е започнал да пада, и факта, че е бил раздробен на парчета не по-големи от метър. Раздробени до неузнаваемост са били и телата на жертвите.

Паметник на загиналите в самолетната катастрофа край Тлачене

Публикация във Фейсбук профил, обединяващ техни близки, показва, че през юли са предприети първи стъпки в Окръжния съд във Варшава за изясняване на причините за трагичния инцидент.
Година след него, през 1979 -та година, със средства на роднини на загиналите и със съдействието на БГА "Балкан" в района на катастрофата в местността Бриша е издигнат паметник. Той е единственият у нас, посветен на жертви на самолетна катастрофа в мирно време. Върху двете триметрови плочи от полиран гранит са изписани имената на всички, загубили живота си при авиоинцидента. До преди десетина години обаче, монументът беше потънал в храсталаци и забрава. Бяха изчезнали металната му ограда и вратичката към нея и плочките, които маркират един от подходите към него.

Кметът на Тлачене Тошко Сашов допълни:

"До местността е трудно да се стигне, но това не е пречило през последните 8 години да поддържаме паметника в приличен вид и да се срещаме с близки на загиналите".

Репортажа можете да чуете и в звуковия файл. 

По публикацията работи: Радостина Билярска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. Сергей Игнатов

Предстои голямото откриване на Големия египетски музей

Тази събота в 19.30 часа ще започне грандиозният спектакъл по откриването на Големия египетски музей. Церемонията за официалното откриване ще събере 250 артисти, като сред изпълнителите са 160 египетски певци, музиканти и танцьори, а останалите са от 79 различни националности, и ще се предава на живо в платформата TikТок. На церемонията,..

публикувано на 29.10.25 в 11:51
Велико Търново отбелязва 840 години от въстанието на болярите Петър и Асен и възобновяването на българската държава

Мащабни събития се проведоха във Велико Търново по повод 840 години от въстанието на Петър и Асен

С фестивали, концерти и международна научна конференция Велико Търново отбелязва 840 години от въстанието на болярите Петър и Асен и възобновяването на българската държава. Светлинен спектакъл по повод честванията на 840-ата годишнина от въстанието на болярите Петър и Асен Велико Търново се върна 840 години в историята, за да..

публикувано на 26.10.25 в 12:02

Изложба в Ловеч показва строителството на жп линията Ловеч – Троян през погледа на Никола Танев

В Художествената галерия „Проф. Теофан Сокеров“ в Ловеч е открита изложба с творби на изтъкнатия български художник Никола Танев (1890–1962). Експозицията включва 27 произведения – акварели, туш и пастели, създадени през 1947–1948 година, които документират строителството на железопътната линия Ловеч - Троян. Освен високата си художествена стойност,..

публикувано на 26.10.25 в 07:13

Крит – островът, който разказва истории

Остров Крит не е просто дестинация – той е преживяване, съчетаващо цялата палитра на гръцкия туризъм. Тук се срещат суперлуксозни хотели и круизни кораби, диви къмпинги и семейни пътувания. Мнозина българи вече са го посетили, но Феня и Искра Декало го откриха за себе си за седмица. В малките села животът тече бавно. В кръчмата „При Спирос“ чужденци..

публикувано на 26.10.25 в 06:38

Мариана Емилова представи вкусовете на Харманли в столицата

По-рано тази година майсторката на традиционни ястия от Харманли Марияна Емилова привлече вниманието на цяла България, като собственоръчно приготви баница с впечатляващата дължина от 1160 метра по време на фестивала "На Хармана" в родния си град. Събитието предизвика широк медиен интерес не само заради рекордния размер на кулинарното творение, но и..

публикувано на 26.10.25 в 05:00

Бивш управител на "Евксиноград": Не направиха реставрация, а ремонт!

Дългогодишният управител на резиденция "Евксиноград" Стефан Капитанов издаде книга за нея – "Евксиноград – непремълчани истории".  Капитанов е управлявал резиденцията в периода 1999–2011 г., когато е била във възход. Стефан Капитанов - от волейбола до Евксиноград В интервю за БНР бившият управител изказва огорчението си, че по..

публикувано на 22.10.25 в 07:19

Американски историк с книга за българската история

"Строители на държавата от степта: История на Първата българска империя" - това е новата книга на американския историк Ерик Холси, който от години живее в България. Книгата излиза на английски език.  " Възходът на Първото българско царство се дължи на подходящ момент. Византия е в упадък. Със сигурност има и голям елемент на късмет ", коментира..

публикувано на 20.10.25 в 12:37