Миодраг Миличевич: В Митровица изглежда сме пред ескалация на напрежението

Регионът обаче пак е пред взривоопасна криза - защото в понеделник изтича поредният краен срок, поставен от правителството в Прищина на косовските сърби да сменят регистрацията на колите си - от сръбска на косовска. А сърбите се противят - едва две от близо 9000 техни коли са с нови регистрационни табели.

Снощи премиерът Албин Курти заяви, че срокът няма да се удължава, но практически отложи забраната на сръбските номера до 21 април догодина - до тогава ще се издават предупреждения, глоби, временни табели. Достатъчно ли е това да се уталожи поне временно напрежението? За пореден път.

Събеседник в предаването "Събота 150" е Миодраг Миличевич - изпълнителен директор на неправителствената организация "Актив" в Косовска Митровица:

Господин Миличевич, за кой ли път вече властите в Прищина и в Белград са напът да взривят бурето с барут в северната част на Косово. Какво е усещането сред хората там, които биха пострадали първи и най-пряко, ако Албин Курти и Александър Вучич не загасят навреме фитила този път?

Хората в Северно Косово вече доста време са в пълна неизвестност какво би било добре да направят с регистрационните табели на колите и се надяват на преговорите между Белград и Прищина да се стигне до някакво компромисно решение. Бих казал, че всеобщото усещане е вече трайно отчаяние - много е лошо положението.

Макар и в Митровица ситуацията да изглежда на пръв поглед мирна, изглежда, че сме пред ескалация на напрежението като през юли тази година или пред повторение на сценария от миналата есен.

И този път, въпреки неприкрития натиск от Съединените щати и Европейския съюз, е очевидно, че липсва воля за компромис. А до изтичането на крайния срок наистина не остана много време и поне към момента ми се струва, че споразумението е мисия невъзможна.

• Сърбите в Косово имат два месеца, за да сменят табелите на колите си

• Сръбското малцинство в Косово заплашва с бойкот на институциите

• Засега, но докога? Стихна напрежението в Северно Косово

Проблемът е, че ситуацията, с която се сблъскваме сега, е нещо, което е договорено на преговорите за свободата на придвижването през 2011 година. Споразумението беше обновено през 2016-а, но така и не беше приложено напълно.

Така че кризата с регистрационните номера не започна с Албин Курти. Още преди две години група неправителствени организации и медии публикувахме подробен анализ и настояхме пред двете страни - Прищина и Белград - че е необходимо спешно да се върнат на масата за преговори. Защото споразумението от 2016-а трябва да бъде преразгледано, за да бъде елиминирана опасността от напрежение и безредици.

За жалост, нито една от страните в този спор не показа желание да прояви гъвкавост и воля за компромис. Правителството в Прищина сега има една единствена цел - на всяка цена да прокара изпълнение на онези части от споразумението, които са изключително от негов интерес. За разлика от неща, които би трябвало да са приоритетни - например създаването на Общност на сръбските общини или всичко свързано с настоящата енергийна криза. Тези въпроси са оставени някъде на страна и няма абсолютно никакъв интерес и политическа воля за решаването им.

След войната в Косово светът често чува какви са проблемите на хората там, но все не стига време или място в медиите, за да може да вникне в същината им. Какво не знаем за тази прословута вече пререгистрация на колите?

Трябва да разберете преди всичко защо всъщност се иска отлагането ѝ. Нека оставим настрана политическите дрязги между Белград и Прищина, които са достатъчно известни вече на всички. Малко хора знаят, че няма чисто технически условия за това хората безпроблемно да пререгистрират автомобилите си.

Имам предвид това, че немалък брой сърби от Северно Косово не притежават косовски лични карти. А без такива издадени от Прищина документи каквито и да било административни процедури са невъзможни. Освен това тук необходимо условие да регистрираш кола на свое име е и да имаш валидна косовска шофьорска книжка. А огромното мнозинство от сърбите нямат такива - техните са от Сърбия.

А да оставим настрана това, че косовските институции, особено на север, нямат капацитет само за 2 месеца да  пререгистрират близо 9000 коли. Толкова, според официалните данни на сръбското Министерство на вътрешните работи, още имат стари табели като КМ за Косовска Митровица и ПР за Прищина.

Европейските и американските посредници напразно настояваха пред косовския премиер за 10-месечно отлагане на мярката. Той на пръв поглед вчера фактически се съгласи на почти 6 месеца, но с периоди на предупреждения и на глоби за отказалите да се подчинят. Какво ще стане от тук насетне?

Честно казано, аз лично усещам лек оптимизъм, че на финалната права правителството в Прищина все пак ще реши да даде време за продължаване на преговорите.

В противен случай рискът наистина ще е огромен. И то не само от гледна точка на сигурността. Може да се сблъскаме с политическа блокада на институциите, включително на централно ниво в Прищина - ако "Сръбска листа" замрази участието си в тях. Досега не се е стигало до такава радикална стъпка, въпреки че няколко пъти сме били на ръба. Но, предвид акумулираната криза, този път не е изключено и да стане.

От Белград се чуха доста остри изявления. Макар президентът Вучич да даде знак, че Сърбия може да е склонна на някакви отстъпки - с връщане на номерата с буквите КС (Косово, но без Република), представителите на косовските сърби, които се срещнаха с него, предупредиха, че може да се опитат да блокират отново пътищата към северните общини. Но, предвид и силното присъствие на КФОР там, личното ми мнение е, че такъв сценарий трудно би се осъществил.

Президентът Вучич обаче каза и друго - че нямало да позволи повторение на погрома от март 2004 година. Тогава - заради една непроверена за достоверност новина по телевизията в Прищина - косовските сърби бяха подложени на масови гонения. Десетки загинаха, стотици бяха ранени, хиляди напуснаха домовете си. Православни храмове бяха опожарени и унищожени... Има ли наистина основания за сравнение между онези събития и сегашната ситуация в отношенията между сърбите и албанците в Косово?

Честно казано, не зная какво е основанието да бъде изразено такова мнение. Аз лично не мога да се съглася с тази позиция. Ситуацията въобще не е толкова драматична, че да се сравнява със 17 март 2004 година и с други събития в Косово, когато имаше истински размирици.

Войната свърши преди 23 години. За пореден план се заговори напоследък - този път германско-френски - за трайно уреждане на отношенията между Белград и Прищина. Какво се знае за него?

Много малко всъщност. Съобщава се, че е изпратен на премиера Курти и на президента Вучич. Публично обаче не са огласени подробности от него. Спекулира се само - например, че съдържа гаранции са създаването на Общност на сръбските общини и че очертава контурите за окончателно споразумение без взаимно признаване на независимост. Сигурно е само, че планът съществува. И двете страни го потвърдиха вече.

Но е очевидно, че нагласите им - непреодолимата към момента враждебност между тях - изключват вероятността да започнат дори смислена дискусия.

Сърбия ще бъде все повече и повече обект на натиск от Европейския съюз да докаже волята си да се присъедини към него - и чрез по-тясно съгласуване на външната си политика с европейската, и чрез подхода си към косовския въпрос. Какви знаци даде президентът Вучич в това отношение със състава на новото правителство?

На това трябва да се гледа през призмата на неговото желание да продължи да балансира между Изтока и Запада. Някои отделни министри демонстрират проевропейски завой. Таня Мишчевич например - която дълги години отговаряше за евроинтеграцията и сега пак е на тази позиция. Има обаче и стари кадри като външния министър Ивица Дачич, които недвусмислено са показали, че са ориентирани към Русия.

Принципно обаче Вучич ясно заяви, че мандатът на това правителство няма да е дълъг. И не е сигурно дали ще стигне за евентуално решаване на косовския въпрос. А от него зависи в основни линии напредъкът на евроинтеграцията на Сърбия.