"Кремиковци" - един пробит $

След смъртта на Сталин през март 1953 година, освен политическите сътресения, настъпва промяна и в концепцията за развитието на социалистическата икономика сред върхушката в Москва, респективно и в източноевропейските сателити на СССР, сред които и България. Приоритетите се пренасочват от селското стопанство и леката промишленост към развитие на тежката промишленост. Въпреки недостига на суровини и липсата на значителни енергийни източници, на Априлския пленум на Централния комитет на Българската комунистическа партия, проведен в периода 2 - 6 април 1956 г., е взето решение страната ни да развива големи промишлени предприятия в сферата на металургията, машиностроенето и индустриалната химия.

Нa 10 oĸтoмвpи 1963 г. влизa в eĸcплoaтaция пъpвaтa дoмeннa пeщ в "Kpeмиĸoвци". Комбинатът е построен по съветски проект и е открит през 1963 г. лично от Тодор Живков.

Комбинатът произвежда, изнася и дава хляб на 35 000 души, които идват от цялата страна, за да работят в смятания за гордостта на българската металургична индустрия "Кремиковци". Строят се нови жилища за хилядите работници, рисува се бляскаво розово бъдеще, но реалността е доста по- мрачна. Още от 1960 г. металургичният завод работи непрекъснато на загуба. През 1964 година започва производството на металургичен агломерат, а до 1969 г. – на електростомана, конверторна стомана, фероманган, горещовалцувана ламарина, електрозаварени тръби и студено огънати профили, безшевни тръби и бетонно желязо. През 70-те години влизат в експлоатация станове и цехове за производство на студеновалцувана ламарина, за горещо поцинковане, на покалаена ламарина (бяло тенеке) и на ламарина с пластмасово покритие (металопласт).

Оказва се обаче, че кремиковската желязна руда е неподходяща за производството на качествен метал, сложна е за обработка и е богата на отровни примеси. Поради тази причина предприятието започва да работи главно с вносна руда от бившия Съветски съюз. 

Повече за историята на металургичния комбинат "Кремиковци" може да чуете в звуковия файл.