Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Защо сме толкова далече от изкореняване на бедността?

"Всеки от нас, изправен пред системата на здравеопазването, може да се окаже беден"

Росица Кратункова
Снимка: БНР

Ден след Международния ден за изкореняване на бедността, продължава дебата по темата. Проблемът трябва да се разглежда многоизмерно, обясни пред БНР Росица Кратункова от „Лекари на света“.

Липсата на достъп до здравни грижи е фактор, който я засилва. Жилищната бедност пък е сред основополагащите причини за съществуването й. Не става въпрос просто за един икономически фактор. Има различни причини за бедността“.

Около 8% от домакинствата в България са с ниска интензивност на труда, а хората, които живеят в бедност или в риск от социално изключване са над една трета от населението на България, обясни тя в предаването „Хоризонт до обед“.

„Увеличават се и работещите бедни у нас. Това е едно извращение на системата. Европейско социално изследване, проведено през миналата година сред над 3000 български граждани, установи че 82% от хората не виждат реални политики за предотвратяване на бедността, но над 93% смятат, че правителствата трябва да ги защитават от нея“.

Всеки от нас, изправен пред системата на здравеопазването, може да се окаже беден, заяви Росица Кратункова.

„Много неща се плащат от джоба, независимо, че бюджета на НЗОК се увеличава. Проблем е и липсата на медицински стандарти, който пък е свързан и с липсата на кадри“.

Необходимо е повече политици да се ангажират с проблема на бедността и различните му измерения, убедена е тя.

Архитектурната среда също е свързана с бедността, обясни Моника Маринова, която е архитект и художник, както и част от екипа на архитектурно студио „Think forward“или „Мисли напред“.

„Има тясна връзка между бедност, здравеопазване, образование и мястото, където всичко това се случва. Много голяма част от нашата среда е шумна, замърсена, опасна и дори изискваща придвижване с автомобил. Тези качества са определящи. Проучвания сочат, че нашият пощенски код е по- сериозен фактор за здраве, отколкото генетичният ни код“.

Вярваме, че това, което предлага градската среда, ще определи начина, по който хората ще прекарват времето си там, заяви тя.

Училищната среда може да намали агресията и да предразположи децата към изкореняване на лоши хигиенни навици, обясни още Моника Маринова.

Пространството може да намали и маргинализацията на хората, вярва и Росица Кратункова.

Във Франция проблемът с бедността е поставен много сериозно на дневен ред, не само от политици, но и от гражданския сектор, както и от синдикатите, отбеляза тя.

Цялото интервю на Ирина Недева с Росица Кратункова и Моника Маринова може да чуете в звуковия файл.
По публикацията работи: Мария Сивкова - Илиева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Доц. Калина Иванова: Библиотеките са повече виртуални, отколкото физически гостоприемни

Технологичните обновления в библиотеките са по-напред, отколкото материалната база . Това каза пред БНР новоизбраната директорка  на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" доц. д-р Калина Иванова. " Ние сме все повече виртуални, отколкото физически гостоприемни . Трябва да се промени това, за да бъдем с едно приятно лице за..

публикувано на 07.01.25 в 15:02
Руслан Борисов

Астрологът Азарей: През 2025-а българите ще се обърнат към семейството и традициите

2025-а ще бъде интересна. Четири големи планети ще сменят знаците , в които са били през последните години. Това е забележително и ще доведе до турбулентност , каза в ефира на "Нощен Хоризонт" Руслан Борисов, познат като астролога Азарей .  " Всяка промяна иска ние да се преоблечем в нови дрехи , да се преоблечем в нови мисли, в нови идеи, а..

публикувано на 07.01.25 в 14:15
Тодор Божинов

Как върви новият сезон в зимния туризъм - предимства и проблеми

Как започна и как се развива новият сезон в зимния туризъм у нас, с неговите прелести и проблеми. Това е темата на поредното издание на неделното предаване "Пътувай с "Хоризонт". По нея разговаряхме с Тодор Божинов – по професия продуктов дизайнер, а като хоби – турист, пътешественик, скиор и основател на тематичния сайт Кашкавал турист...

публикувано на 06.01.25 в 14:02

С изложба в Израел протестираха карикатуристи

Проливни дъждове заливаха Израел в дните на еврейския празник Ханука, който започва от Коледа и завършва на Нова година. Въпреки дъждовете и опасността от бомбардировки, почитатели от цялата страна пристигаха пред затворената сграда на Музея на карикатурата в град Холон, за да видят изложба на открито, която се подновява всеки ден...

публикувано на 06.01.25 в 11:54
Добромир Ганев

Добромир Ганев: Цените на имотите са огледало на дисбалансите в икономиката

" 11 областни града в страната са с цифри под 1000 евро на квадратен метър . 12 областни града са с цифри от 1000 до 1300. Само два областни града са над 1400 – София с 2400 евро и Варна. Пловдив е до 1300 евро на квадратен метър." Това каза пред БНР Добромир Ганев от Националното сдружение "Недвижими имоти". По думите му, причините за..

публикувано на 06.01.25 в 09:03

Богоявление е!

Отбелязваме един от най-светлите християнски празници – Богоявление, известен още като Йордановден. Този ден символизира кръщението на Исус Христос във водите на река Йордан от Йоан Кръстител . При кръщението на Исус се разкрива на човеците и тайната за триединната същност на християнския Бог - Светата Троица се състои от Бог, Син и Свети Дух...

публикувано на 06.01.25 в 07:06

Един от двата най-стари храма в Ловеч - "Успение Богородично", се нуждае от спешен ремонт

Вече близо два века храм „Успение Богородично“ в стария квартал на Ловеч пази историята и духовността на града. В него още отекват стъпките на йеродякон Игнатий - Васил Левски, който при честите си идвания в града е участвал в богослуженията в храма. Дълги години с него е служил и поп Кръстю Никифоров. Храмът е недвижима културна ценност от национално..

публикувано на 05.01.25 в 07:09