"След края на историята" с Александър Сивилов: Да помниш пътя към мира

Преди 60 години, на 28 октомври 1962 г., приключва Карибската криза. Това е епизодът от нашата съвременна история, в който стигаме най-близо до самоунищожението. СССР и САЩ стоят на прага на ядрената война, а войнолюбците и от двете страни са готови да поставят началото на апокалипсиса.

За историята и за повечето хора кризата около Куба продължава близо две седмици – от 16 до 28 октомври. Истината е, че това е пиковата ѝ фаза, а нарастването на напрежението започва много по-рано. Въпреки опитите на политици и от двете държави да се постигне разведряване след 1958 г. световното противопоставяне тръгва точно в противоположната посока.

След смъртта на Сталин в СССР през 1953 г. вътрешните борби в Москва изкарват на преден план Никита Хрушчов. Той е много прям и импулсивен водач, който се опитва да постигне паритет със западния свят и САЩ както в икономиката и стандарта на живот, така и във военно отношение. Американската политика от 50-те е доминирана от твърдия подход към комунизма на президента Дуайт Айзенхауър. Въпреки че в началото на управлението си той също търси подобряване на отношенията със Съветския съюз, много скоро администрацията му тръгва в обратната посока. 

Така една след друга по света започват да избухват кратки, но много остри кризи на границата между двата господстващи блока – Източния на социализма и Западния на капитализма. През 1956 г. се стига до противопоставянето заради Суцкия канал. Малко по-късно съветските войски смазват унгарското въстание, подкрепяно от специалистите на ЦРУ. От 1958 г. започва да се задълбочава поредното неразбирателство около статута на Западен Берлин. Оттам изтичат към запада специалисти, подготвяни от социалистическите страни, но с тях влизат и много шпиони на КГБ и източно германската ЩАЗИ. Неуспехът да се намери разумно решение довежда до построяването на Берлинската стена. Първоначално тя е възприета положително и в двата центъра на напрежение. В началото на 1961 г. настъпва смяна в американското ръководство. Новият американски президент Джон Кенеди не успява да се справи със сложното наследство на противопоставяне, оставено му от Дуайт Айзенхауър. 

През 1959 г. революционерите на Фидел Кастро побеждават в Куба, но американското правителство ги отблъсква заради политиката им, свързана с национализацията на земята на острова. Две години по-късно ЦРУ се опитва да организира преврат, като изпраща десант в Залива на свинете. Кубинците се справят с него за 72 часа, но са вече убедени, че САЩ ще се опитат да завладеят острова. Другия проблем, който Айзенхауър завещава на Кенеди, е разполагането на американски ядрени ракети в Италия и Турция. Те не само покриват европейската територия на СССР, но и долитат до Москва само за 10 минути. Хрушчов е бесен заради решението на НАТО и отказа на алианса да се съобрази със съветските протести. Така през май 1961 г. той решава да започне ядрен покер. В мащабна тайна операция към Куба са изпратени 40 съветски ядрени ракети със среден обсег. По сходен начин те са в състояние да унищожат всички големи градове в САЩ за броени минути. Администрацията на Джон Кенеди разбира за това на 16 октомври. Съветниците се разделят на няколко групи, като ястребите във Вашингтон искат да бъде направен превантивен атомен удар срещу Острова на свободата. Оказва се, че все пак част от политиците в Белия дом и Кремъл имат здрав разум и започват ускорени преговори. От американската страна това са братът на президента Робърт Кенеди и самият държавен глава, а от съветска Хрушчов, външният министър Андрей Громико и съветският посланик в САЩ Анатолий Добринин. Съветското искане е за изтегляне на ракетите от Турция и Италия и гаранции за независимостта на Куба. 

Пикът на кризата е на 27 октомври, когато съветската ПВО на острова сваля поредния американски разузнавателен самолет U-2, който прелита над базите им. В същото време флотата на САЩ принуждава подводницата на СССР Б-59 да изплува, като я обстрелват с дълбочинни бомби, без да знаят, че на борда ѝ има ядрени торпеда, а екипажът е с изрични инструкции да ги използва. Съветският капитан Василий Архипов рискува живота си, като не изпълнява бойната заповед и извежда подводницата на повърхността. Робърт Кенеди изпраща екстрено съобщение до Москва, че с президента са съгласни на съветските условия и не могат да удържат дълго на натиска на военните, а това може да доведе до верижна реакция на ескалация и ядрено унищожение. Хрушчов също отстъпва, като решава да не оповестява постигнатите отстъпки от страна на Вашингтон, за да няма негативни последствия върху администрацията на демократите.

Така за света Карибската криза изглежда като победа за САЩ. Истината е, че това е една огромна победа за мира и целия свят. Между Белия дом и Москва е създаден т.нар.червен телефон, по който лидерите да могат да водят преки разговори. Освен това до 1991 г. в света на двустранната дипломация се появяват неписани правила, които не позволяват рязката и едностранна промяна на съотношението на силите. Атомният сблъсък изглежда избегнат за десетилетия напред, но за съжаление това не е така днес.

Шестдесет години по-късно ядрената тема се върна на дневен ред. През изминалите седмици руският президент отправи недвусмислени предупреждения срещу Запада по повод военната помощ, която се оказва на правителството в Украйна. Малко по-късно НАТО проведе ядрени учения, а почти веднага след това и Русия направи изстрелвания на балистични ракети. От лятото вече се говори за взривяване и обстрел на ядрени електрически централи, използване на тактически атомни заряди, а напоследък и за мръсна бомба. 

Светът е тръгнал с бързи крачки към своя край, а явно политически съветници и самопровъзгласилият се световен елит не вярват, че другите са достатъчно луди, за да натиснат копчето. Заради това и наддаването продължава. Човечеството не помни дори и само за шестдесет години. Заради това пътят към мира дори не е започнат. Единственият начин да направим първата крачка по него е, като премахнем самозабравилите се елити или просто да ги изпратим да си живеят направо в бункерите, в които вярват, че ще оцелеят след ядрената зима.