Фестивалът “Минало не минало” - път към съпреживяване, подреждане и осъзнаване на историята

Фестивалът “Минало не минало” събира различни поколения творци в сферата на литературата, киното, визуалните изкуства и музиката, както и историци. Това с случва от вчера в Центъра за съвременни изкуства „Топлоцентрала“. Той ще продължи до 2 октомври.

Всички осъзнаваме колко от отминалите исторически събития са останали в нас и са задръстили телата ни, обясни Диана Иванова пред БНР. " Нашите тела носят много знаци, които дори не разпознаваме. Има нужда от нови подходи, за да се оттласнем и заедно с историята и да вървим напред. Част от нас е заседнала и хем сме в старото, хем сме в новото. Не можем да свържем двете неща".

Весела Ножарова е главен куратор на този фестивал, който се организира по инициатива на Столична община. "Чрез изкуство може да съпреживеем, подредим и осъзнаем по някакъв начин това, което се е случило в миналото".

Много колеги през последните години се интересуват от темата, обясни тя. "Има бум в документалното кино, в интердисциплинарните практики. Много млади визуални артисти работят с архиви и с документи. Стори ми се подходящо всички тези културни и художествени опити да бъдат събрани в рамките на 4 дена".

Целият фестивал е подреден на принципа на майсторски класове на отделни артисти, индивидуални лекции или представяния под формата на прожекции и музикални концерти. Има различни модули.

Специален акцент е включването на гарнизонното стрелбище – едно място, което е посветено на страданието и жертвата в българската история, поясни Весела Ножарова.  "То е абсолютно непознато и  не е натоварено с изложбен живот или културен контекст. Там е разположена част от изложбата".

Диана Иванова ще направи днес експериментален уъркшоп „Наследеното неудобство - децата и държавна сигурност". "Една част от нас са били деца по времето, в което действа държавна сигурност. Интересен е начинът, по който това остава в нашите тела. Нека отидем отвъд говоренето. То понякога ни задръства. Започваме да дискутираме още преди да сме осъзнали какво преживяват нашите тела.  Говорим преди да сме разбрали какви чувства има в нас, когато наблюдаваме нещо. Изкуствата не са решение на проблема, но са съпътстващи форми. Изкуството не може да направи това, което може една изследователска комисия, но то може да достигне до по-широка публика и да отвори други сетива. Всички ние сме част от тази травма".