Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Защо механизмите за компенсации на земеделските производители в България не работят, пита заместник-министърът на земеделието, който е и дългогодишен производител

В омагьосания кръг на застраховките за земеделски производители

Производителите играят реска рулетка, признава председателят на Националната лозаро-винарска камара

Снимка: БГНЕС

Около 80% от лозята в землището на Поморие са засегнати от бурята в Бургаско през изминалите дни. В близките три години тези лозя няма да дават плод.

Това каза пред БНР Йордан Чорбаджийски, председател на Националната лозаро-винарска камара. Той приветства бързата реакция по описване на щетите.

Изграждането на декар лозе струва около 4 000 лева, нужни са 4 години, за да влезе в плододаване, обясни Чорбаджийски.

"В момента ще им трябват около 2 000 лева на декар - да се възстановят конструкциите, теловете и капковите напоявания."

Йордан Чорбаджийски

Условията на застрахователите не отговарят на това, което очакват лозарите – не изплащат обезщетения при градушка и измръзвания, затова и хората не се застраховат, коментира Йордан Чорбаджийски. Сегашното бедствие той определи като "форсмажор, който се случва на 50 години един път".

По думите му трябва да се направят законодателни промени, за да могат да се застраховат всички земеделски производители, защото сега "се играе руска рулетка".

"На този хал сме, защото лозарството е изоставено от държавата вече 20 години", категоричен е Чорбаджийски. Според него секторът се бори за оцеляване и "да стане приоритетен сектор, за да не се изкореняват всяка година лозя".

За една кокошка субсидията е 80 лева, за лозарите е 40. Обидно е кой и по каква схема разпределя тези пари, даде пример той.

Тодор Джиков  Снимка: БГНЕС

За новия стратегически период в земеделието се обмисля задължителна застраховка, която ще трябва да сключват земеделските производители с поделен риск – минимално самоучастие на производителя, поясни заместник-министър на земеделието Тодор Джиков пред БНР.

"Два програмни периода проспахме, вместо да се конструира такава схема", посочи той.

Другият механизъм, върху който ще се наблегне, е взаимоспомагателен фонд като част от управлението на риска, който да покрива и сътресения на пазара.

Джиков, който е производител от 21 години, си задава въпроса защо механизмите за компенсации на земеделските производители в България не работят и защо никой досега не си е направил труда да обследва процеса.

"Защо не се предлагат добри застрахователни продукти и защо е ниска застрахователната култура на българския земеделец? Само ниската застрахователна култура ли е проблем", коментира Джиков, като акцентира върху некоректни практики в застрахователния бранш.

Зам.-министърът на земеделието Тодор Джиков на оглед в пострадалите лозови масиви в района на Поморие  Снимка: БГНЕС

Другата седмица се създава работна група по този проблем с участието на експерти, застрахователи и земеделци, съобщи заместник-министърът.

"Мнението е твърде сурово за застрахователния бранш. Вече не може да се говори за липсата на култура на пазара. Продуктите са налични. Може и е вродено в нашия манталитет – защо да плащаме за нещо, което няма да се случи", изтъкна в предаването "Преди всички" Веселин Ангелов, член на УС на Асоциацията на българските застрахователи.  

"На практика всичко може да бъде застраховано. Въпросът е на каква цена. Нещо, което е твърде рисково и чистотата е много голяма, нормално е да бъде по-скъпо."

"Браншът е отворен за срещи, дискусии и работни групи с компетентните органи", увери Ангелов.

Повече по темата чуйте в звуковия файл.
По публикацията работи: Яна Боянова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Нина Спасова

Нина Спасова: Според доклада на МААЕ Иран е на крачка да произведе ядрено оръжие

Според доклада на Международната агенция за атомна енергия ( МААЕ) Иран е на крачка да произведе ядрено оръжие , защото има достатъчно количество обогатен уран, явно затова Бенямин Нетаняху е избрал този момент . Това каза пред БНР журналистката и международен анализатор Нина Спасова, като уточни:  " До този момент борбата на Нетаняху беше с т.нар...

публикувано на 13.06.25 в 16:41

25 българи са потърсили съдействие от посолството ни в Израел

25-има българи, които са в Израел, са потърсили съдействие от посолството ни там. Славена Гергова, извънреден и пълномощен посланик на страната ни в Израел, каза пред "Хоризонт", че до 20:00 часа утре вечер в страната е обявено извънредно положение и въздушното пространство е затворено. Препоръката към българите там е да запазят спокойствие..

публикувано на 13.06.25 в 11:23
Робертс Зиле

Робертс Зиле: Отнесете се към еврото по-малко политически и по-прагматично

Латвийският евродепутат от групата на Европейските консерватори и реформисти и заместник-председател на Европейския парламент Робертс Зиле коментира пред БНР прехода от национална валута в евро. Латвия въведе еврото преди 11 години. Каква е равносметката? "Разбира се, преди това някои политически движения казваха, че трябва да си..

публикувано на 12.06.25 в 17:57

Телефони, санкции, поведение – как да дисциплинираме ученика?

Учителският синдикат към КТ "Подкрепа" излезе с ясна позиция за сериозна промяна в образователната ни система. Сред основните искания са разтоварване на учебните програми, въвеждане на оценка за поведение, по-строг контрол върху мобилните телефони в училище и по-добри условия за преподавателите. Преди дни от синдиката съобщиха, че голямата част..

публикувано на 11.06.25 в 10:01
Александър Миланов

Александър Миланов: Държавата да поеме грижата си за възрастните, както за децата след Могилино!

Палиативната грижа – за последния етап от живота ти, остава задният двор на медицината у нас . Липсва дългосрочен ангажимент към възрастните хора. Това заключение направи в интервю за БНР клиничният социален асистент Александър Миланов, който работи в голяма частна болница. Държавата да поеме грижата си за възрастните хора, както го..

публикувано на 10.06.25 в 09:21

Практично за еврото: За какво да внимаваме след 1 януари?

Бизнесът разполага с указания как да премине през процеса на въвеждането на еврото , заяви в интервю за БНР заместник-министърът на икономиката Невена Лазарова. "На първо място да се познават правилата за превалутиране и закръгляване . Използва се официалният курс с 6 цифри, с всички 5 знака след десетичната запетая. Периодът на двойно..

публикувано на 09.06.25 в 07:44

Оцелели от концлагера "Белене": Важно е да помним, за да не бъдат повторени репресиите

Нека бъдем последните концлагеристи и страданието ни никога да не бъде преживяно от други - за това настояха оцелели от концлагера "Белене" по време на годишното поклонение за жертвите на репресиите там, което се проведе на 31 май. Възпоменанието беше организирано на дунавския остров Персин, където през 1949 г. правителството на Георги..

обновено на 06.06.25 в 23:31