Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Най-големият музей за улично изкуство в света неслучайно е в Амстердам


 „Как аз започнах да рисувам графити? Роден съм през 1984 и в началото на 90-те градът беше избомбен, всеки тийнейджър се опитваше някъде да си напише псевдонима. Бях на 9, когато се опитах да впечатля едни по-големи момчета в квартала, като си написах името върху таблото на баскетболен кош. Показах им го, те ми казаха: "Не си пиши истинското име, това е тъпо". Но ме прибраха под крилото си. Те бяха част и от агитката на футболния "Аякс". Може би бях прекалено малък да се размотавам с такива хора, но научих много от тях. Като отидох в гимназията се срещнах с други деца, които имаха интерес към графитите. Започнахме да обикаляме места в Амстердам, които никога не бях посещавал. Просто бях тийнейджър и пробвах различни неща. Но това не ме напусна. Днес може и да не съм най-добрия художник, но със сигурност съм един от най-големите ценители на графитите и уличното изкуство, които можете да срещнете.“ 

Думи на Алекс Поуп - редактор в Straat - най-големият като площ музей за графити и улично изкуство в света, който се намира в Амстердам, Нидерландия.

В началото на месеца Алекс беше в България за лекция и филмова прожекция, организирани от Sofia Graffiti Tour, които ви представихме и в "Изотопия". Въпросният филм, озаглавен "Короната на краля" проследява пътят на първите холандски "крале" - най-изявените графити артисти в първите десетилетия на сцената в Нидерландия. След прожекцията в Дома на киното нашият собствен редактор Константин Мравов имаше честта да проведе дискусия с Алекс Поуп, посветена на видяното - а именно - една история за развитието на графитите като начин на изразяване и мотивацията на артистите - от анархистките корени до платените поръчки за реклами и пътят на уличното изкуство към музеите. Разговорът представляваше и представяне на работното място на Алекс – бивши индустриални складове на доковете в Амстердам, където днес на 8000 кв.м. площ човек може да види събрани произведения на някои от най-добрите улични художници в цял свят.

Холандският град е и една от родините на графитите в Европа, затова и първият въпрос засяга настоящето на някои от пионерите на това изкуство в Амстердам.

„DELTA, който е смятан за може би най-великия графити артист в Амстердам, все още рисува доста товарни влакове с емблематичния си триизмерен стил. SHOE също излиза от време на време. Някои от участниците във филма вече са покойници, такъв пример е HIGH. Други като RHYME (Райм) са активни, макар и не толкова, колкото преди. AGAIN не е спирал, даже седмица преди да дойда в България видях ново негово парче.“

Роден си през 1984 г. Какво беше да израснеш в град, оцветен с графитите на всички тези хора?

Повлия ми много. Във филма видяхме някогашната графити галерия в близост до площад Ватерло. Когато бях на 4 и живеехме наблизо, аз нямах никаква представа от графити, изкуство и вандализъм, но карах баща ми да ме води там заради цветовете. Това остана в мен и сега имам късмета да съм тук като представител на Straat (Страат) - музей за графити и улично изкуство. Помня и моменти от живота ми - например, когато завършвах бакалавърската си степен, бях на 20 и нещо и се чудех - "Дали не съм прекалено стар за такива неща", но както и много артисти обясниха във филма - графити културата е като вирус, хваща те и не те оставя.

Днес в София едни прекрасни хора, които взеха участие в нашата лекция, ни заведоха да ядем бургери за обяд. Там имаше прекрасен графити-стенопис и с него ще помня това място винаги. Този графити-вирус ме хвана много рано благодарение на графитите до площад Ватерло. Това беше много преди общините да започват да отдават пространства за законно рисуване и затова беше една естествено възникнала графити галерия на открито. Без да съм го осъзнавал тогава, тези артисти са направили нещо монументално. А аз бях само едно хлапе, което молеше баща си да останат още 10 минути.


И днес работиш за може би най-големия графити музей в света. Успявате ли да преставите това амстедрамско графити наследство?

Със сигурност е най-големият като площ, разположени сме на 8000 кв.м. в стар индустриален склад, но се стараем да не се фукаме прекалено много. Има отделно пространство за амстердамските графити, първият човек, който направи инсталация в нея, беше SHOE. Издадохме и книга с графити - "Amsterdam on tour" (Амстердам он тур), която обхваща първоначалния период от 1975 г. до 1985 г. Обсъждаме и други колаборации с артистите от този период.

Този първоначален период е пряко обвързан с пънкарската субкултура - артистите са анархисти и този политически нюанс отличава европейските графити от пионерите в Съединените щати. Останала ли е някаква част от пънка в днешната амстердамска сцена?

Трудно е да се каже. Самият град се промени. Много графити артисти и ценители се гордеем с пънк-корените на нашата сцена и това, че не сме копирали случващото се в Ню Йорк, каквото представлява началото на графитите в много други страни. Но днес Амстердам е много по-малко пънкарски, отколкото е бил през 70-те. Промените са и за добро. Понякога хората романтизират образа на стария Амстердам, но съвсем не беше перфектно място.

Днес градът и особено центърът са една от най-големите туристически забележителности в света, заради цялата си история и възможностите за забавление. Какво място имат графитите - от една страна в туристическия облик на Амстердам, а от друга - в представата за града на собствените му жители?

Туризмът винаги е бил определящ за Амстердам. От много години аз организирам и специални обиколки, посветени на уличното изкуство в града. Ясно си спомням две над 70-годишни американски пенсионерки, които обикаляха Европа и ми казаха, че където и да отидат се включват в кулинарна обиколка и в такава на уличното изкуство. Така, според тях, най-добре се опознава ново място.


А сега нашият музей ни се намира на северните докове - стари индустриални пространства, изоставени от корабната индустрия при фалита й през 70-те. Първите хора, които отиват там впоследствие са артисти, които окупират студийни пространства. Мястото по естествен път се превръща и в графити галерия. В днешно време такива пространства привличат много хора. По света има доста подобни примери, в които графитите и уличното изкуство са облагородили градски райони, които са били изоставени или не са имали добра репутация. Сега това са туристически дестинации.

В рамките на музея ви и на тези обиколки, колко трудно е графити сцената да бъде представена на хора извън нея, независимо местни или туристи, в контекста на изкуството да придадеш стойност на нещо, което масово се възприема само като вандализъм?

Най-напред е важно да знаем, че човечеството винаги е документирало живота си върху стените на общите пространства. Пещерните хора са го правили, римляните и египтяните също. Надписите и рисунките по стените на миналото имат голяма стойност. Естествено е за хората да се изразяват по този начин, да споделят мнение за политиците или пък за лудата си съседка, или пък да кажат на света, че сърцето им е разбито, например.

Що се отнася до традиционно разбираната съвременна графити култура, самото й начало в Съединените щати има огромен социален, икономически и исторически контекст, за който можем да си говорим до утре сутринта. Ако си тийнейджър на онова място и в онзи момент, много е вероятно в твоя живот да няма нищо по-хубаво от рисунките и надписите по с тените. А дори да не си - те са нещо, което говори на човека по естествен път, а за някои е и достъпно занимание, в което могат да се включат. Може да се превърне и във врата към успех в света на изкуството, към професионални заминания в сферата на графичния дизайн. Когато дадеш на хората малко от този контекст, така за тях става по-лесно да разберат цялата графити култура.


И както във всяка сфера на изкуството, тук също винаги стои субективния въпрос за стойността. Как вие подбирате нещата в постоянната колекция на вашия музей за графити и улично изкуство?

Както при много други музеи, колекцията ни е много по-голяма от това, което сме изложили. Имаме отделно пространство, където съхраняваме притежанията ни. Работата на нашия куратор Давид Роос е много трудна, защото получава безброй имейли всеки ден, в които пише "Здрасти! Аз съм графити артистът Хикс от държавата Игрек, това ми е портфолиото, искам да ме включите в музея". А музеят ни е млад, отворихме през октомври 2020, затова предполагам, че тези имейли ще се увеличават и за нещо ще става още по-трудно да избира. Но Давид има и собствен списък от артисти, които иска да включи, сега има фокус върху жени-художнички.

Искаме да представим различни жанрове от световната графити и стрийт-арт култура, но това да става органично. Определящ пример е свръзан с един артист, който е част от нашата колекция - художник от Барселона с псеводним - TREZE (Тресе). Изключително талантлив художник, ако не сте го чували - проверете го. След смъртта му разместихме някои от неговите платна, за да освободим пространство до тях за картина на неговата вдовица, която също е артист. Мисля, че няма по-добър пример от нейния за художник, който има естествено място в нашата колекция.

Още кадри от Straat вижте в галерията. Горният разговор е част и от епизода "Холандски графити, софийски бар и с Волга през Европа" на подкаста на "Изотопия", който може да следите за още жизнеутвърждаващи истории.  

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Спомен за диригента Месру Мехмедов

На 4 февруари се навършиха 90 години от рождението на големия български диригент от турски произход Месру Мехмедов - изключителен талант, загинал трагично на прага на своята световна кариера, ненавършил 36 години. Той е роден във Велико Търново, в семейство на бръснар, което по-късно се премества в Дряново. В детските си години Месру свири на..

публикувано на 06.02.25 в 19:05

Емануил Иванов с дебютен албум за Naxos

Младият български пианист Емануил Иванов  гради успешна международна кариера. В момента специализира в Кралската академия за музика в Лондон. През 2023 г. той е поканен да участва в звукозаписен проект, в който си партнират Кралската Бирмингамска консерватория, където учи в продължение на шест години, и реномираната компания Naxos.  Интегралът има за..

публикувано на 06.02.25 в 18:41

Зимно издание на фестивала "Алегра" представя "Проектът Бетовен"

По идея на артистичния директор Петър Найденов Фестивал и академия "Алегра" ще има своето първо зимно издание с три събития под мотото "Проектът Бетовен". На 9,10 и 12 февруари публиката ще присъства на истински клавирен маратон в Балната зала на Военния клуб в столицата. Солистът е един - младият, но вече прославен у нас и по света пианист Емануил..

публикувано на 06.02.25 в 17:16
Лазара Златарева

Лазара Златарева или кака Лара, както с любов я познаваме: Театърът дойде при мен по естествен начин, както и телевизията

Лара, която е по-известна като кака Лара, е всъщност актрисата Лазара Златарева . Тя играе в театър "Българска армия", но е и PR на театъра. Златарева е гост в поредицата "Магия на театъра ". "Детската мечта не е била да съм актриса, защото от съвсем ранна възраст имах непрестанен досег с театъра и мислех, че е съвсем естествено , че това е..

публикувано на 05.02.25 в 14:48

Симфоничният оркестър на БНР ще изнесе концерта "Любов и драми"

В петък - 7 февруари, от 19 часа в зала "България" Симфоничният оркестър на БНР ще изнесе концерт, който носи вълнуващото наименование "Любов и драми". Диригент е Константин Илиевски. "Любовна магия" е една изключително драматична история. Ние я изпълняваме с присъствието на солист. Ще се пеят всички арии. Те са във фламенко стил...

публикувано на 05.02.25 в 10:03

“Макбет“ от поредицата “Опера в киното“

Продължават прожекциите от втория сезон на поредицата “Опера в киното“, в която имаме възможността да гледаме избрани нови продукции, представени през последните години на някои от най-престижните европейски оперни сцени. Ще напомня, че през първия сезон гледахме операта “Мадам Бътерфлай“ с Барно Исматулаева от фестивала в Брегенц, “Травиата“ със..

публикувано на 04.02.25 в 17:51

"Пепеляшка" от киносезон 2024/2025 на "Ковънт Гардън"

2025 г. започна с прожекции на балета “Пепеляшка“ от Прокофиев – приказният спектакъл, на който публиката в Лондон се е наслаждавала в театъра от 3-и декември до 16-и януари. Традиционно тогава се играе “Лешникотрошачката“, но този сезон продукцията почива и можеше да се гледа само на запис в киносезона, а по време на коледно-новогодишните..

публикувано на 04.02.25 в 16:29