Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Нямаме надежден източник за финансиране на бюджетните си дефицити"

Петър Илиев, Money.bg: Без войната щяхме да видим сегашните инфлационни индекси след година

Необходими са законодателни мерки, които да преустановят автоматичното нарастване на социални доходи и на пенсии

Снимка: Pexels

Трябва ясно да се дефинират отделните източници на инфлация, за да може да се належат работещите решения, които да позволят тя да не се увеличава.

Това мнение изрази в интервю за БНР Петър Илиев, финансов журналист от Money.bg преди форума"Инфлацията - криза и възможност".

Форумът се готви от септември миналата година, когато е станало ясно, че "натрупването на огромни парични маси води Европа и света към продължителни инфлационни процеси", поясни той.

"Войната просто катализира тези процеси. Инфлационните индекси, които сега ги наблюдаваме, без войната щяхме да ги наблюдаваме след една година, но задължително щяхме да ги наблюдаваме."

Борбата с инфлацията 95% е ангажимент на политическата власт и трябва да се бори с реформи. Липсата на устойчива политическа среда прави провеждането на такива реформи много трудно, почти невъзможно, отбеляза журналистът.

"Пазарите не искат повече външен дълг. Тоест ние нямаме надежден източник за финансиране на бюджетните си дефицити. Когато не можеш да пласираш дълг, ти не можеш да финансираш дефицити", коментира Петър Илиев в предаването "Преди всички".

Държавата може да продължи да работи и без нов бюджет за годината – това не е толкова страшно. Проблемът е дали ще се вземат такива законодателни мерки, които да предотвратят автоматичното увеличение на бюджетните разходи, категоричен е той.

"Става дума за законодателни мерки, които трябва да преустановят автоматичното нарастване на социални доходи и на пенсии. Може да не е много популярно, но ако не бъдат взети мерки в тази посока, но в един ден в НС може да се окаже, че е внесен законопроект за отмяна на валутния борд. Опитът е показал, че валутни бордове се сриват точно по такъм начин – с рязко нарастване на необезпечени, непокрити от приходи разходи, с огромни бюджетни дефицити, които акумулират огромни външни дългове. Аржентина – на три пъти валутният борд се счупи при тях точно поради тази причина. Когато не можеш да си финансираш дефицитите, си обезценяваш валутата."

Заради енергийните кризи всички държави в ЕС в момента са с големи дефицити, много над регламентираните 3% от БВП, посочи Илиев.

Ще продължат да се трупат, в по-голяма или по-малка степен, допълнителни парични средства, които да подклаждат инфлацията. Увеличаването на лихвените проценти от един момент нататък ще докара икономиката на Европа до рецесия, очерта перспективите той.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

По публикацията работи: Яна Боянова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Весела Чернева

Весела Чернева: Европейците все повече разбират, че войната в Украйна е за Европа

" Европейците все повече разбират, че това е една война за Европа, една война, в която Европа трябва да спечели, а не просто да не оставят Украйна да загуби ".  Това заяви пред БНР Весела Чернева - зам.-директор на Европейския съвет за външна политика.  "Фрагментирането на Запада е голям въпрос. За пълно фрагментиране не може да става дума на..

публикувано на 21.06.25 в 12:11
Йордан Божилов

Йордан Божилов: Иран има интерес от война на изтощението

На този етап Израел има само тактическо предимство. Говорим обаче за стратегическа дълбочина на една държава - във военния компонент трябва да се включат и други измерения:  численост на населението, брой войски – тук Иран има превъзходство. Израел има стратегически съюзници, готови да помогнат. Иран остана без съюзници – дори Русия говори..

публикувано на 21.06.25 в 10:00

Змиеловецът Владо Русев предупреди: Змиите често се пренасят с багаж!

Нашите водни змии не само че не са отровни, но и не хапят. Това увери пред БНР общинският змиеловец  Владо Русев. Той работи за община Харманли и се отзовава на такива сигнали.  Той подчерта, че често змии се пренасят с багаж, когато хората се прибират от друго място - от село или риболов например.    По думите му змиите по принцип излизат..

публикувано на 20.06.25 в 19:21

Добромир Бориславов: Голямо предизвикателство ще е да се хване избягалият хищник

Ще бъде доста сериозно предизвикателство да бъде открито такова животно. Това заяви пред БНР директорът на столичния зоопарк Добромир Бориславов, след като днес от полицията съобщиха, че хищник от семейство котки – пума, пантера или ягуар, се издирва в Шуменското плато. Местността остава блокирана, като полицаи следят за това там да не се..

публикувано на 20.06.25 в 18:21
Разрушената сграда на иранската държавна телевизия (IRIB) в Техеран, пострадала от израелски ракетен удар, 19.06.2025 г.

Проф. Йозден Октав: Конфликтът между Иран и Израел ще се отрази на войната между Русия и Украйна

Войната между Иран и Израел вече надхвърля границите на Близкия изток и може да се отрази дори на конфликта между Русия и Украйна. Това заяви в интервю за БНР професор Йозден Зейнеп Октав, специалист по международни отношения и член на комитета по сигурност и външна политика към президентството на Турция. Още за позицията на Анкара и за това дали..

публикувано на 20.06.25 в 08:30

По-високите автомобили са по-опасни за пешеходците, сочи изследване

По-високите автомобили са по-опасни за пешеходците, особено за децата. Това сочат данните на ново проучване, което обхваща ЕС, Великобритания и Норвегия и е първото, което анализира височината на капаците на автомобилите.  В последните 10 години автомобилните производители залагат много агресивно на кампании за промоция на все по-високи..

публикувано на 18.06.25 в 11:13
Богомил Николов и Григор Сарийски

Богомил Николов и Григор Сарийски: Еврозоната - черно и бяло или черно на бяло?

" Осем държави минаха вече пътя на влизането в еврозоната , като се започне от Словения през 2007 - 2008 г., след първата вълна на присъединяване, с известни нюанси на съмнение и недоверие, на страх, като най-близо до нашата картина бяха трите прибалтийски републики - Литва, Латвия и Естония. Най-ниска подкрепа за еврото тогава беше в Естония - 37..

публикувано на 18.06.25 в 09:16