Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Защо сме толкова далече от изкореняване на бедността?

"Всеки от нас, изправен пред системата на здравеопазването, може да се окаже беден"

Росица Кратункова
Снимка: БНР

Ден след Международния ден за изкореняване на бедността, продължава дебата по темата. Проблемът трябва да се разглежда многоизмерно, обясни пред БНР Росица Кратункова от „Лекари на света“.

Липсата на достъп до здравни грижи е фактор, който я засилва. Жилищната бедност пък е сред основополагащите причини за съществуването й. Не става въпрос просто за един икономически фактор. Има различни причини за бедността“.

Около 8% от домакинствата в България са с ниска интензивност на труда, а хората, които живеят в бедност или в риск от социално изключване са над една трета от населението на България, обясни тя в предаването „Хоризонт до обед“.

„Увеличават се и работещите бедни у нас. Това е едно извращение на системата. Европейско социално изследване, проведено през миналата година сред над 3000 български граждани, установи че 82% от хората не виждат реални политики за предотвратяване на бедността, но над 93% смятат, че правителствата трябва да ги защитават от нея“.

Всеки от нас, изправен пред системата на здравеопазването, може да се окаже беден, заяви Росица Кратункова.

„Много неща се плащат от джоба, независимо, че бюджета на НЗОК се увеличава. Проблем е и липсата на медицински стандарти, който пък е свързан и с липсата на кадри“.

Необходимо е повече политици да се ангажират с проблема на бедността и различните му измерения, убедена е тя.

Архитектурната среда също е свързана с бедността, обясни Моника Маринова, която е архитект и художник, както и част от екипа на архитектурно студио „Think forward“или „Мисли напред“.

„Има тясна връзка между бедност, здравеопазване, образование и мястото, където всичко това се случва. Много голяма част от нашата среда е шумна, замърсена, опасна и дори изискваща придвижване с автомобил. Тези качества са определящи. Проучвания сочат, че нашият пощенски код е по- сериозен фактор за здраве, отколкото генетичният ни код“.

Вярваме, че това, което предлага градската среда, ще определи начина, по който хората ще прекарват времето си там, заяви тя.

Училищната среда може да намали агресията и да предразположи децата към изкореняване на лоши хигиенни навици, обясни още Моника Маринова.

Пространството може да намали и маргинализацията на хората, вярва и Росица Кратункова.

Във Франция проблемът с бедността е поставен много сериозно на дневен ред, не само от политици, но и от гражданския сектор, както и от синдикатите, отбеляза тя.

Цялото интервю на Ирина Недева с Росица Кратункова и Моника Маринова може да чуете в звуковия файл.
По публикацията работи: Мария Сивкова - Илиева

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Стефан Антонов

Стефан Антонов: Следващата 2026 година ще бъде като последните години на комунизма

"Това не е скрит предизборен бюджет. Този бюджет отразява стремежа на всяка една партия да не изостава от популистката лудост на предишните партии , както се пее в македонската песен - "Проклет да биде, кой пръв почна". Това каза пред БНР журналистът Стефан Антонов : "През 2022 година бяха направени първите подаръци към един конкретен..

публикувано на 19.11.25 в 13:47
Професор Любомир Хаджийски

Български учен е сред иноваторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината

Български учен е сред иноваторите и моторите за въвеждането на изкуствен интелект в медицината и при разчитането на данни на образната диагностика в световен план. Професор Любомир Хаджийски от Департамента по Радиология на Университета в Мичиган, САЩ, даде специално интервю за "Хоризонт" за предизвикателствата при интеграцията на изкуствения..

публикувано на 19.11.25 в 11:45

Проучване на WWF – България: Заради речни бариери от миналото има опасност от наводнения

"Нашите проучвания ги започнахме далеч преди тези трагични събития с наводненията . Те има съвсем друга цел – да проучат какво е здравето на речните екосистеми, на реките в България. Установихме сериозен проблем за всички европейски реки – тези речни бариери, които са били построени в миналото и които вече не изпълняват предназначението, за..

публикувано на 19.11.25 в 11:35
Малгожата Хейдук-Громек

Малгожата Хейдук-Громек за историята на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София.  "Преди десет години тогавашният директор на Полския институт  Ярослав Годун  преди да дойде в София, е бил директор на Полския институт в Киев и там е направил подобна кампания - "Поезия в метрото". Това каза пред..

публикувано на 18.11.25 в 12:24

AI артистите катерят еърплей чартове в Щатите 

Може да се каже, че дебатът „за“ или „против“ творчество създадено с или с помощта на Изкуствен интелект е на път да се изчерпа и да бъде изместен от по-съдържателни дискусии за това какво да правим сега, когато разкази, песни и видеоклипове направени от AI са част от ежедневната ни консумация онлайн.  Песента How Was I Supposed To Know се записа в..

публикувано на 18.11.25 в 12:07
Проф. Амелия Личева

Откриват тазгодишното издание на проекта "Поезия в метрото"

Официалното откриване на десетото издание на проекта "Поезия в метрото" е тази вечер от 18.30 часа в Полския институт в София .  "Това е един от успешните проекти , защото успя да запознае българската публика с много и световно големи поети, и български". Това заяви пред БНР  проф. Амелия Личева,  главен редактор на "Литературен вестник":..

публикувано на 18.11.25 в 10:59
Ивайло Динев

Ивайло Динев: На Балканите имаме протестна демокрация

Както в България, така и в останалите балкански държави, типично за постсоциалистическия контекст, голяма част от държавите имат тип режими, които са протестни демокрации : масовите протести и протестното гласуване  за антисистемни партии са двата механизма, които движат тези политически системи . Това мнение изрази пред БНР политологът..

публикувано на 17.11.25 в 09:04