Чила Месози определя себе си като посланик на българския СПА туризъм, възхищава се от красотата на българската природа, отбелязва че страната ни е постигнала европейско ниво в развитието на медикъл и СПА сектора, но и не спестява критиките. Тя говори за проучванията на ЕСПА, свързани с профилактиката и възстановяването на хората след прекаран ковид.
Нашите проучвания бяха проведени, за да проверим доколко секторът е подготвен да предостави услуги, свързани с възстановяването на хората след прекаран или с дълъг ковид във всички медикъл СПА центрове в Европа, обясни Месози пред БНР.
„Искахме да проверим кой предлага такива възстановителни процедури извън болничното лечение, като се използват природните дадености - климатолечението и лечебната сила на водата, какво е качеството и с какъв резултат за пациентите. Имахме три насоки. Първата е да видим в колко страни се предлага такова възстановяване, втората беше да попитаме пациентите, които са провели възстановителните си процедури в медикъл СПА центровете за тяхното мнение, доколко ефективен е бил престоят им там. И третата насока беше да попитаме лекарите в тези центрове за мнението им след толкова месеци, какъв е резултатът, какво развитие са претърпели програмите, какво биха подобрили на по-късен етап и как виждат ситуацията в бъдеще – когато болшинството хора са ваксинирани, вирусът отслабне, с какви проблеми смятат, че ще трябва да се справят“.
Съвсем прясно е проучването на Световната здравна организация, което беше публикувано в последните дни и според, което 17 милиона души в Европа са прекарали наистина тежък или продължителен ковид през първите две години, напомни тя. „Според доклада най-малко 17 милиона души са имали симптоми, които са траели поне три месеца през 2020 г. и 2021 г. Нашите членове започнаха да предлагат първите възстановителни процедури след прекарано заболяване през май 2020 година и първата страна, която направи това за своите граждани беше Исландия, след това Германия, после и Словения“.
Едва сега Световната здравна организация осъзнава, че ние трябва да се погрижим за тези пациенти и че е важно здравните системи да разработят услуги, свързани с рехабилитацията, обясни Месози.
„Ние проследяваме и други социологически проучвания. В Румъния беше направено проучване за това колко бързо хората могат да се върнат на работа и към социалния си живот, защото работодателите губят средства, когато служителите им не се чувстват добре, стоят си вкъщи и вследствие на това започват да страдат от ниска самооценка. Случващото се в момента е много по-голям проблем от това, което властите осъзнават“.
Има някои страни като Словакия - тя беше първата, в която се поемат напълно от здравната каса три седмични възстановителни процедури в медикъл СПА центровете, също и Исландия, разказа експертът. „И трябва да отбележа, че в Германия само в един от центровете вече са преминали 3 хиляди и 500 човека. В Европа 40 медикъл СПА центрове предлагат подобни възстановителни процедури след ковид. Но в някои държави хората са просто сами. България е такъв случай. Тук медикъл СПА центровете бяха сред първите, които създадоха предложения за възстановителни процедури след ковид към клиентите си. Но хората не получават подкрепата на здравното осигуряване и пациентите заплащат изцяло от джоба си тези процедури и престой“, каза тя в предаването „ Хоризонт до обед“.
Тя поздрави страната ни, че е бяла единствената, в която можеше да се живее нормално през пандемията. “Тук човек можеше и малко да се наслаждава на живота. Не беше така в останалите европейски страни. Необходимо е все пак да се помисли за заплащане от здравните осигуровки при възстановяването на гражданите извън болничното лечение, за да се намалят страничните ефекти на ковид. И предложенията, и възможностите са налични в страната – имате планини с чист въздух за лечение на респираторните проблеми, имате минерални, термални води, калолечение, имате качествено изграден продукт на тази основа. Например една от иновациите, отличена от Европейската СПА асоциация през миналата година в категория за посткорона възстановяване, беше от България. Така, че имате оферти на европейско ниво“.
Какво показват проучванията ви по отношение на пациентите, които са провели възстановителни процедури?
Имаме скала от 0 до 10. Мнозинството посочва, че резултатът от рехабилитационните процедури извън болниците, е по-добър от очакваното. Има известни оплаквания, но те са от около 20 на сто от пациентите, които смятат, че може да има и по-добър ефект или не са получили добър резултат. Но повече от 50 % са доволни, а останалата част са получили по-висок от очаквания резултат.
Какво казват лекарите в тези проучвания?
Лекарите - и това беше много изненадващо, защото в медикъл СПА центровете има различни специалисти - кинезитерапевти, ревматолози, специалисти по сърдечно съдови заболявания, дерматолози, гинеколози - резултатът от повечето интервюта сочи необходимостта от грижа за психичното здраве.
Преди това то не беше интегрирана част от медикъл СПА услугите, а сега е основна част от медицинските услуги. Така, че това е нещо ново и затова на следващия европейски СПА конгрес, който ще се състои в Словакия от 21 до 23 септември, ще говорим за новото търсене, свързано с психичното здраве. Може би ние досега не осъзнавахме, но това ще бъде определено нова тема, свързана с психичното здраве на младите хора.Защото младото поколение страдаше най-много от локдауните, те не можеха да ходят на училище, не можеха да се виждат с приятелите си. Не говоря конкретно за България. Такава беше ситуацията в много европейски страни и това постоянно затваряне продължи повече от една година. Здравето на младите хора - и психичното здраве, и физическото състояние - това ще бъде голямата тема, мисля аз. В това отношение медикъл СПА може да изиграе голяма роля, защото възстановяването не е по клиничен, а по забавен път - чрез водата, чрез удоволствието. Това също може да е един нишов продукт.
По какъв начин пандемията от коронавирус промени спа сектора?
За щастие по един добър начин. Защото хората започнаха да се грижат и да мислят повече за здравето си. Те искат да комбинират ваканция с грижа за здравето, да подобрят условията си на живот, да подсилят имунната си система. Ако страдат от странични ефекти на ковид, те знаят или може би повечето от тях са информирани за това, че климатичните курорти, естествените лечебни фактори на природата могат да им помогнат да се върнат по - бързо към социалния живот и към работното си място. В нашия сектор вече имаме нова целева група. Нашата цел е да обясним много добре тези възможности, да образоваме и информираме нашите нови клиенти.
Как изглежда България на картата на дестинациите за СПА туризъм?
В проучването, посветено на терапията за последствията от ковид и лечението на продължителен ковид в медикъл СПА центровете, мястото на България е силно застъпено. Получихме изчерпателно съдържание от членовете на Българския съюз по балнеология и СПА туризъм. Единствената разлика от тези, които дават добър пример, е че в България възстановяването след ковид в медикъл Спа центровете е заплатено от посетителите. Докато в другите страни това е или частично, или напълно заплатено от здравното осигуряване. В България продуктът е много добър, но хората трябва да заплащат от джоба си и това би могло да се промени поне за по-тежките случаи, тяхното възстановяване да се поема от здравната каса. Иначе качеството е много добро. Имате климатични курорти, изобилие от термални води, калолечение. Потенциалът е голям. Услугите, които се предоставят в СПА туризма са на много високо ниво. Въпросът е как това може да се включи в националната здравноосигурителна система, както много страни са го направили.
Какви са личните ви впечатления от България?
Аз вече съм официален посланик на българските спа курорти. Дори имам официален документ за това от Българския съюз по балнеология и спа туризъм. Посещавам България поне два пъти годишно. Открих тук безброй красиви места. Мисля си, че можете много добре да пазите тайната за богатството и красотата на българска природа само за вас, защото никой не знае за тази фантастична природа. Тя е изключителна. В комбинация с Черноморието, Долината на розите, със ски курортите, това дава потенциал да бъдете целогодишно дестинация за здравен туризъм.
Как оценявате напредъка на България по отношение на СПА дестинациите?
Много впечатляващ. Може би e добро съвпадение на обстоятелствата, че дълго време България не е била на картата на високо категоризираните дестинации. Но инвестициите, които са направени в последните десетина години, я поставят дори малко по-напред от общоевропейските стандарти и услуги. Обектите се отличават с много добър дизайн. Харесва ми това, че България направи инвестиции не само в хотели, а в цялостно концептуално развитие, което я прави различна.
Какви са предимствата на България пред останалите страни?
Предимствата на България са природните дадености. Имате 300км пясъчна ивица, имате красиви планини. Посещавам България за ски ваканция. Когато започна пандемията от коронавирус, всички ски курорти в Европа бяха затворени, но тук беше възможно да се карат ски. Предимство е и изобилието от туристически атракции и културни забележителности. Когато посетих за първи път Рила планина, видях Седемте рилски езера и бях впечатлена и очарована. Казах си, че това място трябва да стане известно на всички.
България трябва да промотира разнообразието на целия си туристически продукт, на атракциите. След като промотирате морския туризъм, трябва да покажете, че всички други комбинации с море са възможни. Така хората могат да прекарат тук повече време. Страната би била интересна за туристи от различни поколения и то не само с морето и планината. Можете да предложите много повече от това.
В Международния ден на хората с увреждания деца и младежи от дневния център "Здраве" в Банско ще зарадват възрастни хора с увреждания, като им подарят консервирани продукти, изработени от самите тях. В продължение на няколко години родителите, обединени в сдружение "Избор" и екипът на центъра, предоставящ различни социални услуги, полагат..
От моловете увериха, че са удвоили охраната си . Това каза пред БНР Николета Атанасова, председател на Българската камара за охрана и сигурност, след проведената среща в Комисията по обществен ред и сигурност в СОС между охранителните фирми и мениджърите на търговските центрове в София. "Търговските центрове увериха, че още преди последните..
"Косъм" по екрана или фалшив QR код за измами при покупки или плащания - това може да се случи в набиращите скорост онлайн пазарувания преди празниците. Марио Радуков е от компания, чиято цел е да обучава служители на фирми да реагират адекватно при опит за онлайн измами и кибератаки. Пред БНР той разказа за нововъведенията на "предприемачите..
Мила Томова - Прусийска е добре познат педагог в Плевен, специализирала е в емблематични детски градини у нас и в Европа, в които се работи по метода Монтесори. Учила е в няколко европейски държави, след което създава в родния си град двуезиковата школа Къща на децата "Мила Монтесори". Често младите родители я търсят за..
Необходима е спешна реформа в районите за планиране в България . Сегашното райониране очертава все по-големи икономически дисбаланси в тях по отношение на безвъзмездната помощ от ЕС в изпълнение на кохезионната политика (на сближаване и преодоляване на икономическите дисбаланси). Проблемът е огромен в Югозападния район за планиране, в който е и..
"Недоверието в институциите е повсеместно. Това е пагубно за една държава", заяви пред БНР бившият министър на земеделието Кирил Вътев относно проблема с чумата по овцете и последвалите протести на фермери. "Всяка страна в ЕС има референтна лаборатория. Всички тези национални референтни лаборатории имат ежегоден крос тест, който е сравнение..
Не може да имаме никакви съмнения в лабораторията, в която са отнесени пробите на стадата от Велинград. Това заяви пред БНР п роф. Христо Даскалов,..
Разгорещен спор предизвикват промени за сечта в две наредби за гората. Заповедта на зам.-министъра на земеделието е от февруари т. г., имало е..
Фондация Глобални библиотеки България съвместно с фондация BCause организират дарения от книги, с които ще се попълнят библиотеките в малките..