Навършат се 44 години от самолетната катастрофа край Тлачене

На 16 март 1978 година малко след 13 часа самолет "ТУ - 134" излита в изпълнение на редовен полет от София до Варшава. Когато достига височина от 4900 метра се завърта внезапно на 135 градуса и започва да се снишава с голяма скорост. Катастрофира в обширна местност по коритото на река Бриша между врачанските села Габаре, Тлачене и Върбица на стотина километра от столицата. Оцелели няма. Загиват седем души екипаж и 66 пътници - 39 поляци и 27 българи. В историята на гражданска ни авиация това е една от катастрофите с най-много човешки жертви. Под заглавие "Злополука с български самолет" съобщава на следващия ден за трагедията партийният официоз "Работническо дело" в кратка дописка на последната си страница. Също толкова пестелив е и вестникът на тогавашния Врачански окръг "Отечествен зов". Снимки няма, но става ясно, че правителствена комисия ще разследва причините за катастрофата. Те остават под въпрос и досега, 44 години по-късно.

"Дълго време е мълчано. Няма отговор как точно се е случило, защо се е случил не се знае. Аз съм свидетел, спомням си тогава бях на 7 години и бях на най-високата точка. Учех се да карам колело и видях самолета толкова ниско, че можех да видя хората, които бяха на стъклата и това ми се запечата. Самолетът направи обратен завой и след три километра падна", каза за БНР кметът на Тлачене Тошко Сашов. 

Протоколът от огледа на местопроизшествието е един от малкото публично достъпни документи за катастрофата. В него е отбелязано, че огледът е продължил повече от 24 часа. Работата на терен е подпомогната от местни хора. Един от тях е Венцислав Василев.

"Самолетът беше на парчета, имаше дрехи, части  от хората - трагедия.... Нещо е станало във въздуха, за да може той да бъде на такава широка територия разпръснат".

Дълбоко сме потресени от пренебрегването на разследването, пишат през февруари тази година близки на загиналите поляци в мотивите за откриване на дарителски фонд за събиране на средства за юридически услуги за предприемане на правни действия за пълно осветляване на катастрофата. Те подлагат на съмнение официалната версия, че самолетът е паднал поради повреда в електрическата му инсталация. Според тях, има разминаване между твърденията за височината, от която е започнал да пада, и факта, че е бил раздробен на парчета не по-големи от метър. Раздробени до неузнаваемост са били и телата на жертвите.

Публикация във Фейсбук профил, обединяващ техни близки, показва, че през юли са предприети първи стъпки в Окръжния съд във Варшава за изясняване на причините за трагичния инцидент.
Година след него, през 1979 -та година, със средства на роднини на загиналите и със съдействието на БГА "Балкан" в района на катастрофата в местността Бриша е издигнат паметник. Той е единственият у нас, посветен на жертви на самолетна катастрофа в мирно време. Върху двете триметрови плочи от полиран гранит са изписани имената на всички, загубили живота си при авиоинцидента. До преди десетина години обаче, монументът беше потънал в храсталаци и забрава. Бяха изчезнали металната му ограда и вратичката към нея и плочките, които маркират един от подходите към него.

Кметът на Тлачене Тошко Сашов допълни:

"До местността е трудно да се стигне, но това не е пречило през последните 8 години да поддържаме паметника в приличен вид и да се срещаме с близки на загиналите".

Репортажа можете да чуете и в звуковия файл.